Произход на властта

печат
Следващите писания са просто опит за „генеалогия“ на властта и авторът на есето по никакъв начин не твърди че това е абсолютната и неоспорима истина, напротив – всеки, който има критики или смята нещо от написаното за невярно е напълно свободен да го опровергае.

Философът Жан-Жак Русо е на мнение, че цивилизацията е започнала, когато някой е казал: „Това е мое“. От там цивилизационният процес е разделил хората, които в естествената си природна среда не се самоосъзнават като различни един от друг и нямат чувство за суета, чрез което да се обособяват като по-добри или по-лоши. Тези разделения на първо време са били по-незначителни, докато с течение на времето се стига до загуба на съзнателна идентификация със себеподобните на вида, към който всяко човешко същество неоспоримо принадлежи. Историческите примери за това са безбройни, хладната пресметливост, с която военни и политици пресмятат жертвите на едно полесражение спрямо жертвите на противниковия лагер, и икономическите облаги или загуби, които могат да последват от него, са показателни за това до каква степен хората са отчуждени един от друг. В много случаи властови лица просто завяват „Те не са хора, затова ги избийте“.
В днешната културна среда можем да отбележим много фактори за отчуждение и изграждане на неравенства между представителите на човешкия род: Институции, пари, класово разделение, различно образование с различни цели, бюрокрация, национална принадлежност и т. н. В Днешната „капиталистическа“ идеология също с плашеща акуратност се пресмятат колко точно пари могат да се отпуснат на дадено съсловие, така че да живее в мизерия, но да не се бунтува и негодува за лошото си състояние. Пресмятат се колко хора ще умрат в следствие на недоимък и оскъдица и ако сметките излязат рентабилни за властимащите, те биват оставяни на жестокостта на собствената им съдба. Пресмята се и колко ще струва дадена война и колко могат да бъдат печалбите от започването на една такава, какви ще са разходите и приходите съобразно рисковете и се започва, ако печалбите за властта са налице. Естествено, самата „капиталистическа“ идеология в сегашния си вид винаги избира парите пред хората, като хората са само ресурс за набавянето на парите, в икономиката биват назовавани „човешки ресурс“, правейки сегашния капитализъм нехуманен по дефиниция. Следователно можем да се запитаме защо човешките същества пораждат този антихуманизъм и сами навреждат на себе си и собствения си вид? Отговорът на този въпрос е: защото хората все още се ръководят от властта! Властта се явява сляпа и самоцелна сила, ирационална в същността си, навярно подобна, но антагонистична на любовта. Ако за любовта се твърди че е сляпа, то властта е в пъти по-сляпа и води към тотален и безусловен егоизъм (самовиждане за божественост и вселенска значимост). Затова не бива да се учудваме на факта че когато Галилей бил накаран да признае лъжата и да отрече истината за кръглата форма на планетата Земя и нейното въртене, папата не само не взел истината предвид и не се подчинил на морала, които принуждава останалите да изповядват – тоест християнския морал: винаги казвай истината, – ами изобщо не се притеснил, че като първи наместник на Бога най-първи ще бъде наказан от „свещения му гняв“ или ще бъде пратен в ада, където да се мъчи до края на вечността, нямало е и да се посрами и от това да изгори Галилей на кладата, ако Галилей не се бе отрекъл от истината. Тук, разбира се, забелязваме друга характеристика на властта, тя винаги поражда културната среда и оттам морала на обществото, защото моралът е отражение на културната среда, в която индивидът или индивидите живеят, затова и хората, живеещи под дадена власт, не осъзнават репресиите и ограниченията наложени им от властта. Те на практика стават съучастници на властта по същия начин, по който може да бъдеш съучастник на престъпление, без да бъдеш физическият му извършител. Затова масите винаги биват улавяни в мрежите на властта и спомагат за поддържането ѝ. Не е трудно да забележим как става това – огледайте се около себе си, някакъв надпис на монитора обособяващ корпоративната му принадлежност, странна реклама в червено на бутилката пълна с кафява газирана течност, на тоалетна хартия някакъв надпис и нарисувано животно, в коридора обувки с издълбана емблема. По улиците навсякъде билбордове с голи жени, рекламиращи от климатици до хапчета за потентност, пана залепени на почти всяка сграда, разни корпоративни символи по витрините и т. н. Всяка власт пречупва културната среда през собствената си призма и става доминираща култура, като всячески се опитва да се покаже най-прекрасна вечна и неотменима. Всички сме виждали как малкото дете в магазина взима нарочно ярко нарисуваното пликче, стратегически поставено на касата, и решава да си го сложи в джоба или да го отвори, тогава майката или бащата го взимат и му казват: „това трябва да се плати“, „не го взимай“, „не може“ „не е твое“ и т. н. Ето от къде децата развиват чувството за собственост. То бива изкуствено създадено и стимулирано от там насетне чрез „образователните“ и други институции, както и родителските напътствия. Тук правя вметката, че анархизмът би следвало да е огледалцето, в което злата кралица (властта) се оглежда и питайки го: „огледалце, огледалце от стената, коя е най-красива на земята?“, получава отговора „по-грозна си и от смъртта“, при което кралицата винаги в изблик на суетен гняв и ярост чупи огледалцето. Досега такава е и историята на свободомислещите – били те самоопределящи се като анархисти, или други.

Описахме на две на три как функционира властта, а сега да се върнем на заглавието – откъде идва? Това действително се явява най-важният и съществен въпрос, отговорът на който би ни дал представа може или не да се премахне властта или ако не друго, в какви рамки може да ѝ се противодейства. Могат да се посочат много форми или субекти на властта: монархът, патриархът или матриархът в семейството, лихварят или мафиотът в града, президентът в републиката, държавата, корпоративният директор, папата, патриархът, партията и т. н. Те обаче винаги са само външен израз на някаква вътрешна сила. Та въпросът може да бъде преобразуван в „какво поражда властта в човека?“ Отговорът на този въпрос авторът смята, че се крие в следното: властта е някакво господство на неразумното или инстинктивното (несъзнателното може би) в човека над разумното, което се съчетава с липса на идентификация на човека с неговия себеподобен. При това биологическата връзка изгубва смисъла си и човекът воден от власт изгубва осезанието за равноправие между хората. Всички сме продукти на човешкия род, а човешкият род е нищо повече от сбора на съставящите го човешки същества. Следователно, на чисто разумен принцип, няма никаква причина някой да получава повече от друг или да смята себе си за нещо повече от останалите. Вярно е, че разликата между родения патологичен идиот (броят на които се увеличава заради влошената среда на живот) и родения гений е повече от очевидна, но и двамата са просто продукт на човешкия род и имат общи прародители, това, което са получили от природата, по никакъв начин не им принадлежи или не е резултат от някакви техни метафизични, трансцедентни действия, тоест е абсурдно дори да мислим за по-голямата значимост на един човек пред друг. Заслепеният от властта човек обаче смята за собствено право да получава всичко чрез експлоатация, крадене, лъжа, измама и всякакви средства без ограничение. Властта е резултат от несъвършенства в човешката природа. Власт се наблюдава и при други висши бозайници. Най-крайната форма на любов например е идентификацията на човека с обекта на любовта му, при което се създава емпатична връзка, която разрушава всичко отчуждаващо двата субекта един от друг. В заключение любовта стапя силата на Аза в хората докато властта я подсилва и подхранва. Освен че всички структури на властта трябва да бъдат унищожени, трябва внимаваме за проявленията на властта, ако първото изобщо се случи. •

Nihilismo o muerte


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    Има някой дребни редакции в текста w/e though. Трябва да е „безусловен еготизъм“
    еготизъм – прекалено чувство за значението на собствената личност. Например слушах в една лекция как Нерон екзекутирал цялото жури на музикален конкурс , защото не му дали първата награда.
    Докато при останалите животни се наблюдава примитивно проявление на властта , животните се боричкат най-вече за ловни територии и през размножителния период(което се рационализира с еволюционната теория) при човека заради специфичните му видови особености, властта няма никаква корелация със средата му на живот и няма никакво разумно обяснение , понякога дори води до смъртта на субекта който е опиянен от нея.Тоест е една деспотична и деструктивна сила която само увеличава страданието в света.

    добър цитат ми се струва този :
    заблудите на пострадалия и на похитителя. — Когато богатият отнеме на бедния някаква негова собственост (например благородникът отнеме на плебея любимата жена), в съзнанието на бедния се поражда заблуда: той смята, че другият трябва да е пълен негодяй, щом може да му отнеме и малкото, което притежава. Похитителят обаче изобщо не изживява така дълбоко значението на едно-единствено притежание, защото е свикнал да има много притежания; така че изобщо не е в състояние да се вживее в душата на бедния и далеч не действа несправедливо, както си мисли плебеят, И двамата са си съставили погрешна представа един за друг. Неправдата, нанесена от силния а в цялата история тя е най-възмутителна, съвсем не е тъй голяма, както изглежда на пръв поглед. Дори самото унаследено чувство в силния, че е по-висше същество, с по-високи изисквания, му пречи да се затрогне и не тревожи съвестта му; а това доказва и обстоятелството, че всички ние, при положение че разликата между нас и някое друго същество е много голяма, нямаме чувство, че вършим неправда, и убиваме например един комар, без каквито и да било угризения на съвестта. Също така и Ксеркс (описан дори от гърците като забележително благороден човек) не е проявил жестокост, когато отнема сина от бащата и заповядва да го насекат на късове, защото се бил уплашил и изразил фатално недоверие към целия военен поход; в конкретни случаи отделната личност се отстранява като неприятно насекомо, тя стой прекалено ниско, за да има право да предизвиква нови мъчителни емоции у повелителя на света. Да, всеки жесток човек не е жесток в тази степен, в която изтезаваният я изживява, представата за болката от нанесената неправда не е еднаква с причиненото страдание. Подобно е и положението на несправедливия съдия, на журналиста, който чрез дребни непочтености подвежда общественото мнение. Във всички тези случаи причина и въздействие са заобиколени от напълно различни емоционални и мисловни комплекси; докато всъщност неволно се стига до предпоставката, че похитител и пострадал мислят и чувстват еднакво и с оглед на нея вината на единия се измерва по болката на другия.
    Разбира се в тези пасажи Ницше апологетничи на властта.Всички виждаме че и власт имащите не само, не са благородни , ами са пълен антипод на благородството и се превръщат в зверове без аналог в природата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *