Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Насилие и принуда са главните инструменти на властта. Принуда пряка и чрез използване на създадени условия. Насилие пряко и под формата на заплаха от такова, ако населението или отделният човек отказват да следват предписанията на властта.

Прякото насилие и пряката принуда са енергоемки. Първото изисква постоянна бойна готовност на полицейските сили, натовареност на съдебната система, препълване на заведенията за лишаване от свобода. Затова откровените диктатури са системи под напрежение, а военните режими при липса на външна помощ не изтрайват дълго. Второто вреди на имиджа, тъй като всяка власт се стреми да се представя като съществуваща „в името и за благото на народа“. Колкото по-“демократична“ маска си надява властта, толкова по-неудобна става пряката принуда, да не говорим за прякото насилие. Безочливостта на такава власт довежда и най-търпеливото население до силно раздразнение. Затова се предприемат мерки по „демократизиране“, създаване на социална база на властта, захранване на населението с малко над екзистенциалното благосъстояние, привличане на множество полицейски информатори, сваляне нивото на открити репресии.

Преките форми на насилие и принуда се прилагат по изключение официално, но държавата поддържа контингент за неформален терор – мутри, агитки. Ползата за държавата е, че вече не харчи толкова ресурси за собствена сигурност, нито се изнервя в състоянието си на постоянна обсада. Страхът, който остава, поддържан на нужни равнища и подновяван с дейността на престъпници и хулигани, е достатъчен населението да бъде покорно. Излишъкът напрежение се заземява от достъп до легализирани наркотици (особено алкохол), чрез „свобода на словото“, избива се в битови скандали, агиткаджийски сблъсъци и комплексарщина по пътищата (ужасяващата статистика на ПТП).

Общество и личност
Личността в анархизма е основна ценност, по-точно – СВОБОДАТА на ВСЯКА личност.

Обществото не е нищо друго, освен връзките между личностите. По този начин липсва мегдан за противоречие и сблъсък „аз срещу другите“ или „другите срещу мен“.

В общество, подчинено на конкурентна надпревара за материални блага, включително за неща от първа необходимост, е естествено да има ситуация „всеки срещу всеки“, което от гледна точка на отделния човек изглежда като „всички са против мен“.

В общество, за което важат правилата на солидарността, противоречие няма. Всеки съдейства на всеки или поне не пречи на ближния. Свободни личности образуват свободно общество, свободата на един се усилва от свободата на другите по механизмите на взаимопомощта.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *