Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Пазар
Среда, в която се реализира печалба от продажба на стоки и услуги. На теория се саморегулира от търсенето, което поражда предлагане. На практика предлагането си създава търсене, а в регулацията се намесват извъникономически и агресивни икономически фактори. Следователно „свободният“ пазар е мит, позоваването на който лишава всеки аргумент от смислова тежест.

Престъпление
Според държавата това е всяко действие, което нарушава закона и води до щети и физически увреждания.
Според анархизма престъпление е всяко действие, което погазва личната, а значи и обществената свобода, разрушава социалната справедливост и унищожава солидарния дух. Когато няма пострадали, няма и престъпление – явлението обаче е повод за дебат и мерки явлението да не прерасне в проблем.
Престъпленията, вместо да се наказват, следва да се предварят чрез социална, психологическа и медицинска практика, чрез възпитание в дух на свобода, равенство и солидарност.
В рамките на капитализма и държавността феноменът престъпност е неизкореним, защото голяма част от престъпленията фактически представляват „извънзаконен“ бизнес, а останалите са израз на безизходицата на извършителите.
Самата държава е главен престъпник, защото ежедневно и ежечасно мачка свободата на народа.

Паразит
Който използва чуждите нужди за своя облага, който живее за сметка на чужд труд и чужди лишения. Основният паразит е държавата, при това привилегирован паразит, защото създава условия на нужда и безизходица, изземва средства за издръжката си, срещу която извършва услуги на ограничен кръг лица – според лоялността им, според нахалството им (симбиоза на паразити), според своите планове да ги използва (безработни на социални помощи, лесно манипулируеми като електорална маса, но и като източник на недоволство на останалите управлявани маси, които намразват жертвите на системата, а не самата система причинител) според това дали са спонсори на управляващата политическа партия.
Привилегированите паразити консумират по десетки и стотици минимални жизнени „кошници“, за разлика от дребните, принудени да паразитират върху социалното осигуряване люде.

Пацифизъм
Идеология на ненасилието. Удобна за управляващите, които удържат властта си чрез насилие.

Приватизация, Национализация, Социализация
Приватизацията е предаване на държавна собственост в частно владение.

Национализацията е одържавяване на частна или обществена собственост.

И двете практики са категорично неприемливи за анархизма и им противопоставяме социализацията – тоест „собствеността“ да бъде на тези, които я стопанисват за свои лични и обществени нужди. Социализираната собственост не подлежи на продажба, защото липсва практика на търговия. „Собственикът“ на такава „собственост“ я ползва, докато иска и докато може, свободен е да я отстъпи цялата или отчасти на други за стопанисване, както и да се включи обратно във „владеене“.
Държавната и частната собственост в капитализма са основа на известна „свобода“ на действия на институциите и гаранция за относителната „независимост“ на частника от диктата на други частници и, до определени граници, на апетитите на държавната бюрокрация.
В анархическото общество, което социално-икономически представлява социализъм (с перспектива за дорастване до комунизъм), такива гаранции и основи са излишни. Материалните активи се стопанисват от желаещите, а благата им се разпределят и споделят между всички членове на обществото въз основа на общото съгласие и равномерно поемане на тежестта на ангажиментите към поддръжката на ресурси, обекти, инфраструктура и информация (последната, заради специфичната си природа, принадлежи без ограничения на всички).

Примитивизъм
Погрешно припознаван като течение на анархизма, идея за връщане към „щастливото минало“ преди цивилизацията и индустриализацията.
Някои видове примитивизъм (веганство, „биопродукти“) успешно се използват от капитализма както за разпиляване на общественото недоволство (ангажира достатъчно енергични хора с пилеене на време за каузи, които не са способни реално да променят общественото битие), така и за съвсем реална печалба и създаване на нови пазари за стоки, чиято производствена себестойност на единица продукция, не много надвишаваща промишлената, генерира високи пазарни цени.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *