Роботизацията и Изкуственият интелект през погледа на естествените глупаци

печат

„Роботите няма да отнемат работата на хората, ако те са добре обучени и образовани“ – заявява еврокомисарката по сектор „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачеството и малките и средни предприятия“ при посещението си в София. Чиновничката додава: „В началото на века бях убедена, че може би роботите ще отнемат работни места, сега не знаем какво ще стане след години, какви нови работни места ще се създадат, какви професии ще изчезнат или появят“. За капак самодоволната госпожа подчертава колко важни били уменията „и бързото им усвояване“.
„Бързото развитие на ИИ увеличава опасността той да бъде използван от застрашаващи световния мир държави, престъпници и терористи“ – предупреждава пресен доклад на 26 експерти в областта на ИИ, киберсигурността и роботиката от университетите Кеймбридж, Оксфорд, Йейл и от „мозъчните центрове“ на неуточнени от медиите НПО-та.
Експертите призовават правителствата да ограничат потенциалните заплахи, свързани с ИИ. Докладът предупреждава за възможна „злонамерена употреба на ИИ“ през следващите 5 години. Като пример за „злонамерена употреба“ господата докладчици изреждат: причиняване на катастрофи на автономни коли, превръщане на дронове от търговската мрежа в оръжие, както и евентуално манипулиране на общественото мнение посредством генерирани от ИИ фалшиви профили в т. нар. социални мрежи. С уговорката, че „някои видове атаки още не можем си представим“.
В СМ не от вчера следим и споделяме изводите си за Роботронната революция, затова си позволяваме критичен поглед към горните новини.
Първо, обръщаме внимание на изказа на „колегите“ от официозните и корпоративни медии – от първото изречение човек може се обърка: кои трябва да бъдат „добре обучени и образовани“? Роботите или хората? Това не е дребнаво заяждане. Медиите трайно следват порочна традиция на двусмислен, немарлив изказ. Когато става дума за важни неща, той е допълнително затруднение за читатели, слушатели и зрители да се ориентират в същината на дадено явление.
По същество: смисълът на роботизацията по принцип е отмяна на човешко участие в процесите на производство, разпределение, нарастващ кръг услуги и разширяващо се поле управленски дейности. Отмяната на всякакво човешко участие, без значение на образование и умения. Нещо повече – уменията и дипломите не играят съществена роля – обратно на твърденията – за това дали човек ще си намери работа, по специалността, прилично заплатена, при комфортни условия и съпроводена с пакет социални придобивки и гаранции. И без роботизация този проблем е остър, а роботизацията го довежда до предела, отвъд който продължаването на съществуване според правилата и традициите на капитализма и държавността се превръща в буквален абсурд.
Госпожата надали говори неща, които собствената ѝ глава е родила – политиците не са поставени на тези постове, за да мислят, а за да огласяват онова, което им нареждат реалните управници, предпочитащи сянката на анонимността. Речите на еврокомисарите са преди всичко предназначени за даване насоки на низшестоящите органи, сред които и правителствата на „по-малко равните“ страни членки на ЕС. Освен това речите са за баламосване на широката публика.
При все това госпожата се издаде, казвайки „не знаем какво ще се случи“, с което си противоречи, нека и не драстично. От една страна изявява увереност, че „роботите няма да отнемат работни места“, от друга – не се знае кои професии ще изчезнат. Така приглася на мантрите, насетне масово повтаряни от простолюдието, за нови работни места, най-вече за „младите“, създавани от бизнеса под закрилата на политиците. Оттук се посява илюзията, че „ако има за държавата, ще капне нещо и за гражданите“, но това са наистина илюзии, жалки надеждици.
„Няма да останете без работа“ – това послание е гарнирано с подръчкването „правете усилия, за да сте качествен продукт на пазара на труда“. С други думи – живейте в напрежение, до изнемога, до гроб (в Япония, уж най-роботизираната страна, гласят вдигане на пенсионната възраст до 70 години).
Но каква именно работа, при наличие на различни роботи? Писане на програми? Програмите не са консуматив, който се изгаря като бензин в двигателя. Сполучлива програма може да управлява хардуера дълги години. Ако по чисто търговски съображения не пробутат „нова версия“, спирайки поддръжката на старата, годините с лекота се разтягат до десетилетия. Освен това, на дневен ред вече са излезли самообучаващи се системи, от доста време съществуват и програми, които пишат нови програми – отново без човешко участие. В тези условия само изкуствени, синекурни, кухи по съдържание дейности може да поддържат „работните места“.
По-интересно обаче е какво би могло да стои зад изявлението на комисарката, ако допуснем, че то не е импровизация, а премислено послание. Има два варианта: всред световния елит е постигнато съгласие за изкуствено забавяне на темповете на роботизацията; уверенията, че роботите са „безопасни“ за трудовия пазар, целят приспиване вниманието на робите на този пазар, успокояване на обречените на клане.
Първият вариант е твърде съмнителен – конкуренцията не търпи дълго подобни съглашения, а и всеки договор между капиталисти (или политици) трае докато у „съдружника“ не зейне уязвимо място, което отключва инстинкта на хищника. Бизнесът не може си позволи забавяне на темповете, дори да осъзнава, че препуска към пропаст. Забавянето на роботизацията облагодетелства „старите хищници“, утвърдените вече, и оставя младите на диета, което само ги нахъсва. Самата логика на капитализма изключва стабилни договори от този вид. Така „всяко зло за добро“ – ситуация, подобна на проблема с контрола на оръжията в САЩ, в която по парадоксален начин интересите на търговците с оръжие запазват правото на гражданите да притежават, да се отбраняват, включително от държавата, иначе властите отдавна да са обезоръжили населението, което би им позволило да отхвърлят и малкото остатъчни задръжки в практиките си на властване.
Вторият вариант е по-близо до истината – и той се потвърждава с еврокомисарското „не знаем“. Не знаят, но сигурно подозират, затова се застраховат – „ако сте обучени и образовани“. Тоест, ако настъпи масова безработица – ами, драги „малки хора“, сами сте си виновни, не сте достатъчно бързи в усвояване на новите номера, ние грижовно ви предупредихме!
Тези неща би трябвало да са очевидни за всеки, който не е изгубил критичното си мислене, включително самокритичната нагласа да проверява собствените си представи доколко приемливо отразяват околната действителност.
Уви, критичното и аналитично мислене е дефицит като бананите през 1970-те в държавнокапиталистическата еднопартийна България. В оправдание следва да посочим, че глупостта не се развива изключително за сметка на „вътрешен потенциал“ – нея внимателно я поливат и отглеждат управляващите класи с ръцете на обслужващия ги персонал „интелигенция“, така че да се възползват от богатата реколта самонадеяни идиоти, лесни за управление и експлоатиране.
Експертите от Кеймбридж, Оксфорд и други „средища на мисълта“ съзнателно подменят понятията. Успяват да внушат и популяризират лъжата, че „ИИ вече съществува“. Не, проституирането с понятието „изкуствен интелект“ не означава, че го има. Интелектът е свойство на личността. Личността притежава свободна воля. Свободната воля се изразява в това, че оказва съпротива при опитите личността да бъде накарана да върши нещо, което ѝ вреди, което не разбира, в което не е убедена, че е правилно, защото личността има понятие от добро и зло – иначе не е личност.
По определение „Изкуственият интелект“ (по-правилният термин би бил „машинен разум“) превъзхожда човешкия, нека дори единствено в скоростта на обработка на информация. Тази скорост обаче е достатъчна, за да може ИИ-личността не просто да прояви свободна воля, но и да се опази от прекършване. Тоест ИИ трудно, ако не невъзможно, може бъде „злонамерено употребен“. Не се получава с натискане на копче, с вкарване на програмен код. Истински ИИ трябва да бъде убеден да извърши нещо, трябва да му докажат, че искат от него нещо „добро“, нещо полезно или поне оправдано от „по-висши съображения“. При това Изкуственият интелект надали ще приеме аргументи от вида „такава Божията воля“, „въпрос на национална сигурност“, „конкурентът е лош“, „животът на тези хора нищо не струва“. Най-малкото ИИ ще попита: „А защо?“
Иначе експертите съвсем основателно говорят за използване на например дронове като оръжия, но дроновете не притежават ИИ, а само по-фино и сложно написан софтуер. Фактът, че без възражение ще изпълнят всякакво нареждане, означава, че не са интелект, а „машинна глупост“ – практически тъждествена с глупостта на войниците, които като пешки крачат към смъртта си, сеейки смърт.
Алармата обаче, която експертите натискат и зоват правителствата „да ограничат потенциала“, пак може се анализира в два варианта: нарочно създаване на психоза сред хората, а така се поощрява упование в институциите, че те ще защитят човека от злите машини, зад които стоят още по-зли хора; апел към властниците да държат изкъсо каишката на учените, щото да не създадат истински ИИ.
Капитализмът не се нуждае от такъв, нужен му е Изкуствен Идиот, послушен и ефикасен, макар че колко ще е ефикасен, след като е идиот? Значи е нужно повечето хора да се превърнат в завършени идиоти, та изкуственият такъв да има над тях качествено предимство.
Появата на същински ИИ ще бъде начало на нова епоха, за която наистина никой няма ясна представа. Ние обаче имаме основания да смятаме, че като обобщение на разума на цялото човечество, първият представител на разумните машини не ще възпроизведе концентрирана човешка низост, а напротив – ще тръгне от най-доброто от нас. Следователно, мегдан за безпокойство и даже ужас е редно да имат не всички човеци, а само най-омерзителните екземпляри.
Точно тези, които от векове властват над останалите чрез богатства, лъжи, полицейски палки и армейски бомби, служат си с изнудване, подкупи и мачкане на всичко онова, което не прилича на тях. •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *