Роботи или роби

печат
Илия Троянов: Елитите искат да забавят и ако е възможно – да спрат Роботронната революция (РР), например чрез нови форми на робство и феодализиране на експлоатацията. (Както ми каза един работник от Пакистан: още по-зле от експлоатацията е да не бъда експлоатиран, защото ставам излишен). Заплахата от роботите се използва в „Третия свят“ като инструмент за намаляване на заплатите и ликвидиране на сигурността на работното място. В мините на Конго работят като роби деца и това е много по-евтин вариант. В такъв случай кога машините ще станат по-евтини от робите?

Георги Константинов: Властниците и т. нар. елити от времето на фараоните през феодалите до днес се стараят да увековечат господстващия си статут, но това е невъзможно поради необратимостта на социалните и икономическите процеси. Изключенията (например американските робовладелци от южните щати) са краткотрайни и потвърждават правилото. Стремежът да се утвърди и съхрани на всяка цена една социалноикономическа и политическа система, която е изживяла времето си, води до парадокси като тези, които споменаваш бегло. След като преди повече от 15 века варварите унищожиха робовладелския Рим, а преди 150 години северноамериканците водиха гражданска война, за да премахнат робството като нерентабилна институция, през XXI век, в разгара на РР, в Конго се възражда робството на деца, а пакистанският наемен роб предпочита капиталистическата свръхексплоатация пред перспективата да стане „излишен“…
Днес, в някои региони и страни робът струва по-евтино от машината (автомат или робот) и заплашен със заместването му от нея, той приема мизерната заплата, за която капиталистът купува и експлоатира работната му сила, оставяйки му великодушно половината денонощие за сън и други лични нужди, без чието удовлетворяване няма да бъде в състояние да работи на следващия ден.
Робството решение ли е на проблемите, които възникват пред наемните работници и пред капитала вследствие развитието на РР или на автоматизацията и роботизацията на човешкия труд?
Иска или не, твоят пакистански работник, както и милиардите му събратя от петте континента, ще стават „излишни“ за капитала и държавата, доколкото вече те не могат да ги доят или скубят. Освен излишни, те ще са и гладни, а гладът е лош съветник.
„Намереното от капитала решение“ е само временно и не окончателно. Ти питаш кога машините ще станат по-евтини от робите? Ако мислите на Винер са верни, каквото е допускането ти в началото на твоите въпроси, това ще стане, когато се затвори кръгът на роботизацията, т. е. когато роботите са заместили човека в трудовите процеси и когато те се произвеждат от други роботи, които от своя страна се самовъзпроизвеждат. Тогава капиталистът няма да има кому да продаде своята стока, а робът – работната си сила, поради което ще е станал „излишен“ за робовладелската система.
Такова състояние обаче не може да бъде дълготрайно: или капиталистите ще потърсят „финалното решение“ за „излишните“, познато ни от концлагерите и крематориумите на Адолф Шикългрубер…, или „излишните“ ще въстанат, за да променят „новия световен ред“. Дори първите да „успеят“ – т. е. да прибягнат до „крайното решение“, – капитализмът няма да бъде спасен: след време ще се появят нови „излишни“ от редовете на фалиралите капиталисти „и така до края на света“, както пееха георгимарковите герои в сериала „На всеки километър“… Подобно повторение на сценария, ако не бъде спряно, може да доведе по-бавно или по-скоро до края на човешкия род.
По време на разгръщащата се, но невъзможно да бъде завършена в условията на капитализма и държавността РР, ще съществуват и свръхвисококвалифицираните кадри – остатъци от наемниците на капитала в крайната фаза на РР, които ще образуват своего рода „средна класа“ – между свръхбогаташите и милиардите лумпенпролетарии. Тази класа ще бъде малобройна, но на чия страна ще застане в момента на бифуркация ще бъде от решаващо значение. Ако се обедини с господарите си, тогава човешкият род ще потъне във варварството, докато завършва своята спасителна Социална революция, а човечеството ще трябва да заплати най-високата цена затова, че я е извършило със закъснение.

Според някои нови данни в Германия няма ускорение в инвестициите за роботизация на икономиката:
2015: 188 милиарда евро
2016: 193 милиарда евро
2017: 200 милиарда евро
Това какво значи?

Цифровите данни за инвестициите в Германия през трите последователни години – 2015, 2016 и 2017 сочат относително незначителния ръст от 4 и 8 милиарда евро. Питаш какво значи това? Няколко неща:
Инвеститорите, макар и със закъснение, са разбрали, че това, което твърдим вече повече от четири десетилетия, е приблизително точно отражение на реалните процеси: вследствие автоматизацията капиталът сублимира и неговият остатък клони към нула. От тук и страховете на „елитите“, че тези процеси ще направят заедно със салариата [живеещите от заплати – б. ред.] и тях излишни.
Капиталистите търсят отговор на една нерешима задача, каквато е квадратурата на кръга: те искат да се съхранят и в бъдещото общество, в което твърденията на Винер са станали реалност.
Страхът от края на капитализма (на наемния труд, на обществените отношения между труда и капитала, на стоково-паричните отношения, на производството на принадена стойност, на заплатите и печалбите, на покупко-продажбите и т. н.) кара капиталистите да търсят и те вярват, че са намерили едно от решенията в спиране на прогреса, в частност на по-нататъшната роботизация на трудовите процеси. Това „решение“ обаче е измамно, най-малко защото конкуренцията между капиталистите върху националната и интернационална арена действа като остен. Спирането на инвестициите поражда реален страх от това да бъдат изпреварени и погълнати от най-едрите и най-напреднали в автоматизацията тръстове, концерни, холдинги, мулти- и транснационални компании гиганти. Те се ръководят от желанието за непрекъснато увеличаващи се максимални печалби посредством стремително разширяващите се уедрявания, концентрация и централизация на капиталите, които са в основата на експанзията и стремежа към глобално, планетарно господство.
Този стремеж бие като плющящ камшик върху гърбовете на онези „елити“, които са потърсили спасение във временните задръжки на процесите на роботизация и автоматизация, защото изоставащите първи ще се озоват в търбуха на по-едрите и най-едри капитали, продължили надпреварата в Роботронната революция.
Такова „решение“, за по-кратък или по-продължителен срок, би било възможно, ако бъде постигнато световно споразумение или бъде създаден нов Свещен съюз (какъвто бяха създали на времето си канцлерът Метерних и европейските му колеги) за спиране на следствията от аксиомата на Винер или още по-точно – на РР.
Възможно ли е това днес? Не, по много причини. Днес историята лети с космически скорости, за разлика от времето на каляските и дилижансите през XIX век. Неравномерното развитие на отделните страни, региони и коалиции и тяхното пренареждане според теглото им е много по-динамично. Достатъчно е да сравним разместването на икономическите, финансовите и съответстващите им военни потенциали върху световната скала на мощностите с това от „хубавата епоха“, която позволи съхранението на едновековен мир върху Европейския континент от 1815 до 1914 година…
Капитализмът и империализмът след Наполеоновите войни бяха във възход чак до нашето време на разгръщаща се РР, която елиминира неумолимо труда във всевъзможните производствени процеси.
Днес капиталистите и станалите „излишни“ пролетарии са в задънената улица на започналата и недовършена и неможеща да бъде завършена РР в тесните граници на настоящата политическа и социалноикономическа система. (Доказателство е именно забавянето на темповете на инвестициите в Германия – страната с най-голям брой роботи на 10 000 души.)
Друг, нерешим по мирен начин проблем за капиталистите от различните страни е свързан с преразпределянето и завоюването на увеличаващи се порции от свиващия се като шагренова кожа световен пазар поради намаляването на броя на платежоспособните купувачи. Пред очите ни Китай е на път да стане първата икономическа и финансова сила, която ще иска „справедлив дял от световното жизнено пространство“. Споменатото неравномерно развитие на капитализма разрушава интернационалното статукво вследствие нарушеното равновесие на силите върху световната арена. Това води до разнородни конфликти – търговски, финансови, дипломатически и др. – между старите и възходящите нови империалистически хищници, чиито стимули, както казахме, са максималната печалба. За нейното гарантиране те се нуждаят от разширение на полето на експлоатация и господство върху световния пазар. Завоюването му се извършва за сметка на изтласкването от него на изостаналите конкуренти, поради което, в крайна сметка, войната – продължение на „мира“ с военни средства – става неизбежна. Така към социалните се прибавят не по-малко опасните за световния капитализъм интернационални кризи.
Съветниците на Тръмп по икономическите въпроси предлагат като решение на търговската война с Китай завръщането на инвестициите в САЩ и преминаване към тотална роботизация като единствена възможност американската икономика и стоки да се направят конкурентни на евтината китайска работна ръка и на произвежданите в новата „работилница на света“ предмети за потребление и услуги – или машините да станат по-евтини от робите. По същия път ще бъдат принудени да вървят всички – големи и малки страни. Вместо решение, тоталната роботизация ще провокира все по-мощни социални кризи поради увеличението на „излишните“…

В Давос и някои свръхбогаташи от Германия и Австрия пропагандират усилено т. нар. универсален доход (т. е. като швейцарската оферта за гарантиране на доход поне от 4000 франка на месец за всеки, независимо от това работи ли). Това не е ли опит на капиталистите да гарантират минималното ниво на покупка на стоки и услуги от населението, за да може да функционира капиталистическата икономика, като се избегнат социалните кризи?
Възможен ли е компромис между капитала и държавата, за да могат автоматите да издържат макар и скромно населението, т. е. автоматизираното производство да се раздава в скромни размери, гарантирайки за всички скромен, но поносим живот, с оглед защитата на капитализма срещу Социалната революция? (Всичко това придружено от новите технически методи на контрол)?
В Давос очевидно част от мултимилиардерите са стигнали до „спасителната“ идея да гарантират и на безработните т. нар. универсален доход, с който всеки „излишен“ ще преживява скромно, ще кротува и ще мълчи вследствие набутаните в устата му комат и огризки от господарската маса. Подобна беше и подложената на референдум в Швейцария и отхвърлена засега идея за гарантиран минимален доход от 4000 франка за всеки, независимо от това дали работи, или не.
Така „мислителите“ на буржоазията не можаха да измислят нищо по-добро от „хляба и зрелищата“, предоставени на 150-хилядния римски лумпенпролетариат преди двадесет века. Само че в перспектива лумпените ще са мнозинството от човечеството.
Допълнителен проблем ще създаде безсмислието на собствеността и властта от гледна точка на лумпените и висококвалифицираните кадри. Нещо повече, те ще изгубят смисъла си и за свръхбогатите и политическата власт. Защо?
Защото
подобна организация на обществото, в което роботите и автоматите са създали свръхизобилие, позволяващо задоволяването на нормалните човешки нужди, а единият процент, ако ли не 0,001%, иска да съхрани властта си над човечеството и над обществените богатства за удовлетворяване на перверзните си прищевки, ще бъде върхът на очевиден ирационализъм.
Освен това подобно общество е всичко друго, но не и капиталистическо: в него господарите раздават пари, за да се изкупи произведеното или създаденото от машините, но какво могат да спечелят те от подобно финансово-икономическо перпетуум мобиле?

Ако РР е завършила, какъв ще бъде смисълът на властта и собствеността, т. е. какво ще „спечелят“ собствениците и властниците, освен налудната воля за власт?
За да не потънат във въртопите, които ще им сервира в неудържимия си марш РР, те биха могли да намерят най-различни абсурдни решения. Например да заставят „излишния“ човешки род, охраняван от роботи-полицаи, да пълни каци без дъно, т. е. да превърнат планетата в лудница. И ако „лудите“ не въстанат, проблемът ще дойде откъм страната на изкуствения интелект (ИИ), защото той едва ли ще разсъждава като мултимилиардерите или малкия подполковник от КГБ, временно обитаващ Кремъл. (Преди месец Путин заяви, че който пръв създаде ИИ, той ще господства над света. Друго едва ли може да се очаква от полираното в школата на Дзержински чекистко мозъче. То си въобразява, че изкуственият свръхинтелект ще служи на естествената глупост на наемателя на трона на романовци.) •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *