Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Марксизъм, Социалдемокра­ция, Фашизъм
Марксизмът е доктрина за усъвършенстване на капитализма, обратно на самоопределението си като антикапиталистическа революционна идеология. Провъзгласявайки комунизма като своя цел, марксистката доктрина не си е давала труда да опише теоретичния модел на комунистическото общество, нито механизма за „отмиране“ на държавата, която според марксистите е единствен инструмент за построяване на комунизма (който по определение е бездържавен).
Така марксизмът на дело е идеология на държавния капитализъм.)
Революционността на марксизма също е съмнителна, предвид факта, че в доктрината въпросът за властта е най-важен за всяка революция, като тя го решава в ползата на свръхупълномощена власт – тоест, не отричане на традицията на предишните социални строеве, а нейното усилване до краен предел.
Именно идеята за свръхдържавност е допаднала и вдъхновила създателите на идеологиите на фашизма и сходния му националсоциализъм.
Мекият вариант на марксизма е социалдемокрацията, която възприема същата характерна за фашизма идея за „класов мир“, но не под покровителството на тоталитарна държавност, а в условия на многопартийна буржоазна „демокрация“.

Анархичната идея къса с марксизма още в Първия Интернационал през ХIХ век, но рецидиви на „сближаване“ мъчат движението като неизлекувани ракови метастази.
Именно заслугите на марксизма като подобрител на капитализма са причината тази антинародна идеология да не потъне в забрава – нейни модификации се използват от съвременните корпорации и „дясно ориентирани“ държавни елити. Марксизмът е удобен противник и скрит партньор на апологетите на „чистия“ капитализъм, защото държи потиснатите класи в рамките на социалното битие на неравенството и властта.

Малцинство, Мнозинство, Консенсус
При решаване на принципни въпроси следва да има стремеж към единодушие или консенсус. Когато единодушието е невъзможно, следва съобразяване с мнението на малцинството, тоест то да не е категорично принудено да се съобразява с текущото преобладаващо мнение, защото никога не е напълно ясно дали мнозинството не греши.
По второстепенни въпроси е допустимо приемане на решения с мнозинство.
Проблемът с конфликти между несъвместими мнения се решава чрез федерализъм.

Народ
Прието е под народ да разбираме населението, културно приблизително – ако не еднородно, то поне напаснало се в резултат на съжителството.
Народът обаче и в идеални условия не е еднообразна маса хора, дели се на групи, което споява, но може и да разделя обществото.
За анархизма, съвсем бегло казано, народът представлява онази част от населението на дадена страна, която не е пряко включена в структурите на властта или е част само от най-низшите ешелони на властническите институции. Така народ не е идентичен на „държава“ – държавата е паразит и потисник за народа.

Нация, Национализъм, Интернационализъм
Нацията е населението на дадена страна, комуто е вменено да бъде лоялно на държавата, да вярва в исторически и културни митове. Националните интереси по този начин се формулират от държавата, а тя ги взема назаем от мирогледа на управляващото малцинство, богатите съсловия. Неслучайно има съждения на държавници, че елитите и простолюдието се различават като различни народи – дори да говорят един и същ граматически и речниково език, влагат различни значения в ключови думи.
Единството на нацията е принудено, защото нищо освен принудата не може да накара сития и гладния да се възприемат „като братя“, още повече, че при военна заплаха на смърт отиват гладните, а ситите печелят от това.
Национализмът е идеология, която оправдава „единството“, а разделението на сити и гладни обяснява с това, че едните са „работливи“, а другите – „мързеливи“. Важен елемент в обосновката на „единството“ е наличие на „враг“. Врагът трябва да бъде мразен не толкова рационално, колкото по рефлекс, без размисъл, чиста негативна емоция. Врагът е виновен за всичко, а критиците на национализма задължително са негови шпиони или подведени от вражеската пропаганда глупаци.

На национализма се противопоставя интернационализмът – идея за сътрудничество между народите, вместо конкуренция, в която ги вкарват съперничещите си за ресурси елити. Интернационализмът не сочи други врагове, освен потисническите класи, основните подстрекатели на вражда, заразяващи народите с взаимна омраза. Това е приемливата за анархизма идея. Свързващо звено между народите може и трябва да бъде общ, културно неутрален език, какъвто е езикът есперанто. При възможност за пряко общуване на този неутрален език, народите са в състояние да изгладят груповите си отношения и да продължат напред в бъдеще, в което за всекиго има място под слънцето.

Интернационализмът на марксистите е лъжлив, защото главната идея по „националния въпрос“ – след иначе правилен анализ, че нацията е породена от държавността – се състои в сливане на всички нации в една супернация. По този начин марксизмът като цяло и съветският болшевизъм в частност е идеология на свръхнационализма.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *