Радиовълнения

печат
Има радиоводещи с мисия в живота. Да сеят истини – така, както те ги виждат. Имат си и любим паразитен израз, около който си плетат изявите в ефира. Нещо като фразите „по някакъв начин“ и „ако мога така да се изразя“ или „ако трябва да бъда честен“ – кух набор кухи думи без смисъл. На радиоводещите с мисия кухият набор е „обикновените хора“. Подвеждащо обобщение и подвеждане с внушения „какво точно искат тези обикновени“. Оказва се, че искат странни неща – искат онова, което иска водещият, което му е наредено да иска на всеослушание, за което му плащат.
Обикновените хора били тези, дето живеели от доходи от наемен труд, а не от борсови спекулации и банкови трансакции – така твърди радиоводещият с мисия. При това използва граматиката, за да намекне, че и той е от „обикновените“, от „наемния труд“. Тук поне не лъже, не подменя понятията. Наемник е, откровен.
И вещае нататък: предстоят евроизбори и на тях битката е между държавата и транснационалните либерали. Избор между държавните интереси и глобалните капиталисти. Вмята, че нямало разлика между леви и десни партии, всите били продажни. Правилно. Всичко по старата рецепта – сложи една истина, после ѝ приший опашка от лъжи, в повечето случаи минават метър. За по-сигурно, добавяй периодично по някоя истина, така керваните с измама ще са по-тлъсти и дълги.
И, заповядайте, истина: днешният елит се грижи за интересите на мултинационалните компании, той е маша на глобалния елит!
Кой би оспорил това?
Да видим какво следва обаче – следва лъжата: според водещия с мисия, ние трябвало да изберем държавата, защото само тя осигурявала нормални условия за живот, труд, защита на граждански права и свободи… Господин водещ, за една и съща държава ли говорим?
Тц, не слуша той, не му изнася. Продължава си с лозунгите: да застанем зад политиците, които са за „национална държава“! Само тя е благодетел за народа!
Тъжното е, че подобни заклинания за мнозина не звучат фалшиво, казани така общо. Почнеш ли обаче с дявола, който разправят се криел в подробностите, например като попиташ за имената на тия благи политици, тезисите се рушат. За избягване на сриването на измамата, до конкретни имена не се стига. Или биват набеждавани за „свестни“ някакви персонажи, за свестността на които може се спори безкрайно – и обилното дребноспорие маскира голата истина, че такива просто не съществуват в природата.
Визираният водещ минава за „опозиционен“. Мнозина слушатели го плюят. Бранят от нападките му настоящите управляващи. По-овластените привърженици на текущите държавници дори налагат върху „немирника“ санкции – така само му плетат венеца на „преследван“ и „независим“. На дело обаче той пее песента, която е мед за ушите на всеки властник, на всеки мръсник от „върховете“. Пее ода за самата държавност, за властта като принцип, извън който не съществува нищо и никъде. Обичайното внушение, има даже „народна приказка“ за това: нека ме ядат нашите кучета, а не чуждите! Момент обаче. А защо изобщо трябва, с извинение към животните, „да ви ядат кучетата“, без значение чии? Същото както лафът „нов бардак не се прави със стари труженички“ – само и единствено бардаци ли можем и искаме да правим?
Последователна защита на „националната държава“ (в ролята ѝ на „добро“) пред „глобалния капитализъм“ (нарочен за злото) е невъзможна, стига се до признаването ѝ за „по-малко зло“.
За пореден път от страниците на СМ повтаряме: няма „малко зло“. Малкото, оплевено от бурените на „голямото“, моментално израства до голямо, до огромно. Накратко – пак те лъжат, Народе (????), пак те хранят със зелен хайвер втора употреба, а ти лапаш… и вярваш на същите, за които иначе не се съмняваш, че са измамници.
Впрочем, не е нужно да се хабим прекомерно да опровергаваме и изобличаваме водещия и други от същия дол дренки, понеже той сам се опровергава, канейки за събеседници хора, склонни към ненадейни самопризнания. Хора с имена, с кариера, с връзки и познаване на обстановката. Така един социолог, представен като защитник на тезисите на водещия, си казва без срам почти буквално:
Премиерът трябва да се грижи за държавата, което често не значи грижа за гражданите, правил го е преди, но не му е това функцията, сега само една Мая Манолова може си го позволи.
… Интересите на държавата и на народа не съвпадат. И не могат да съвпаднат. Държавни функционери си позволяват да се преструват на „народни закрилници“ – слизат от мерцедеса, за да нагазят малко кал, която газим всеки ден, застъпват се за отделни „права“ на гражданите, а после се прибират в чистички луксозни офиси, а от тях – в луксозните си апартаменти и вили. Отчели са се, отбили са номера. Показали са „съпричастие“ – по десетина минути на ден. Номерът с доброто и лошото ченге, които и двамата целят да ви опандизят, дали грубо, дали с памук душа ще вадят – резултатът е един и същ. А интересите на чудовището държава – винаги над всичко.
Съгласни сме с казаното. С малка поправка: не точно над всичко. Самата държава е начин и механизъм за налагане на интереси. Чии интереси? На елита, на мутрите, на бившите партийни и комсомолски дейци, на новобогаташите от далавераджийските среди, някогашен контингент на МВР и ДС. Елитът – това са изедниците. С удоволствие ги плюем, особено в исторически контекст, когато добавим прилагателното „турски“ или „османски“. Погледнем ли обаче същата история,  ще видим, че разлика между османските и „родните“ изедници няма и дори не е имало.
Е, какво правим тогава? Търпим и се гордеем, че ни ядат „своите кучета“?
Тук вече става дума не за страхливост, а за тъпота.
Гостът в студиото пък, току преди да каже довиждане на слушателите, изтърсва нещо много точно:
Че властниците са потисници – това не е откритие, това е факт.
Следва музика, реклами и нататъшното тралала на радиоводещия, ни най-малко не смутен от това, че гостенинът го е оборил по всички точки. Не откритие, а факт.
Какво правим сега с този факт? •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *