Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Организация, програма, устав
Организацията е форма на обединени усилия на група хора, които искат до постигнат някаква цел. Целта определя формата на организацията. Ако целта е завземане (печелене на избори) на властта, удържането ѝ и ползването на облагите ѝ, то формата е пирамидална, йерархична (долните етажи са подчинени на горните), централизирана – тоест това е политическа партия или държавна институция с ясно изразено ръководство, междинни активисти и членска маса.
Ако целта е обществена промяна за премахване на всякаква власт, организацията е федеративна, решенията се приемат колективно, лидерите са ситуационни според конкретна задача, активисти са всички и липсва инертна маса за стригане на членски внос и гласоподаване на избори.
Дори децентрализираната организация обаче има структура и общоприети правила (Устав), които да помагат за подредено и последователно преследване на задачите за осъществяване на целта. Описанието на желаната цел, анализът на текущата обстановка и програмата за движение от настоящето към набелязаното бъдеще се нарича Програма.

За една анархична организация е уместно да важат следните принципи: единство на стратегията, съгласуване на тактиката, колективен начин на вземане на решения, федералистична структура, доброволност, самодисциплина.
Организацията е заета преди всичко с пропаганда на идеите си, за сметка на това се разраства – количествено, качествено, мащабно (в повече места в дадена страна, но и извън нея, като си сътрудничи с подобни по идеология, цел и тактика организации), за да може да води пропагандата още по-ефективно, а това да доведе до промяна в нагласата на населението и така да се стигне до промяна в обществения строй, който да бъде защитен, докато укрепне и даде пример за подражание навън.

Олигархия, плутокрация
Медиите промениха смисъла на олигархия до кръг лица от бизнеса, които печелят по „незаконен начин“. Законите обаче имат вратички, а разминаването между закона и справедливостта е очевидно явление, откакто съществуват законите. Точното значение на термина е „власт на малцинство“. Това малцинство обикновено е богато, тоест практически олигархията е и плутокрация, тоест „власт на богаташите“. Тази власт не е съвсем пряка, осъществява се от партии, които лобират за интересите на богатите в законодателния сектор, в изпълнителния работят непосредствено в интерес на спонсорите, а в съдебния дават предимство на плутократите, ако изобщо се случва да ги привличат към отговорност.

Настоящата „представителна демокрация“ е маскировка на плутократичната олигархия, маскировка толкова прозрачна и небрежна, че е цяло чудо, потресаващ психологически феномен, как тази маска заблуждава хора, които не са лично облагодетелствани от режима.
Единственото възможно обяснение за подобна заблуда е, че с демонстрация на лоялност тези хора се надяват да спечелят било трохи от трапезата, било покана да попълнят клуба на богатите. Такава надежда на свой ред е още по-голям феномен и корените му лежат в малодушието и глупостта.

Отечество, родина, патриотизъм
Когато държавата иска от теб нещо да жертваш, тя нарича себе си Родина. Отечество е другата дума за родина. Митологичен персонаж, чувствата към когото трябва да изключат здравия разум и инстинктите за самосъхранение на индивида.

Анархизмът допуска позитивно тълкуване на понятието „патриотизъм“: патриот е човек, който се бори или има нагласата за борба срещу потисниците на народа си. Патриотът лесно се превръща в интернационалист (например Бакунин или Ботев, дори Левски), когато се чувства задължен по вътрешно убеждение да помогне на борбата на други народи срещу потисници, без при това да губи съзнанието за самоприет дълг към собствения народ.
За съжаление такава формулировка на патриотизма бива отхвърляна от самозваните патриоти, на дело националисти, част от потисниците на народа или поддръжници на потисничеството – явление, интересно от психиатрична гледна точка.

Протест
Обичайно смятан за форма на борба, днес е на път да изпадне от арсенала.
Протестът е по-категоричен израз на недоволство, призив към институциите да „вземат мерки“. Институциите обаче не могат да вземат мерки срещу себе си, което обезсмисля протеста.
Отделно, властта е усвоила богата гама похвати за използване на протестите, за да ги задушава: от внедряване на провокатори до диалог с част от протестиращите, при което протестът, неуспял да се самоорганизира и останал на нивото на тълпа, се разцепва.
Затова навярно е разумно борбата срещу системата да избере такива форми, които не се поддават на толкова лесно яхване, размиване, пренасочване и дискредитиране.

Право, права
Злотворното изкуство на съставяне на закони и използването им се нарича „право“, макар че е криво в самата си същност. Оттук и „правата“ са късчета умъртвена свобода, надлежно консервирани и подсладени, раздавани на гражданите, за да се чувстват важни и да преглъщат вменени им задължения към държавата (не към обществото – човек с разум и съвест сам разбира какви са неговите отговорности към другите хора).

Затова анархистите не говорим за „права“, а за свобода, затова отхвърляме „правото“ като форма на поробване, оковаване във вериги на формализъм, което превръща гражданите в слепци, принудени да ползват съмнителните услуги на „квалифицирани“ специалисти водачи из законовата джунгла – срещу добро заплащане, а скоро комай и задължително ползване на тези водачи за неща, в които уж не сме слепи.

Пари
Според апологетите им – най-полезното човешко изобретение, мярка за труда, регулатор на размяната на блага, извор на благосъстояние.
Реално – ужасна приумица, трудът не може се измери, ограничител на естествени и крайно нужни потребности, източник на мизерия за мнозина.
Парите са инструмент на властта, но и самите са власт. От средство се превръщат в цел, в мания. Мотивират 90% от престъпленията, оправдават всичките 100.
Най-разрушителното човешко изобретение. Те се държат парадоксално – при залежаване не се обезценяват, а напротив. Уж еквивалент на произведено материално богатство, надвишават многократно физически съществуващото. Размножават се без връзка с реалното производство, поощряват паразитизма и унищожават човечността. И ако е имало златен век в историята, той е бил преди откриването на златото.

Пролетариат
Социална група хора, които не притежават друг капитал, освен работната си сила. Обикновено не изпълняват значими ръководни функции, нито получават големи доходи, съпоставими с тези на управляващата класа.
Анархизмът не разглежда работническата класа като единствено революционна, а и историята показа, че пролетариатът проигра историческия си шанс през миналия век, а през този е заплашен съвсем да изчезне заради масовата роботизация на производството и сферата на услугите, след като през следвоенния период намаля драстично, разпокъсан на малки колективи, на „самонаети“, различно платени и различно натоварени подгрупи, без видимо основание за класова солидарност.
Понятие като „диктатура на пролетариата“ е несъстоятелна демагогема, защото нито е фактор за социален прогрес (диктатурите не са прогресивни, даже ако за кратък момент чупят реакционно състояние), нито практически е била надмощие на работническата класа, но е била бюрократична диктатура на чиновници над пролетариата и останалите трудови и творчески класи.

Потребности
Това, без което не можем да оцелеем физически, без което не можем да живеем комфортно и с възможност да постигаме лично щастие, без което е немислимо да се развиваме като разумни същества. Не е синоним на „каприз“ или „лакомия“. Не е форма на привилегия – каквото е нужно на един инвалид или бременна жена, то не е „излишество“, не е израз на „дискриминация“ към останалите.
Тъй като хората са различни, така и потребностите са различни, следователно изискват различни ресурси, както по качество, така и по количество. Неограничените потребности са мит, защото единствената неограничена потребност е потребността от общуване и изучаване на света, а тя сама си създава ресурси.

Полиция
Органи за репресии, защита на държавата, защита на имуществото и привилегиите на богатите срещу недоволството на бедните и безправните, безправни фактически при все теоретично „дадени“ им „права“. Функцията на полицията да пази обществото от престъпления е странична, второстепенна спрямо основната ѝ задача да потиска с действия или заплаха от насилие недоволството.
През управлението на БКП полицията се наричаше „милиция“, което бе груба манипулация – милиция е въоръжен народ, който единствено е в състояние да се пази от престъпления, даже да не ги допуска да се случват, предотвратява изявата на хората като престъпници – от нужда или поради психически отклонения.
Полицията не бори престъпността, а я контролира и си партнира с нея. След бюрокрацията и политиците, полицията (пак вид бюрокрация) е най-големият развъдник на корупция.
Според принципите на анархизма, полиция и подобни ѝ формации нямат основание за съществуване.

Политика, политическа партия
Политиката е технология за спечелване, удържане и използване на властта за лични и групови облаги. В античен смисъл „политика“ означава начина за самоуправление на свободен град (полис).

Политическата партия е организация за правене на политика. Същността на партията е да бъде лобист на интересите на една или повече бизнес групировки, тоест партиите са политически обръчи на големите фирми. Вариант: партия проводник на интереси на чужда държава.
Под лозунги като „власт на народа, не на партиите“ са избухвали много въстания, обективно анархически по дух, дори когато въстаниците не са били запознати или са споделяли анархическата идея.
В анархично общество може да съществува „политика“ единствено в нейния античен смисъл.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *