Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Институции
При анархия остават да съществуват само онези, които не си служат с принуда и насилие.

Институциите при държавността са организации, създадени за решаване на определени задачи. Състоят се от хора и материална база за осъществяване на дейността им. Въпреки човешкия си пълнеж, институциите на властта се държат, разсъждават и действат нечовешки. Институциите са пример за бавнодействаща система на „изкуствен интелект“ (сам по себе си не непременно безчовечен, зависи от възложените му задачи и вложени критерии за добро и зло, които критерии сам не може да променя, но тогава не би бил „интелект“); тази система изпълнява потиснически функции, поради което човечността е пречка да работи ефективно.

Идеализъм и материализъм
Идеализъм е схващане, че субективното е водещо пред обективното. Субективно е човешкото съзнание. Обективна е реалността, която съществува независимо от съзнанието.

Материализъм е приемането, че обективното битие предхожда съзнанието и го определя – обществените реалности задават пределите на постижимото за осмисляне. Идеите, продукт на съзнанието, обаче са в състояние да придобият материална сила през действията на последователите си, което може да променя общественото битие, като по този начин разширява възможностите на съзнанието, тоест субективното да влияе върху обективното, но не произволно.

Между идеализма и материализма виреят множество философски, социални, политически и икономически школи, както и опити за кръстоска между тези два фундамента.

Анархическата мисъл предпочита материалистичния подход.

Етатизмът (идеята за държавност) прибягва до идеалистични обяснения и самообосновки, действайки материалистично когато му е изгодно.

Опростеното до опростачване схващане, че материализъм означава единствено мания за консуматорство и пренебрежение към „духовните ценности“ (в основата си обикновено религиозни или с корени в религията, без да признава на „духовното“ характер на потребностите на разума да твори, моделира несъществуващи в момента феномени и получава удоволствие от въображението), е идеологема на идеализма, но и пак идеалистичен модел на поведение, който пренебрегва природните факти.

Нарочването на идеализма като порив на съзнанието към промяна на битието също е внушение на идеалистите, заинтересовани от догматично запазване на съществуващите схващания за света и устройството на обществото.

Императивен мандат
В анархическото общество ще има институции на самоуправление, органи за съгласуване на интересите, както и изпълнителни структури. При техническа трудност или невъзможност за привличане на всички заинтересовани в обсъждането на даден проблем, проект или задача, обществото ще излъчва свои представители в институциите, които ще разработват решения и планове, за да ги представят за гражданско одобрение или връщане за поправки или отхвърляне като негодни. Делегатите в тези институции ще получават императивен мандат, който означава, че те изразяват не лично или партийно мнение, а това на избирателите си. Делегати с такъв мандат се намират под постоянно наблюдение на избирателите и могат да бъдат лишени от пълномощия във всеки един момент, ако не се справят, злоупотребяват или предприемат действия, различни от възложените им. Носителят на императивен мандат има пълномощия за строго определено време, строго определена от избирателите позиция и за строго ограничен кръг решавани въпроси.

Както участниците в такива институции, така и самите институции са под императивен мандат и само общите събрания на гражданите (по смисъла от този речник) имат „власт“, докато институциите са предназначени да спомагат за самоуправлението.

Капитализъм – държавен и частен
Капитализъм означава частна собственост над средства за производство, ресурси и информация. Водещият мотив за стопанска дейност е печалбата на икономическия субект. В борбата за пазари на произвеждани стоки и предлагани услуги, субектите се конкурират с всички средства. При капитализма всичко без изключение е предмет на покупко-продажба, макар че не всеки субект притежава привилегията да произвежда и да търгува с каквото пожелае. Държавата (чиновническа маса и нейното политическо ръководство) играе роля на гарант на собствеността, налага правила на пазара и в други сфери, раздава привилегии на субектите, оказва услуги на едрите субекти, които са фактически акционерни собственици на държавния апарат и събира данъци от населението и стопанските играчи. Капитализъм означава социално неравенство, несправедливост, репресии.

Държавният капитализъм запазва почти всички черти на частния, но субектът е само един – самата държава (контролирана от политическа партия, обикновено с лидер с диктаторски пълномощия, или от монарх), тя е главен или единствен собственик и работодател. Репресивните органи са почти еднакво развити в двете форми на капитализма.

Марксистките държавно-капиталистически формации се самоопределят като „социализъм“, което е лъжа.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *