Разкази от борсата

печат

Кой и защо бие лекарите?

В нашата махала мегданчето е място, където кибичим в очакване на “работодатели“ – това са виладжиите, при които винаги има нещо за вършене. По това време на годината – запасяване с дърва за огрев, последни спешни ремонти на протекли покриви и нещо, което уж е задължение на Енергото – окастряне на дървета, в чиито клони се заплитат жиците на електропреносната, с извинение, мрежа. Само че Енергото си пипа оная работа, което за нас, хронично безработните е добре, успяваме да изкараме по някой лев, вършейки чужда работа, при това предварително платена през сметките за тока.
Ама тези дни времето не предразполага виладжиите да напускат градските си обиталища, затова мегданчето изпълнява другата си функция – на културно-информационен център на махалата. И понеже ключов обект на мегдана е кръчмата, покрай културата и информацията, поддържа славното си дело по алкохолна интоксикация на населението, прибирайки важните за държавата акцизи и ДДС. Повечето ми съселяни нямат сили да устоят на интоксикирането, но правят плахи опити да се опълчват на второто, като полускришом пушим контрабанден тютюн, закупен при походи до тютюноносните региони на милата майковина от производителите, и те като нас със съдрани гащи и превити от къртовска работа за насъщния. И пием домашна ракия. Само първата чашка е купешки алкохол, нататък си доливаме от противозаконно сварен. И псуваме. Аз все пак се въздържам, защото жената на живота ми, едновременно първа бивша съпруга и настояща трета, казва: немой да почваш деня с лошо! Намирам това за разумно и гледам да не подхранвам лоши емоции от сутринта. Също така вече хем не ми е вкусно, хем все ме питат за нещо, за което ми трябва бистър ум.
Та кибичим под навеса, гледаме ръмежа от ниските намусени облаци и си приказваме. Онзи ден ме подкачиха с халюцинации за “народна държава“, но темата не е изплувала засега. Друго вълнува комшиите. Първо – изборите у Западно Имачко и Източно Немачко, демек Обединена Германия, която според съселяните уверено върви към пропастта под вещото ръководство на комсомолката Анджи Меркел. С кратки подхвърляния коригирам общото мнение, че провалът на ФРГ не е в “поканването на нашественици“, а във вдигането на пенсионната възраст и съкращаването на социалните програми.
Току изниква въпросът за новите наводнения. Народът е склонен да обвинява природата. Вмъквам въпрос: хубаво де, наводнения, климатът виновен, ама защо не се е наводнила една Холандия, дето е цялата от канали? Значи, викам, белята не е в дъждове и бури, а в това, че някой не се е подготвил за дъждове и бури, не е построил нужното, не е поддържал наличното, така че колкото и да вали, колкото и да духа, отводняването да върви гладко, а покривите да се държат здраво връз къщите.
Съгласяват се неохотно, но пробват да ми възразят, споменавайки земетресенията. Отговарям: ако при земетресението не изригва вулкан и не се отварят цепнатини в земята, сами по себе си трусовете никого не убиват. Жертви взема калпавото строителство. В земетръсните райони то е калпаво не поради некадърност и невежество – щом там от векове живеят хора, значи неволята ги е научила да строят здраво. Калпаво е поради “икономии“ – предприемачите пестят от цимент, от арматура, вземат първите попаднали им проекти, не ги дават на архитекти да препроектират трусоустойчивост, за да не им излезе скъпо. Накрая продават калпавите сгради на цената на читави – и шапка на тояга. Бизнесмените не живеят в калпавите сгради, не пращат децата си в калпаво построени училища. В потенциалните гробници от немай-къде живеят сиромасите, учат сиромашки деца. Знаят ли, че може да стане беля? Знаят, ама какво да правят, освен да се надяват, че ще им се размине?
И тази тема е затворена. Тъкмо се нагласям за лекция относно “народната държава“, когато се задават неколцина съселяни с унили физиономии. Късо поздравяват и се набутват право в кръчмата, откъдето след малко излизат с бонбони, евтини сладкиши и евтина ракия за затравка, после вадят и тубите с домашната. Друсват това на масите – бивши макари от силови кабели – и изричат:

– За вуйчата. Бог да го прости.
Публиката под навеса онемява за миг.
– Ама умрел?! Нали ви го върнаха от болницата уж че нищо му нямало?
– Върнаха го, по пътя му призля, пак го закарахме, държаха го в коридора три часа, кандисаха да го прегледат и пак рекоха, че нищо му няма. Тръгнахме да се връщаме… и той почина по пътя. Те така.
Мълчание.
– Бихте ли ги?
– Този път не. Много бяхме капнали,… а и вуйчата така се мъчеше, по-добре, че се отърва. А и вече не смеем… докторята щели да правят черни списъци на “агресивни пациенти“. Турят ли те у списъка, няма да идват на домашно повикване.
– Те па все едно много бързат и при “кротки“ пациенти да идват!
– Е, да де. Ама може и да дойдат. Ама ако са те писали “буен“, няма да тръгнат даже.
– Чакай де, ами в тоя списък може да те турят и само защото си направил забележка на доктора!
– Тъй де. Ха си гъкнал, ха са те вкарали в черния списък. Много сме били биели докторите.
– Абе нали скоро бях при братовчеда в Румъния, там защо не бият докторите, а?
– Ами сигурно защото там докторите си гледат работата и няма за какво да ги биеш.
– Хубаво де, щом те ще правят списъци за “лоши пациенти“, защо няма списъци с “лоши доктори“? Тия какво искат?! Да не си вършат работата, ама това да им е позволено, за всичко да сме виновни пак ние?!
– Ами това искат я. Нали поискаха да се плаща и за децата при преглед. И хронично болните да плащат за страничните болести. За хроничната има намаление, за съпътстващите – плащай! И това било “справедливо“, щото било “равнопоставено“! Егати хората!
– Не хора, търгаши. Слушах го оня тартор от Лекарския съюз – изобщо не се засрами, когато му казаха, че не са “спасители на живот“, а продавачи на “здравни услуги“. Имаш пари – живееш, нямаш – оставят те да мреш. И оня вика, че ами да, ние извършваме услуги срещу заплащане за труда ни. И после се оплаква, че нямали техника, не им организирали нещата и такива работи. Ами не са ли те виновни, че нямат? Искат ли си техниката и парите от държавата? Рипат ли срещу смотаната “организация“? Не, траят си. Искат само да ги пишат по закон, че всякога са невинни, а ако нещо лошо става – то било по вина на пациента.
– Абе такъв идва в сервиза и вдига гюрултия да му поправя качествено колата. И в истерия изпада – внимавай да не одраскаш боята! А га му закараш жив човек да го ремонтира той, докторчето не иска тон да му повишаваш, не ще да чуе дума напреки, че тътрят болния като чувал с картофи и не “боята му драскат“, а направо го морят пред очите ти! Как се търпи това?! Заради бумащини бавят лечения – някого да са скастрили за това? Само знаят да врещят “ние сме най-хуманната професия“, пък я вършат не хуманно, а зверски, като с бездомни кучета.
– Е нали министъро рече, че не бивало така…
– Мани го тоя какво приказва, виж го какво върши. На думи е за нас, на дела пак ще направи густото на своите, една мафия са, поддържат се. И верно, все закони искат – а от себе си нищо не искат да им искат. Търговия на сергия: отпред доматите хубави, а ти сипват скапани, като не щеш – рупай лобода.
– Ами лекарствата? Внасят ги, ама тук не могли да ги продадат скъпо, затова веднага ги изнасят там, където хората са по-дебело платени. За нас – бабините илачи. Срещу това докторите не помня да са вдигали врява по телевизии, не са излизали да протестират, не пишат черни списъци на търговци!
– Тогава, да развъртим същата търговия и ние – намесвам се аз. – Те ни продават услуги, ние им ПОДАРЯВАМЕ живота. Те ни трепят с немарливост, ние само ги бием, нещо като разликата между цената на живота им и цената на “услугите“, с които не един човек са уморили. От това по-пазарно – здраве му кажи!

Въздишки и бълбукане на скоросмъртница в пластмасови чаши. Мисля си, че денят все пак започна лошо. Защото не зависи от личната ти ведрина как ще започне, а как ще ти го сервират онези, от които зависиш и на които не ти е позволено да откажеш зависимост, да “си поискаш правата“.
Поискаш ли си ги, даже културно, без бой – влизаш в черен списък. Дори бюрократите от кумова срама да не одобрят официално такива списъци, търговците с бели престилки си ги правят вече неофициално. Истинските доктори, ония със сърца и призвание – те се изнасят в чужбина. Или се пропиват. Или стават като останалите.

Какво правим при това положение, драги ми народе?

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *