Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Революция, Контрареволюция
Революцията е акт на отговор срещу насилието на държавата и капиталистическата принуда. Революцията е скок, бърз преход от една форма на обществено устройство към друга.
Анархическата революция е преди всичко еднократна всеобща амнистия – всеки, изпълнявал социална роля на активен потисник, привилегирован паразит или лакей на потисниците и паразитите, получава шанс да се откаже от тази роля и да заживее нов живот в общество на свобода, равенство, солидарност и справедливост.
Революция настъпва, когато елитите вече не могат да управляват, а простолюдието не издържа на натрапения му начин на живот, освен това в публичното пространство са налице достатъчно популярни идеи, за реализацията на които са готови да се надигнат значителни маси от народа.
Революцията унищожава предишните форми на управление и дава възможност на народа да изгражда институции на справедливо самоуправление. Силата на революцията обезкуражава елитите и обкръжението им да се съпротивляват, затова не се нуждае от кървави изстъпления и терор.
В момента обаче, в който някои от участващите в събитията сили решат, че са постигнали целите си, те натискат спирачката на промените, което дава възможност на реакционерите да се съвземат за реванш. Тогава настъпва мащабна гражданска война, в която предимство получават контрареволюционерите, при това не старите елити, а новите кандидати за елити, които са натиснали спирачката.
Така кървавата вълна и установяването на диктатура, даже наричаща себе си „революционна“, са дело на контрареволюцията, но реакционерите нарочно не правят разлика и приписват мерзостите на контрареволюцията на загиващата революция.
Успешна революция ще е онази, в която главната движеща сила осъзнава, че само пълното ликвидиране на властта като практика е избавление от повторна диктатура и нова обиколка в омагьосания кръг.
Затова в една революция, независимо от лозунгите и речите, делата издават контрареволюционерите – те искат власт и се домогват до нея.

Референдум
Един от механизмите на пряката демокрация.
Когато прякодемократично общество се изправя пред проблем или си поставя някаква задача, но дава нареждане на институциите си (или създава такива) да проучат нещата и да предложат решение. Процесът на одобрение на това решение е референдумът. В последователна пряка демокрация решението става валидно и ангажира хората да го изпълняват там, където референдумът е успешен. Където има равенство, значи решението се нуждае от доработка, а където е отхвърлено, то не се изпълнява. Това е смисълът на федерализма – несъгласните не изпълняват предложения план, измислят друг, но общините, приели решението, с практическия си опит ще докажат дали то е било правилно, или не. Така в евентуална грешка не е въвлечено цялото общество, остават и примери за вярно решение, на което останалите субекти на прякодемократичната федерация да подражават.
В представителната система референдумът е подигравка, чийто резултат може да се постигне с обикновено социологическо проучване. Служи също за легитимиране на някакво държавно решение, така че да не бъде оспорвано занапред. Във всеки случай, държавата избира дали се съобразява с референдума, с което го лишава от всякакъв смисъл.

Солидарност – Толерантност
Солидарността е чувство за съпричастност, осъзнат инстинкт за общност с други човешки същества. Това чувство мотивира взаимопомощта – феномен, който е силен еволюционен фактор, според анархизма – по-мощен от конкуренцията. Солидарността е условие личната свобода да остава непокътната, а дори да се разширява.
Либералната буржоазна идеология подменя солидарността с „толерантност“, тоест предписана търпимост към явления, които може да не отвръщат със същата търпимост. В името на „толерантността“ се прилага „позитивна дискриминация“, тоест в ход е мащабно активно мероприятие за перманентна дезорганизация на обществото, над което държавата властва толкова по-успешно, колкото повече е объркано то.
Подмяната на солидарността с „толерантност“ е нужна, защото държавата очевидно не проявява солидарност с народа, което логично води народа до извода, че държавата следва да се отстрани така, както животинското стадо изгонва асоциален индивид, а едно солидарно общество го убеждава да се подложи на терапия, за да не вреди на околните и в крайна сметка на себе си.
Следователно, за да оцелее, държавата трябва да унищожи солидарността и да я подмени с нейни опитомени парчета (например национализъм – ограничена в държавните граници кастрирана солидарност) или с изкуствени конструкции като „толерантност“ на всяка цена, против здравия смисъл, против нормите на справедливото, равното и свободното.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *