Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат
(продължава от миналия брой)

17. НАШАТА АЛТЕРНАТИВА: UNE SEULE SOLUTION – LA REVOLUTION SOCIALE!

И така, навлизаме в свят на роботи, на изобилие и на все повече и по-изнурителна… работа за малцина „привилегировани“ и на безработица, пауперизация и декласиране на мнозинството от човечеството.

При такава „перспектива“ какви ти „начини на производство“, „производителни сили“ и „производствени отношения“? Какъв ти синдикализъм и каква ти класова борба? Всичко гореописано се дължи на алчността на паразитите, образуващи световния „елит“ от 4–5 милиона свръхбогаташи и богаташи, които нищо не може да спре, освен куршумите на „лумпенпролетариата“, който би поискал да живее свободно и достойно в едно общество без класи и без власт на човек над човека.
Ние анархистите твърдим, че срещу агонията, на която ни обричат паразитите в днешното капиталистическо общество, ЧОВЕЧЕСТВОТО ИМА САМО ЕДНА АЛТЕРНАТИВА – СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Част от основанията на това ни твърдение бяха изложени в предшестващите статии/абзаци.
Старият свят е узрял за тази революция. Компютрите, роботите и телекомуникациите направиха възможни предсказаните от Норбърт Винер фабрики, поля и лаборатории без работници и приближиха невероятно анархокомунистическата „утопия“ (защото за нея става дума тук, колкото и неясни да остават все още в съзнанието на мнозинството основите и контурите на мечтания утрешен ден на свобода и изобилие за всички). Те правят осезаема и достъпна идеята за създаване още през настоящия век на общество, в което наемният труд и принудата са отстранени, на свят на благоденствие за всеки и за всяка, на неограничени възможности за безпрепятственото и безпрецедентно развитие на целия интелектуален, духовен и морален човешки потенциал. Една безкрайна фаланга от социалреволюционни мислители и дейци, сред които анархистите бяха в авангарда, очертаха с перото и с кръвта си контурите на това общество. Тяхното творчество, живот и дела ще останат като неизчерпаема съкровищница от идеи за тези, на които ще се наложи да извършат революционната промяна.
Ако няма друго решение на екзистенциалните проблеми на човечеството в нашата епоха, тогава първостепенната ни задача е да приготвим себе си и да помогнем на пролетариата, лумпенпролетариата и париите от Третия свят идейно, психологически и технически за грандиозните социални войни, към които ни тласкат господарите на днешния свят и които поради това неизбежно ще придружават революцията…
При това, à la guerre comme à la guerre! Т. е. към тези войни не можем да тръгнем като на сватба. Необходимо е да се проникнем от идеята, че създаването на една или няколко интернационални революционни организации е от първостепенно значение за успеха на революцията и да направим тази идея разбираема за другите.

Нашата организационна дейност трябва да се базира върху теоретическото доказателство, че РР изчерпва възможностите на капитализма, държавата и класовата цивилизация и че съхранението им е бариера за нейното по-нататъшно развитие, обричащо човечеството на мъчителна агония. Но само теорията без практическата ѝ проверка може да се окаже не повече от интелектуална игра. Утвърждаването и разширението на революционната организация може да се извършва единствено в процеса на преките акции. Гаранция срещу бюрократичното ѝ израждане по време на и след победата на революцията могат да дадат единствено принципите на функциониране на създаденото от нея общество, на целите и на идеалите на нейните членове и КОНТРОЛА НА ВЪОРЪЖЕНИЯ НАРОД ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА Й.
Понеже капитализмът се глобализира, борбата срещу него трябва да се интернационализира, което означава солидни конспиративни организационни връзки между федерациите и съвместни акции, коренно различаващи се от днешната имитация на революционна дейност, нередовна кореспонденция и „туристически“ срещи между „съмишленици“.
Потъвайки в една нова и ужасна ситуация, вследствие разгръщането на РР в условията на капитализма и държавността, гражданите на САЩ и останалите страни от Първия свят престават да участват в една и съща икономика и да живеят в един и същи свят. Социалните връзки се разкъсват и движението на отделните пластове на обществената пирамида с различни скорости предизвиква все по-дълбоки пукнатини, обричайки я на срутване. Както предупреждава господарите на света социологът Петер Дрюкер, главният проблем е: как да се избегне един нов класов конфликт между основните компоненти, на които това общество се разпада: маргинализирано мнозинство от лумпени и работещи бедняци и техния антипод от богати и свръхбогати.
В такива условия еманципацията на остатъците от пролетариата, представляващ до миналия век болшинство от населението във високоразвитите индустриални страни, е възможна само чрез обединението му с лавинообразно растящия, вследствие автоматизацията, лумпенпролетариат. От своя страна, лумпените от свръхразвития свят имат много повече допирни точки с париите от Третия свят, отколкото с луксозните „елити“, които се крият в своите крепости от намиращото се само на няколко километра, море от мизерия. Когато лумпенпролетариите, париите и полугладните полузаети от Юга и Севера се обединят в един интернационален революционен Фронт на „излишните“ около програмата на Социалната революция, чиято цел е разрушаването на държавната машина и поставянето на икономиката (включително разпределението на автоматично произвежданите продукти и услуги) под прекия контрол на свободно и доброволно съюзили се граждани, тогава кукувицата ще изкука края на стария свят на насилие, печалбарство и измама. Тогава ще стане възможна замяната на днешната „цивилизация“ с общество без властници и капиталисти. Тогава науката и технологията ще освободят „нисшите класи“ от непосилния и затъпяващ труд, от лишенията и мизерията, с които „бог ги наказал“ и ще им отворят вратите към земния рай на изобилието и свободното време.
При това, на всички ни трябва да е безвъпросно ясно, че в днешната епоха на подготовка на превантивната световна контрареволюция и на раждането на мега-диктатурата на паразитите (и всичко това маскирано като „свободно“, „открито“, „консумативно“ „постиндустриално“, „информационно“, пазарно-демократично общество) НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ в този ДВУБОЙ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО с лозунгите, програмите, стратегията, тактиката, методите и оръжията на революционна борба, нито с организациите, такива каквито бяха създадени през XIX век и преминаха в наследство на революционерите от Двадесетия. Очевидно, всичко ще трябва да се преосмисли и актуализира в съответствие с колосалните промени, които научнотехническата революция внесе и ще продължи да внася във всички сфери на живота, в социалните и интернационалните отношения и в практиката на борбите за еманципация и освобождение на „излишните“ класи и народи в целия свят.
Тези проблеми на революцията би трябвало да станат обект на колективната работа в един интернационален институт (макар и без покрив) или най-малкото на самостоятелни и колективни теоретически изследвания на състоянието, причините за деградацията и задачите на днешното международно анархистическо движение в това и следващото десетилетие, на въпросите, отнасящи се до същността, психологията, идеите и ролята на „декласираните“, разработени в сътрудничество с групи по интереси от другите Федерации на Анархистическия Интернационал или с индивидуални съмишленици, с които сме установили организационни контакти.

Колкото до ФАБ, имайки предвид спецификата на задачите и убеждението, че ще ни се налага още дълго да плуваме срещу течението, трябва да проведем сериозно и задълбочено колективно обсъждане, за да решим (с оглед достигнатата степен на зрелост или незрелост на конкретната българска обстановка) поне тезисно програмните и организационни въпроси на нашата революция. Едва след това ще можем да се заемем систематизирано и координирано с написването на беседи, брошури и книги, и посочване на апостоли за нуждите на текущата ни пропагандна и организационна дейност. И чак накрая или паралелно с другите задачи – да предприемем преки акции, адекватни на силите ни и необходими за разрастването им…

В заключение, вместо апели за колективни или индивидуални преки акции, завършваме с геомилевия „ДЕН НА ГНЕВА“

PRESTO II

Братя
Другари
Малоимотни
Граждани
Селяни –
вий млади
и стари,
които постотно сте
като животни
раждани,
стреляни –
Безполезно е тъй да стоим:
да се вдигнем

– напред –
да вървим!
През дим
и барикади
черни, саждиви, изкаляни –
без команда, без ред –
тъй както, когато изригне
стремително
кратер.
Братя!
Сега е последния час,
последния ден:
100 години пред нас
Камил Демулен
говори разпалено
и убедително
сочи
великата страшна Бастилия.
Сега е последния час.
Всеки от нас
с последни усилия
трябва да скочи
на крак!

PRESTO I

Бягай, бягай
в галоп
не питай
ти си сам идеал!
На живота огромния топ
Изгърмява те цял
на вис към звездите.
Бягай
залягай
ставай
падай
нападай
решително
смело
стремително
неудържимо напред
– без команда, без ред –
напред.
Дело! Дело
е нашия зов
пряко всичко
пряко вражда и любов,
пряко звезди,
метеори
комети
– напред
без умора,
без сън
навън
из затворите,
из градовете
центростремително
ти полети!
БЪДИ ГОТОВ!
Чакай само сигнала, другарю!

Сега вече можеш да спреш:
спри машините ти, угаси разкалената пещ;
нека празни останат заводи, депа,
работилници, фабрики, гари, гаражи:
чакай само сигнала, другарю!
В часовника само внимавай,
додето стрелката покаже
XII.
Тогава
– в тоя ден –
отдай се
– цял и червен –
в деня на великата правда:
с парабелум, картечница, брадва
– цял и червен –
в първия ден на гнева!

Братя, Другари, както е казал поетът, „Безполезно е тъй да стоим“. Излишно е да чакаме. Годо няма да дойде! Както го доказа историята: „всички пътища водят за Рим“, само един може да ни отведе към СВОБОДАТА – ПЪТЯТ НА СВЕТОВНАТА СОЦИАЛНА, ИНТЕГРАЛНА И ПЕРМАНЕНТНА РЕВОЛЮЦИЯ.
Днес първите три условия на една глобална революционна ситуация (разрушаване на двойното статукво и наличието на условия за съзиждане на новия свят) са в процес на създаване. нашият дълг е да концентрираме усилията си върху последните две: да намерим общ език с лумпенпролетариата, да предприемем нужните действия, за да помогнем на масите в деня на всеобщия им гняв да превърнат своята стихийност и спонтанност в съзнателно революционно творчество!

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *