Разкази от борсата

печат
Днешният ми разказ е монолог. На „борсата“ пред селската кръчма е пусто, предпразнично. Сам съм с бакалина, но той се мушна да подреди склада, остави ме с радиото. Сърбам изстинал ментов чай, слушам и се отчайвам от чутото. Често слушатели се обаждат възмутени, че нямало достатъчно българска музика в ефира на „Хоризонт“, водещите в студиото разпалено отричат, но ето че одеве преброих: на една нашенска се падат по четири-пет чужбински песни – и добре че е така. Защо? Защото от съвременните, а и немалко от „старите шлагери“, лирични героини и герои на текстовете на песните всяват ужас – с бездарни поредици от думи, с комплексарски, често неясни послания, никаква лирика, да не говорим за безсрамно откраднати мелодии, само тази сутрин разпознах мотиви от Демис Русос, Джани Моранди и Хулио Иглесиас, и то в кошмарен аранжимент. Поп и рок изпълнителите у нас стряскат със самомнение, в което с микроскоп да дириш покритие. На този техен фон чалгата поблещуква с повече смислени слова, поне по-преки, без шикалкавене.
Опа, тутакси би ме срязал някой, много ти е крайно мнението! Крайно я. Всяко мнение е такова. Само онова, дето иска да е циганска торба, е „балансирано“, демек никакво. Стане ли дума за езика, например, нещата винаги са крайни. Както говорим, така мислим – и обратно. Беден речник – бедна мисъл. Сбъркани понятия в този речник – няма мислене, има идиотизъм, малоумие.
Ето, веднага ми идва на ум поредният пример, от същото радио, дето бълва актуалности – протести на ЕКОЛОЗИ заради мегадалаверата Банско, за рахата на партийно-парламентарно-правителствените патриоти. Учени ли са това, щом са „лози“? Какво стана с думата „природозащитници“? Вярно е, че повечето от тях са пишман защитници и твърде малко „лози“, но много ИДЕОлози, тоест науката пуши на резервната скамейка. Чак да са опасни заговорници обаче, платени с австрийски и швейцарски сребърници, понеже австрийци и швейцарци ни завидели за зимните курорти? Айде стига де! И като рекох за ЕКОЛОЗИТЕ, да добавя, за протокола, че протести за Банско е смешно да стават в София, смешно е да се ограничават с думи, смешно е да се позовават на закони, приети от далавераджиите, за да може далаверите им да са от законни по-законни. Щом на „еколозите“ не им отърва да трошат строителната техника, нито да гепят и спукат от бой мошениците от министерството – да не се излагат с врясъци и селфита по фейсбука. О, и това ли било КРАЙНО? Ами като остане Пирин без любимата им природа, нека седнат да мерят що е било крайно, а що – безкрайно ГЛУПАВО и СТРАХЛИВО.
Та запомнете – думите, които използвате, съграждат вашия свят! Не го правете грозен, не допускайте да е изкривен. Много се пазете от налагано изкривяване.
Е, в кой свят искате да живеете – в неизкривения или в изкълчения? Предупреждавам – в изкълчения свят бързо ще проимате болки в кръста, че и по-надолу, а това ще е най-дребната неприятност…
Ето, от балончето „фалшиви новини“ (за които си има точна ясна дума, пък и като явление не са от вчера, а откакто има писменост и властници да диктуват на граматиците какво да пишат, макар че бая граматици и сами, без тоягата, гледат да се подмазват) потече кранчето на евросубсидиите за ПРОГРАМИ, предназначени да „обучават младежите да различават фалшиви новини“… Олеле. Различаването на истината от лъжата, щом не става в семейството, в приятелските среди, в даскалото – пиши го бегало. Пиши поощряване на младите глупаци, които после ще пораснат и ще станат дърти глупаци с грамадно самочувствие. Казвам на бакалина, чиято майка, лека ѝ пръст, беше рускиня (тоест руска циганка от Красноярск, където баща му, български циганин, беше на работа в „Болгарстрой“): помниш ли какво викат братушките? Че няма по-лошо нещо от глупак с инициатива? Е, има! По-страшно е тарикат, мошеник с инициатива. Евробюрократите в едно предаване плачат, че децата прекалено киснат в интернет, а после отпускат пари за ПО-ШИРОК ДОСТЪП на децата до виртуалния свят, в който основното съдържание е кухо, рекламозабоклучено, но доходоносно – трафик на данни, по-скъпи хардуерни джаджички. Това е в дъното на тези инициативи – печалба. А след нея – печалба от програми срещу детското и младежкото затлъстяване – телесно и умствено, като последното комай е терминално, мисълта им приживе гушва босилека, карат я нататък, до препускащата пенсионна възраст, по инерция, на чисто физиологично съществуване, за което са достатъчни образците песенна „поезия“, от която на човек с вкус му гангренясват ушите.
Кротко, бате Хасане, не се ядосвай пак – мъчи се да ме успокои бакалинът, но понеже му е писнало всеки път да ми служи за радиатор, офейква обратно в склада да мачка празните кашони за вторични суровини.
Оставам отново сам в празната кръчма насаме с радиоапарата – и фуча срещу почти всяка „новост“, лееща се от високоговорителя. Пак някъде криза със сметище – е-хей, забравихте ли как в началото на възхода си премиерът наш хонорис кауза генерал-лейтенант почна с херкулесов подвиг да разчиства авгиевите сметища из страната? Ха! Докъде стигна с това?
Призив за дарения за СПЕШНА мозъчна операция – от месец почти се точи. Къде отиде „спешността“? Щом нещо е спешно – би трябвало да оперират. Ама не – чакат внасяне на СУМАТА. А докато се събере – може и да стане вече късно. Цяла медия не може да се бръкне за свой верен служител! Аха, някой ще изтърси „ами нема държава“. Нема, ама има – заради това е ТАКА. Държавата кого цени – туй личи от последните поправки в Наказателния кодекс: за нанасяне на побой на бременна жена – ДО три години затвор, а за „склоняване на държавен служител към нарушаване на закона“ – ПЕТНАЙСЕТ години. Други въпроси?!
Тъкмо ми сервират вестта, че „корупцията не е актуална тема“ за населението, когато незнайно как се сещам за „разкритията“, че източноевропейците ядем боклуци второ качество, а политици и бюрократи „нищо не могат да направят“, трябвало „да минат процедури“ – а дотогава яжте лайна. Премълчават, че кофтикачествената манджа има предназначение – да мре по-бързо злеплатежоспособната „сган“, понеже е категория ИЗЛИШЕН МАТРЯЛ, да мре, преди да посегне към и без туй опосканите пенсионни фондове. Тъп народец!
Казвам си го още веднъж, на глас, с юмручен акомпанимент по масата: ТЪП НАРОДЕЦ!
И в този момент ме удря едно хрумване, изниква един въпрос, на който надали скоро ще намеря задоволителен отговор: дали не съм станал ВИСОКОМЕРЕН? Покатерил съм се, така се случи за мой късмет, на мирогледната кула на анархизма и гледам отгоре с презрение „непрозрялите“… Дали не е станало така?
Иска ми се да не е – човешко е самооправданието, вкопчване в добри представи за себе си; ама пак човешко, съвестно тоест, е и да гледаш истината в очите, да я преглъщаш като остър залък. Едно от моите определения за „анархист“ е „човек с доброкачествена съвест“.
Чувствам как отсреща сяда на масата Съвестта ми, намусена. Предстои ни дълъг разговор. Тя, страшна и прекрасна като юношески блян, ще ме припира към стената с корави питанки: имаш ли етично основание да караш хората да са нещо повече от сегашното им ниво „санитарен минимум“, да не кажа „утайка“? А да ти се намира извинение да НЕ ГО ПРАВИШ, а? Ще бъдеш ли докрай „краен“ спрямо онези човешки персонажи, които сами са утайка и гледат да натикат всички в нея, използвайки властта си – изпечените по вековни рецепти лъжи, – а където лъжата не минава, вадят бухалките, ама не за да се правят на художествени гимнастички, ъ?

Ех, лесно е да агитираш другите. Даже, признавам, понякога е приятно да отваряш очите на слепите, на жумящите. Ама тук е като в Големия джихад от Корана (между нас казано – също толкова сбъркано и мрачно нещо, каквото е и Библията; вмятам го нарочно, защото религиозната пропаганда у нас става все по-нахална, като по празници превтасва и прелива като отходна яма, в която някой зъл шегобиец е хвърлил пакетче хлебна мая) – най-сложно е да агитираш себе си.
Никога не е късно. И винаги е важно. •

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *