Реабилитацията на руския царизъм

Предистория на Руската революция от 1917 г.

През 1946 г. в СССР излиза книгата „Очерци за паричния оборот в Русия“. В нея се твърди, че през 1907 г. само в Петербург има 14 завода-гиганта с по над 5000 работника, докато в цяла Германия са едва 12. През първото десетилетие на царуването на Николай II държавният бюджет нараства повече от двойно, до 1947 млн. златни рубли, към 1902 г. надвишава бюджетите на Англия, Франция и Германия. „Очерците“ изпълняват задачата да редактират историята според марксистката догма, че революции се случват само във високоразвити страни, а Руската империя, въпреки всички белези на изостаналост, все пак отговаря на няколко важни характеристики за развита икономика.
Така още при Сталин начева подмолната реабилитация на царския режим, от когото хората бягат, също както от СССР. След победния завършек на Наполеоновите войни, от руската армия в Париж дезертират над 40 хиляди млади офицери, заедно с ординарците, бойните коне и личното оръжие. Масовото дезертьорство от триумфираща войска е уникален исторически феномен.
През 1970-те продължава тихичко излъскване на царското минало до митичния блясък на „изгубения рай“. Стратегическата пропагандна цел кулминира по време на Перестройката, когато кампанията минава всякакви граници. Успоредно върви тоталното очерняне и омаловажаване на абсолютно всичко съветско, дори напредничавото в сравнение с императорска Русия.

В днешната Путинова държава е възприет „балансиран“ подход: реални и измислени позитиви от двете империи – същинска циганска кошница – скалъпват новата официална идеология, без да се свенят от крещящите ѝ противоречия.

Истинският облик на Руската империя е важен, защото там е почвата, от която избуява събитието, определило хода на световната история – Руската революция от 1917 г. Колапсът на Руската империя не започва нито през 1917, нито дори от 1905 г. В средата на ХIХ век има две Русии: 10% аристократи, духовенство, търговци и богати граждани – и останалите 90%. Единствената прилика между тях – и то слаба – е езикът. Въпреки напъните на Петър I и Екатерина II, масовата просвета не прихваща. Господарите и слугите буквално не се разбират. Именно болшевиките окончателно налагат литературни норми в говора и писането, карат хората да четат вестник „Правда“ и да слушат радиоточките за светлото бъдеще. По подобен начин действат и италианските фашисти.
Според преброяването от 1897 г., най-грамотни се оказват мъжете във Финландското княжество – цели 10% могат да пишат. В прибалтийските губернии 80% смогват да прочетат нещо. В руското село четящите достигат средно 22%. Под 10% от децата остават в училище повече от три години. Книжарници има само в най-големите градове на империята.
През 1850 г. в Московския държавен университет е закрит философският факултет, преподаването на философия изобщо е забранено чак до 1906 г.
Чиновниците, занимаващи се с цензура на печатни произведения, са повече от публикуваните книги. Освен светската, съществува и църковна цензура, наложила забрана над 19 произведения на Лев Толстой. Почти всички руски класици мразят и монарха, и империята, и църквата. Омразата е взаимна – като научава за смъртта на Иван Тургенев, Александър III отсича: Един нихилист по-малко!
През 1892 г. градското население наброява 9,5 милиона души, от които избирателно право имат едва 100-тина хиляди. До обучение в университет са допускани само деца на дворяни и държавни чиновници, никакви селянчета и слугински копелета.
По закон от 1889 г. окръжният полицейски началник наказва селяните без обяснения. Глобите, налагани върху заводските работници, често изяждат половината от заплатата им.

В царска Русия съществува присъда „изселване“, която се налага административно. Годишно на изселване са осъждани 4-5 хиляди души, още толкова са заточени в Сибир по административна заповед. За политически престъпления (посегателство срещу държавата) съдебната система не прави разлика между „намерение“ и „действие“ – всичко е „деяние“, наказвано по-сурово от криминалните. Въпреки това, свободата на словото в царска Русия изглежда потресаваща в сравнение с СССР – голяма част от руската литература е немислимо критична, но писателите не гният в концлагери, каквито при царския режим още няма.
И в най-размирните години царските зандани не събират толкова затворници, колкото болшевишките. Пак за разлика от СССР, в Руската империя не осъждат на смърт за неполитически престъпления. Отявлени серийни убийци доживяват спокойни старини в каторжните селища – като привилегировани криминални тартори, не помирисват работа.
Дори след отмяната на крепостното право през 1861 г., телесните наказания за забавено или непълно плащане на данъци са отменени едва през 1904 г.
Погромите над евреи са често явление. Насилието над всякакви „инородци“ и „друговерци“ се поощрява от властите. В Русия действат над 600 закона, доста сходни с расовите в нацистка Германия. Сравнително безобидна сред тях е наредбата университетска стипендия да получават само лица от православно вероизповедание – и никакви атеисти!
Църквата е богата – притежава над 3 милиона хектара земя, а допълнително получава държавна субсидия, която не намалява дори в години на глад.

През 1910 г. руският износ възлиза на 2,5 млрд. златни рубли, далеч под този на Белгия – 4,5 млрд. В общата промишлена продукция на петте водещи през страни през 1913 г. руският дял е около 5%.
В периода 1900–1906 г. царската хазна изпитва огромен дефицит, покриван от кредити, изплащани с нови кредити. По инициатива на царя се въвежда монопол върху търговията с алкохол и до 1913 г. водката е по-доходоносна от държавните железници. След отмяната на монопола през 1914 г. хазната на практика банкрутира.
Самите железници в Русия към 1917 г. са с обща дължина 70 260 км, докато в САЩ са 263 227 км още през 1890 г. Повечето руски линии са с по един коловоз, втори дострояват робите от ГУЛАГ в СССР.
В онази епоха основен показател за индустриална мощ е производството на чугун. По този показател Русия изостава от САЩ девет пъти като обем и 15 пъти на човек от населението. През 1920 г. в Америка работят 20 хиляди трактора, а в Русия към 1917 г. – едва 1500, от които едва 11% руско производство.

Славещите царизма твърдят, че в началото на ХХ век Империята започнала бурно да се развива. Ако това е вярно, другите страни са се развивали ураганно. През 1850 г. руският БВП е малко под половината от този на Германия, докато през 1913 г. вече е едва 1/3 от германския. Именно чуждите инвестиции – предимно френски и немски – са двигател на икономическия ръст. Чужденци държат основни отрасли като нефтодобив, металургия, корабостроене. 90% от предприятията са собственост на западни компании.
Руският борч само към Франция през 1912 г. е 2 милиарда златни франка. Цялата военна контрибуция, наложена на Франция след поражението ѝ от 1870 г., се изплаща само от руските вноски по дълговете за 6 години.
През 1912 г. средните доходи на човек за година в САЩ са 720 златни рубли, в Англия – 500, в Германия – 300, в Италия – 230, в Русия – 110.

„Славната“ царска армия през цялата Първа световна изпитва хроничен недостиг на ботуши, пушки, боеприпаси, дори щикове. Трагично е положението с картечниците и оръдията. На кървавата сцена дебютират нови оръжия – отровни газове, аероплани, танкове. Вместо противогази руските войници използват напоени с оцет превръзки върху носа и устата, без да пазят очите. Русия няма собствени танкове. Въздушният ѝ флот е 2,5 пъти по-малък от германския. До края на войната руските заводи успяват да произведат едва 5 хиляди самолета, докато Англия, Франция и Германия бълват по 50 хиляди, Италия – 12 хиляди.
Военната катастрофа е неизбежна. Към октомври 1917 г. през лазаретите минават само 5 милиона болни, без ранените. Пушечно месо остава най-много за 9 месеца. От края на 1916 г. на фронта пращат „бойци втори разряд“ – ограничено годни за служба. По времето на Февруарската революция 80% от младшите офицери са произведени на фронта редници. Обяснимо е, че почти всички те приветстват падането на монархията.
Единственият келепир от войната за бедните е, че 40% от новобранците за първи път в живота си ядат по-често месо, а прекъснатият износ на зърно оставя на селяните повече хляб – 350 кг годишно на човек през 1912 г. По същото време в САЩ консумират близо 1 тон, в Германия – 430 кг, в Англия – 380, но в тези страни към хляб има месо, риба и млечни изделия (пресни и консервирани), които за повечето руснаци са нечуван разкош.
Износът на зърно за поддържане на златния резерв на Империята оставя на селяните минимален запас за оцеляване – за 4–9 месеца. Всяка лоша реколта от 1892 г. нататък вещае жесток глад. 90% от събираните помощи потъват в джобовете на посредници. Некадърно организираните доставки за гладуващите похабяват остатъка – стотици тонове жито гният.
Лошото хранене води до висока смъртност: в началото на ХХ век Русия води двойно кайзерова Германия – 47 родени и 30 умрели на 1000. От четвърт до една трета от новородените не доживяват годинка. Пак толкова гаснат преди 5-годишна възраст. Средната продължителност на живота на мъж от централна Русия е 29 години (Украйна – 33, Беларус – 37), до 40 изкарват едва 40%.
Епидемиите в Русия затриват 500 души на 100 хиляди, в Германия – 100. По данни от 1916 г. холерата отнася 45% от заболелите, тифът – 80%. От варицела в Русия умират по 508 души на милион, в Германия – 1; дребна шарка убива 1062 руснаци на милион срещу 13 румънци. Епидемията на венерическите болести е практически нестихваща – през 1913 г. в православния Петербург регистрираните публични домове – огнища на зараза, пряко надзиравани от полицията – са колкото висшите училища.
В обречената борба с тези бедствия през 1912 г. на 100 хиляди души се падат 158 болнични легла, 13 лекари и 17 фелдшери и акушерки.

Ако революцията не подминава царщината, то определено не е заради нейното „високо развитие“.

Николай Теллалов, по данни от руски сайтове


print

(2) коментара

  • Д-р Миланов

    Уважаеми г-н Теллалов, разбира се, няма спор, че Русия се движи след САЩ и европейските страни, но е факт, че в началото на ХХ век тя се движи НАПРЕД ПО-БЪРЗО от доста други конкуренти (като Австро-Унгария дори). Данните, които цитирате, НЕ СА ТОЧНИ, НЕ СА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЕТИТЕ.
    иИзоставането на РУсия е пресилено – то не е така голямо. Така напр. вие пишете, че САЩ имат доход на човек от наслението 7 пъти по-голям от руския, докато данните са, че той е около 3,5 пъти по-голям в сравними стойности, приравнени към долар (5300 длр към 1500 в Русия) Виж. https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_regions_by_past_GDP_(PPP)_per_capita#Roman_and_Byzantine_Empires
    Също така Германия е не 3 пъти по-високо, а 2,4 пъти, докато Източна ЕВропа като цяло е на нивото на Русия (около 1500 усл. долара на човек). По производствно на чугун и стомана РУсия се движи с изпреварващи темпове спрямо доста европейски страни. И да не забравяме, че успява да построи – в края на ХVХ век, стехниката на ХІХ век! – най-дългата ж.п.магистрала в света – Транссибирската – за по-малко от 2 десетилетия – над 10 000 км. с мостове, тунели и пр. в невероятно трудните условия на Южен Сибир за време,в което модерна България, с техениката на ХХІ век, с помощта на Европа едва успя да построи … 250 кв магистрали в умерения климат на страната ни и равниния тракийски релеф!
    Да, Русия е била страна с огромни проблеми, но с възходящо развитие, пред която сибирските богатства тепърва се отваряли – да не я подценяваме и изпадаме до позицията на болшевиките, които искаха всичко да започва от тях …

    • Теллалов

      г-н Миланов,
      движението на Русия в началото на ХХ век е описано в пасажа „През 1850 г. руският БВП е малко под половината от този на Германия, докато през 1913 г. вече е едва 1/3 от германския“, което никак не прилича на ускоряване на развитието.
      Цитирам данни, които са били не просто дадени като цифри, а обосновани със съпоставки.
      За разликата в доходите между САЩ и Русия – цитирам РУСКИ източници на базата 1912-а, неслучайно съпоставките са в златни рубли, а не в долари.
      Останалите данни също са руски. Ако предпочитате да се осланяте на други – изборът си е ваш. За мен пък е по-значимо онова, което самите руснаци казват за себе си, и то достатъчно самокритично. При това далеч не страдат от носталгия по болшевишкия режим – достатъчно съм внимавал за това.
      За железниците в царска Русия също съм отбелязал, че почти всички са едноколейни, на всичко отгоре ремонтирани в съветския период (например са положени бетонни траверси) – с труда на затворниците от ГУЛаг (не знам защо в статията пише ГУЛАГ, то не е правилното изписване, редакторът се е престарал, съжалявам).

      И макар че болшевиките са сторили доста злини, би било неуважение към истината да не признаем, че доста неща в Русия започват именно с тях (както някои неща в Италия пък са започнати не от друг, а от фашистите).
      Осъзнавам, че „плюенето“ срещу царщината някому изглежда като възхвала на болшевизма. Но само за невнимателен наблюдател. Пътечката е тясна, наистина. Проблемът е не само да изобличим кухите фукни на болшевиките, но и митовете за „благоденстваща“ романова Русия. Ако бе толкова благоденстваща, революцията не би се случила там, нали?

Вашият отговор на Д-р Миланов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *