Рецептата на Клаус Шваб

печат
В два последователни броя (Х и ХІ) представихме книгата на председателя на Световния икономически форум Клаус Шваб „Четвъртата индустриална революция“. Показахме как Шваб описва предстоящите промени в днешния глобален свят, които застрашават позицията на „оформящите“ „световни лидери“, както той предпочита да нарича господстващото малцинство. В този брой ще резюмираме рецептата за справяне с очакваните сътресения, която Шваб предлага на своите читатели.
Последната глава от книгата е озаглавена „Пътят напред“. На автора се налага да се отдалечи от конкретиката и да се придържа към благопожелания и нищоговорене. Трябвало колективно да развием четири типа интелигентност – контекстуална, емоционална, духовна и физическа. Трябвало да работим заедно, за да преобразим тези предизвикателства във възможности като активно и адекватно се подготвяме за последствията от тях. Светът е бързо променящ се, хиперсвързан, все по-сложен и по-фрагментиран, но все още можем да оформяме бъдещето по начин, който е в полза на всички нас. Много трудно е да се намерят сред подобни приказки, открито предназначени за надъхване на „лидерите“, конкретни предложения. Очертават се обаче две тенденции.
От една страна, Шваб охотно подхвърля намеци за благотворителност. Например повтаря „визионерите“ като Илон Мъск и Сам Алтман, че най-добрият начин за развитие на изкуствен интелект ще бъде този, който има за цел да обогатява способностите на човека и да го подобрява, при това, такива възможности трябва да се предоставят на всички безплатно. Също като тях обаче не намира за нужно да обясни кой ще сготви безплатния обяд и как богаташите ще останат такива, след като „решенията се вземат винаги в общ интерес“. С лекота цитира Мартин Новак, професор по математика и биология в Харвардския университет, че сътрудничеството е единственото нещо, което ще спаси човечеството. Ние тук ще припомним, че в модерните корпорации и временно наетите на минимална заплата чистачки се наричат „сътрудници по чистотата“ и че сътрудничеството между бедни и богати беше основна доктрина на фашистките режими от миналия век.
В противовес на голите обещания за „безплатен обяд“, перспективите пред платежоспособните и управляващите са доста по-конкретни. В най-близко бъдеще може да се появят бебета, създадени по план на разработчиците, също може да бъдат направени и редица други изменения в характеристиките на човека – от премахване на генетичните заболявания до подобряване на когнитивните му способности. В резултат на това ще се сблъскаме с някои от най-мащабните морални и духовни въпроси, по които ние, хората, трябва да се разберем. … Друг важен въпрос е потенциалът за предсказване на бъдещето, който притежава изкуственият интелект и устройствата, оборудвани с функции за самообучение. В същото време масите от хора ще стават все по-удобни за манипулиране: Разговорите лице в лице се изместват от общуването в режим онлайн и има опасения, че на цяло поколение млади хора, увлечени по социалните медии, ще бъде много трудно да слуша събеседника си, да поддържа зрителен контакт с него или да разбира езика на жестовете и тялото.
Няма конспирация. Не и в смисъла на някакво сборище на вещици, които кроят планове да управляват света. Шваб говори на хората, които вече управляват света и не го крият. Когато казва „ние“, той говори на цялото човечество, но в лицето на неговите „лидери“, които реално вземат решенията и определят развитието му.
Нека заедно оформим бъдеще, което работи за всички, като сложим хората преди всичко, овластим ги и непрекъснато си припомняме, че всички тези нови технологии са преди всичко инструмент, направен от хората за хората. … Накрая, всичко опира до хора, култури и ценности. Трябва да работим здраво, за да се подсигурим, че гражданите с различни култури, нации и доходи разбират нуждата да се управлява четвъртата индустриална революция и предизвикателствата, които поставя пред цивилизацията. … Можем да използваме четвъртата индустриална революция да оформим ново колективно и морално съзнание, основано на чувството за споделена съдба.
Щеше да звучи чудесно, ако не звучеше твърде познато. Откакто капиталистите замениха монарсите на кормилото на властта, все се намират доброжелатели, които призовават да „се обединим“ в името на „общото благо“ и да ги оставим да ни водят. Най-лошото е, че си вярват. Където ние намираме експлоатация и потисничество, те виждат взаимопомощ и ред. За да запазят ролите си, от векове разиграват една и съща постановка, сменят само декора. Замениха „волята на краля“ с „благото на нацията“, а когато то се поизтърка, започнаха да говорят за „бъдещето на човечеството“ и „правата на човека“. Сигурно утре биха се загрижили и за „нуждите на роботите“, само и само властта да остане у тях.
Изглежда няма какво ново да предложат срещу задаващата се буря на „четвъртата индустриална революция“, освен загниващи лъжи, претоплени във фурната на новите технологии. Въпросът е дали ние, които сме в ролята на бед­ните и безгласните, ще останем в нея, или ще поискаме да съборим театъра. •

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *