Разкази от борсата

печат
Един човек, ако няма душа – казва един мой съселянин, удряйки се с длан по сърцето, – а мисли и говори само за пари, стиска се като кокошо дупе, що за човек е това?! Ама ако ида да се разправям, както е редно спрямо това какъв маймунджилък ни извъртя, ще ме съдят като че съм набил човек! Айде стига ми толкова да патя от уроди! Сипи едно от новоизпеченото!
Цял месец съселянинът ми заедно с неколцина още комшии от махалата се гърчиха на един покрив на четириетажна кооперация, новострой, с още не всички продадени апартаменти. Собственикът на имота рекъл да спести, за да вземе акт 16 – и резултатът беше препокриване на сградата. А покривът гаден – с чупки и архитектурни глезотийки, стръмни скатове, капандурки и всякаква идиотия за „атрактивност“. Всичко свършиха хората ни, махнаха оплесканото, туриха правилно воалити, олуци, битумки, висяха и браха страх на въжета, които на всичко отгоре няма къде да се вържат – един държи, друг се ветрее по ръбовете и се старае да не поглежда надолу към бетона на паркинга с лабиринт ограда от ковано желязо с щръкнали остри декоративни елементи, които да затрудняват прескачане.
Опряха само до най-недостъпните места, за които се иска скеле или платформа – за наема ѝ искат под сто лева на ден. Разчели майсторите, че за три дни ще довършат. За целта ще махнат тук таме оградата, за да може да застане платформата, после ще ги монтират наново.
И се запъна пусти чичко паричко, много му било, а майсторите не са никакви майстори. Обясняваха му, че другояче не може, че са човеци, а не лястовици, не са дори карлсони с вентилаторче на гащите, макар че неколцина са ходили на гурбет в Швеция.
Не, вика, нищо не сте свършили – няма пари!
И бригадата се прибра в махалата. Не им е ни на тях, ни на други бачкатори за първи път такава инфекция. Рискове на професията. Пък и дойде време за печене на ракията. И затварянето на буркани със зимнина. Традиция.
Интересно нещо е българският език. В съседното село ракията се „вари“. У нас се „пече“. Иначе правят и там, и тук едно и също. Особено след трудови прецаквания, ракията е някаква утеха. Като религията – опиум за народа. Обезболяващо, средство за по-лесно примирение с онова, което се чувстваш безсилен да промениш. Традиция народна – на волско търпение.
Естествено, носим „проби“ на мегданчето с макарите вместо маси, всеки се фука със своята ракия. И в темата съответно обсъждаме калабалъка с винпром „Карнобат“. По този повод идват на ум разни мисли. Ето, алкохолът – той си е легална дрога. Към него организмът развива по-силна зависимост, отколкото към хероина. Даже не може се рече кое е по-убийствено – сещам се за катастрофи по пътищата и пиянски сбивания с пукнати глави. Ама носи пари – в бюджета. А бюджетът храни държавната машина, всички бюрократи, всички политици, а те споделят копанката с „обръчите от фирми“, постилат меко и обилно вкусно на партийните спонсори.
Стане ли дума за пиене, вървят и цигарите – същата ситуация. Дрога си е. Убива. И пълни много кесии, особено държавната. Как да не си представиш, че тия отгоре направо зъл майтап си правят с нас! Ето, викат, налепили сме страшни и гнусни картинки по цигарите, вдигаме цените,… а простолюдието купува ли купува. Или пуши и пие „контрабанда“ – безакцизно, което обаче пак накрая излиза „на светло“ като пари и държавата си прибира рекета. Ами щом е така, казват си кукловодите, да го натискаме тоя народ бе! Търпелив! Границите на търпението му са зад хоризонта. Я да видим докога ще спи инстинктът им за самосъхранение… И вдигат цените на всичко останало – парно, горива, хляб. За последния се правят на народни хора, ама туй е перчене, баламосване. Собствените им фирми не работят без печалба – с какви очи го искат от другите? Да видим колко и докъде може по тоя начин…
Та щом споменах и ракия, и цигари, само с тях не се живее – тоест не се умира постепенно, но неизбежно и неудържимо, и то така, че да си мислиш, че животът е безкраен – трябва и туршия.
Колко чушки и домати ще отгледаш в двора? И да ги затвориш в многократно вече употребени буркани – за три-четири седмици си отиват. Купуваш на пазара, мъкнеш чували. Нови буркани, нови капачки. Миене, чистене, рязане, смилане. Варене. Накрая, който обича да смята, вижда, че не е спестил нещо сериозно. И без врътнята и занимавката, времето и изгорените дърва или ток, същите пари ще даде да си купи лютениците и туршиите в магазина. Ама друго си било домашното… Въпрос на вкус и на навик – колкото от купешки, толкова и от домашни варива-печива се случват най-малко диарии, а най-лошо – отравяния. Ама – традиция. Свещена крава.
Също като традицията на примиряване с всички мерзости на живота. Плюс традицията „да изкараш кинти“ – защото така е по правилата. Въртележка. По-скоро казино. Казиното на социалното ни битие, в което правилото е едно: казиното винаги печели.
Не ви ли омръзна бре, хора! Наистина ли ви се живее? •

Хасан Девринджи


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    ди-хи
    Да наистина на някои хора не им се живее , а други и слагат край на живота си , трети стигат до там че да молят държавата да сложи край на живота им след като той е бил изцеден , досега е имало поне няколко репортажа които съм гледал за хора които са в патово положение и желаят да бъдат евтаназирани , ако помните през 2003 май беше след молба на жена(май учителка) по националните телевизии БСП решиха да си направят реклама и внесаха някакъв законопроект за евтаназията който естествено беше отхвърлен , властта няма интерес да дава свобода, и всичко се размина на бързо жената направи 3-4 опита за самоубийство доколкото четох статии и накрая успешно сложи край на живота си.На протестите на майките с деца с увреждания пък носеха плакати „системата ни убива“ и да тя си ги убива , от което реторично се връщаме на въпроса – защо изразходваме енергия и пренасяме жертви на система която ни убива , вместо да живеем без система и да се грижим един за друг ? Защото сме глупави да това е ясно чували сме го , но причината струва ми се е тази … отношенията между хората в системни условия са в състояние на абсолютен стрес , които ако бъде нарушен би бил пагубен за самата система и именно от там идва силата на капитализма , той урежда отношенията между хората , това е и причината хората да искат революции в системни властнически условия , самият стрес няма как да бъде нарушен освен с голяма сила която да го отпусне.Ето затова всяка система каквато и да е била тя би била подтискаща и вредна за самия живот , които ще се лее естествено без нея.Ето какво казва Алфредо Бонанно :
    „Буржоата също стига до крайни мерки за да поддържа процеса на експлоатация.Той също е стресиран и никога не намира време за удоволствие.Неговите пътешествия са повод за нови инвестиции , неговите любовници пета колона за набавяне на нова информация от опонентите си.“

    The bourgeois goes to great lengths to keep the process of exploitation going. He is stressed too and never finds time for joy. His cruises are occasions for new investments, his lovers fifth columns for getting information on competitors.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *