Революционната мотивация

печат

ИНТЕРВЮ НА ИЛИЯ ТРОЯНОВ С ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ


Днес бих искал да спрем вниманието си върху мотивацията за революционна подготовка и дейност.
Отговорите на подобни въпроси не могат да бъдат лаконични, но и когато са по-обстоятелствени, нищо не гарантира, че ще са категорични. Въпреки това – да опитаме…
Очевидно, за да се създаде революционна ситуация в развитите страни, са нужни тежки кризи. Трудно ли е да се мотивират млади хора във време, когато системата е стабилна и властта – в пълната си мощ?
Тежки кризи е недефинирано понятие. Ако под това разбираме глад и смърт – например във война, – те едва ли ще бъдат достатъчни. В историята на човечеството има близо 15 000 войни, а гладът е постоянен спътник – включително сега – на стотици милиони човешки същества. Очевидно проблемът е доста по-сложен. Нужна е всестранна криза, каквато не познаваме до днешни времена. Но ако моята дефиниция за революционна ситуация (РС) с трите необходими и двете достатъчни условия и хипотезата ми за роботронната революция (РР) са верни, тогава в недалечно бъдеще (от гледна точка на историята) ще имаме всестранни и глобални кризи, в сравнение с които досегашните социални урагани ще приличат на полъх на зефир. Освен това не бива да забравяме, че и днес вече капиталистическата система не е стабилна, поради което властта на „елитите“ не е абсолютна…
Ще припомня, че освен факторът всестранна глобална криза, мотивацията за избор на революционното поприще е нравствена и идейна. Иначе не можем да си обясним нареждането на князе, на синове и дъщери на аристократи и генерали в редовете на революционерите. Вярно е, че след катастрофалния болшевишки експеримент не само подобни екземпляри от висшите класи и интелигенцията са разколебани в революционния си избор. Въпреки това мисля, че с разразяването на многостранната социална и интернационална криза и със засилването на очевидните предпоставки и възможности за създаване на едно ново общество броят на младите пришълци от тези класи в лагера на революционерите ще започне да се увеличава. Разбира се, основната бойна сила на революцията ще идва от средите на „нисшите“ класи, сред които са и наемните труженици. Те обаче са недостатъчни без участието на учените, на откривателите, рационализаторите и висококвалифицираните специалисти, които също са наемници и които трябва да спечелим на всяка цена за каузата на Социалната революция!!!
Понеже за изграждането на такова ново общество от тези две категории наемни труженици от особена важност са тези, които принадлежат към когнитариата [пролетарии на умствения труд – б. ред.], последните трябва да станат главен обект на рекрутиране чрез нашата пропагандна, агитационна и организационна дейност. Това ще се улеснява от обстоятелството, че много от тях, вследствие наситения пазар на труда, също ще останат без работа и ще се наредят в категорията на „излишните“. Оттук и важността на разработването, преразглеждането и актуализирането на революционната теория с оглед убеждаването и тяхното ангажиране в борбата за победата на Социалната революция. Ако въпреки всичко висококвалифицираните наемници решат да стават властници, те ще се деквалифицират.
От друга страна в лагера на господарите и техните слуги също съществуват непреодолими противоречия: властниците лесно могат да станат плячка на своите наемни войници. Много имперски династии са загивали вследствие противоречията между господарите и онези от въоръжените наемници, които са решавали „да играят“ за своя сметка. Към това се прибавят още: противоречията между военно-полицейските и политическите началства и тези между властниците и собствениците. Така че, при добре обмислена тактика ние бихме могли да постигнем не само края на династиите, но и началото на края на империите и изобщо на властта на новата посткапиталистическа класа. (Посткапиталистическа, защото вследствие роботизацията двете основни класи на съвременното общество ще сублимират и на тяхно място се появяват „Петото съсловие“ и новата класа от експлоататори, които са всичко друго, но не и капиталисти, защото поддържат господството си и експлоатацията изключително посредством извъникономическото насилие!)
Със съзряването на условията за социална революция „нисшите класи“ и особено младите им представители ще започнат да търсят революционно решение не само на собствените си проблеми, но и на тези на човечеството. Ако сбъркат отново в избора си, по метода на пробите и грешките ще стигнат до вярното решение, но това ще струва нови страдания и смърт може би за стотици милиони човешки същества.
Много радикални хора смятат за по-важно да се очертаят писмено и делово контурите на бъдещия свят, бъдещото общество. Отричаш ли напълно този стремеж или мислиш, че това трябва да върви заедно с революционната подготовка?
Програмата на Социалната революция би трябвало да бъде такова приближение на „контурите на бъдещия свят, на бъдещото общество“, но трябва да разбираме сложността на подобна задача, защото само дори при опитът „да се очертаят писмено и делово“ контурите на днешния свят с неговата сложност, динамика на развитие, противоречия и тенденции, ние се изправяме пред труднопреодолими препятствия. Какво остава за един бъдещ свят, за който разполагаме само с няколко опита, смазани от господарите още в зародиш, и програми, които са по-скоро жалони по пътя към него? Очевидно окончателен отговор на въпроса може да ни даде само революционната практика на милиардите… Това трябва да се има предвид и от авторите на утопични романи за бъдещето, иначе с панглосовския си оптимизъм [проф. Панглос – нарицателно име за непоправим оптимист – наставникът на Кандид от едноименното произведение на Волтер (1759) – б. ред.] рискуват да станат герой на волтериански сатири.
Без съмнение революционните настроения са по-силни в глобалния Юг – например в Латинска Америка. За да се мотивират европейските активисти и революционери, не трябва ли да се създадат връзки с тези тамошни сили?
За решението на такава грандиозна задача, каквато е Световната социална (анархокомунистическа) революция, ще бъдат необходими не само връзки между европейските активисти и латиноамериканските революционери. Срещу глобалната империя на олигарсите и нейния брониран военно-полицейски юмрук е абсолютно необходима интернационална организация/мрежа/фронт на революционерите от целия свят в съюз със спонтанно и стихийно пробуждащото се V съсловие.
И накрая, един по-различен проблем – Капиталът се опитва да реагира на Автоматизацията с идеята за създаване на безусловен базов доход. Това няма ли да продължи апатията у народа, който е превърнат в консумиращо овчедушно стадо?
Това е екзистенциален проблем на човешкия род. Аз мисля, че всяко друго „решение“, освен нашата революция, е равносилно на по-дълга или по-кратка агония и смърт на човешкия вид. С развитието на Роботронната революция това ще се разбира от все повече и повече хора от всички класи. Колкото до бъдещето на човечеството, аз съм оптимист – на него му предстоят още много велики дела, сред които не на последно място очовечаването на космоса. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *