Речник на подменените понятия

печат
(тема с продължение)

Дисциплина
В епохата на Древен Рим е съществувала богиня с такова име – естествено на почит в легионите. Това е ред според определени правила, наложени отгоре с някаква цел. Дисциплината е метод на ВЛАСТТА. Анархията, като майка на реда, разчита на САМОДИСЦИПЛИНАТА, тоест на разумното самоограничаване и въздържане, когато обстоятелствата го налагат, когато е нужно концентрирано усилие за решаване на някаква задача. Самодисциплината е следствие на инстинктите на човека за съобразяване със себеподобни (АЛТРУИЗЪМ), продукт на възпитание в свобода и солидарност. Тъй като тя идва от вътрешното убеждение на личността, самодисциплината е по-здрава, трайна и последователна от насилствено натрапената, която има нужда от практически постоянен контрол, за да се спазва.

Етика и нравственост
Всеки човек е роден със съвест – даже животните притежават този сложен поведенчески феномен. Нравственост е вслушване в гласа на съвестта, която ни подтиква да бъдем справедливи както към себе си, така и към околните. За разлика от МОРАЛА, нравствеността не се нуждае от непременно присъствие на надзирател или авторитет, бил той от плът и кръв или със свръхестествен произход (бог). ЕТИКАТА е науката за нравствеността. Етичните норми се съобразяват със справедливостта, формулирането на доброто и злото. Затова явления като „корпоративна етика“ представляват смислов боклук, понеже преследват не баланс на справедливото, а оправдават постигане на изгода за ограничен кръг лица, която винаги ощетява мнозинството други хора. „Корпоративна“,“служебна“ или „професионална“ етика са нищо повече от измамно название на съответния „морален кодекс“, тоест правилата на началството какво подчиненият е длъжен да смята за добро или зло.

Закон
Законът е правило, което е измислено, облечено в думи, прието по волята на някакво малцинство, след което е налагано за изпълнение и спазване от останалото мнозинство хора, без значение дали са съгласни, дали им вреди, или ги затруднява. Законът не се обсъжда, лош закон пак бил задължителен. Незнанието на закона не било оправдание. Професионалните законотворци, изпълнители и тълкуватели на закона обаче също не знаят безчислените закони с постоянните им изменения, допълнения и подзаконов пълнеж. Накратко, законът е написан за робове (Ботев).
Дори законофилът Русо е смятал, че неодобрен от народа закон не може се смята за закон, което обезсмисля самата теория на законността, защото е невъзможно при йерархична система всички да участват в създаването на законите. Такова нещо е възможно в условия на безкомпромисна ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (синоним на анархия), но тогава вече става дума за СВОБОДЕН ДОГОВОР, а не за закон. Свободният договор важи, докато страните са съгласни с него, има определен срок на действие и никога не се приема или променя без съгласието на всички сключили го.

Знание, вяра, религия, църква
Знанието е резултат от работата на ума, подтикван от естественото любопитство. Всяко знание стъпва върху логични разсъждения, наблюдение на природни и обществени факти, доказва се с практика. Знанието се самоочиства от заблудите чрез съмнение.
Обратно, ВЯРАТА е враг на всяко съмнение, тя изисква да бъде приемана без доказателства, макар и да поощрява демагогски разсъждения, които да заместят опитните доказателства – тоест, вярата усеща своята несъстоятелност и се опитва да се представя за ЗНАНИЕ.
Вяра, облечена в институции, се нарича РЕЛИГИЯ – една от основните форми на власт – идеологическата.
Институцията на тази власт познаваме като ЦЪРКВА. Знаем и какво представляват нейните кадри, както и техните догми.
Анархизмът е скептичен към религията като обществен фактор, неутрален към вярата в свръхестественото, която остава в границите на личното, и непримирим противник на претенциите на Църквата (или институциите на коя да е друга религия) да ръководят обществото и да подменят принципите на свободата с авторитарните си, човеконенавистни догми.

Икономика (планова, пазарна, командна)
Стопанството на една страна, регион, континент, свят може да изглежда хаотично или подредено. Хаотичното се разпада или самоорганизира в подредена форма. Ако производството и потреблението изцяло се определят от търсенето, което поражда предлагане, говорим за пазарна икономика, каквато обаче в чист вид не е съществувала в никоя страна и по никое време. В „пазара“ постоянно се намесват фактори, които воюват за предимство и надмощие. Когато една икономическа групировка се наложи, тя става монополист. Изцяло превзета от монопол икономика се управлява от държавната бюрокрация в интерес на самата себе си – това е КОМАНДНО-АДМИНИСТРАТИВНА система, която мошенически нарича себе си „планова“. Всяка корпорация в рамките на „ПАЗАРНАТА“ ИКОНОМИКА действа повече или по-малко по този начин.

Същинска ПЛАНОВА ИКОНОМИКА обаче изглежда така: потребителите – крайни или междинни производители – подават заявки за потребностите си за определен период; статистически центрове, контролирани от потребителите и от производителите, обобщават поръчките, исканите срокове за изпълнение, параметрите на качеството и търсените технически характеристики, след което ги разпределят сред производителите на съответните изделия, ресурси и услуги. По този начин се постига оптимална пестеливост, безкризисно развитие и материално изобилие както в количествен, така и качествен смисъл.
Капитализмът залага на „пазар“ или командна система.
Държавният капитализъм на болшевики, фашисти и нацисти предпочита командната, като допуска евентуално известен „свободен“ сектор, строго надзираван.
Изгодната за човечеството планова икономика е постижима само при социализма, облекчена от засилващата се днес роботизация.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *