Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат
(продължава от миналия брой)

С автоматизацията – пише Сидни Уилхълм в книгата си „Кому е нужен негърът?“ – чернокожият напуска своето историческо състояние на робство и дискриминация, за да стане… ненужен. Експлоатацията отстъпва място на своеобразна икономическа ненужност. Белият елит няма повече нужда да експлоатира черните. Колкото повече напредва автоматизацията, толкова повече тяхното съществувание може да бъде неглижирано. С помощта на роботите бяла Америка се отървава от присъствието на черните. Те загубват статута си на работна сила, за да се превърнат в изключени от обществото (и живота) маргинали.

През 1985 г. същият Уилхълм пише:

Недооценяването на техническата революция, която привежда черните от състояние на експлоатация в състояние на излишност, може само да повлече след себе си придружаващата я расова революция. Докато продължаваме да считаме, че настоящето е само продължение на индустриализацията, а не зора на нова епоха, ние ставаме неспособни да предвидим мащабите на расовите конфликти, които назряват с изхвърлянето на чернокожите от оборота на капитализма. Мащаби непознати до днес!

 

Днешната система превръща милиони американски негри в пленници на гетата на лумпенпролетариата, без никаква перспектива да променят статута си. Те нямат никаква квалификация и никой не се нуждае от тях. Изгубили състезанието с роботите, стойността на работната сила на някогашните роби е станала почти равна на нула. Капиталистическото общество затваря пред тях вратите на роботронния рай, за да ги заключи в гетото на лумпенпролетариата…

2. ТОВА ЧАКА НЕ САМО НЕГРИТЕ!

Бъдещата революция, за която говори Сидни Уилхълм, едва ли ще бъде само расова, тоест имаща за цел освобождаване от расовата дискриминация. Защото това, което стана с негрите на САЩ и нискоквалифицираните работници, днес е съдба на тружениците от всички сектори и от всички нива – чак до средните кадри! Все по-често се говори за свят без работници или за края на фабричния пролетариат. Изобилни примери има във всички отрасли на промишлеността. Ще приведем като илюстрация само малка част от тях.

С настъплението на РР, само за периода от 1976 до 1999 г. Дженерал Мотърс е съкратила 350 хиляди работни места или над 1/3 от персонала си. Подобно е положението в цялата световна автомобилна индустрия, която бълва годишно над 50 милиона коли. В Германия, където 10% от активното население работи за тази индустрия, само през 1995 г. са съкратени едно на всеки 7 работни места. Непрекъснатото въвеждане на автомати-роботи по конвейерните линии в Япония води със сигурност към „фабриките на бъдещето“, в които няма да има работници със „сини яки“… Към края на 2000 г. Мазда е автоматизирала вече 50% от работите по монтажните линии.
Използваните роботи са все по-усъвършенствани, с все по-голяма гъвкавост и възможности. В лабораториите се експериментират такива със системи за гласова комуникация, универсален език за програмиране, самообучение, триизмерно зрение и чувствителност за цветовете, координация между получените команди и информация, автоматично координиране и автономно движение, ориентация на роботите в пространството и самодиагностика. Счита се, че подобен робот може да замести четирима души в производството и ако работи 24 часа, ще се изплати за една година.

В пълен ход е информатизацията и роботизацията в стоманодобивната индустрия и съпътстващите ги съкращения на работните места. Това променя радикално пейзажа в индустриалните райони, известни ни от романите на Дикенс и Зола или от соц-романтичната кинопродукция на Мосфилм. Днес на Запад области като Рур са обезлюдени или изцяло преобразени. Японските и американските фабрики за ламарина приличат повече на лаборатории, където автоматизирано, в непрекъснат процес на студена обработка, за по-малко от час желязото се превръща в ламарина. (По-рано за същите резултати са били необходими 12 дни!) Заедно с това се извършва и замяна на старите железодобивни динозаври с малки производствени комплекси за пръти, плоскости, жици и т. н. Такива минизаводи обработват 1 тон желязо с 12 пъти по-малко човешки труд. В резултат на това, само за десетилетието 1980-90 г. стотици хиляди американски металурзи остават без работа. Юнайтед Стийл Корпорейшън например е намалила работните си места за този период 6 пъти – от 120 на 20 хиляди души!

Според Международната организация на труда работните места в стоманената индустрия на Първия свят са намалели за 15 години (от 1974 до 1989 г.) с над 50%, което означава ежегодно нови милиони безработни.
В производството и експлоатацията на металорежещи машини броят на производителите и операторите им е спаднал от един милион на 500 хиляди. Същевременно автоматизацията не прощава и на най-висококвалифицираните работници и техници от индустриалната епоха. Това обстоятелство ще предизвика истински икономически и психологически шок в страни като Германия, Англия и др., където високото майсторство се разглежда като национално богатство и е предмет на гордост.

През 1934 г. в САЩ за извличането на 520 милиона тона въглища са били необходими 590 хиляди миньори (1,3% от активното население). През 1984 г. 200 хиляди мъже и жени добиват 774 милиона тона. До 2010 г. автоматизацията съкращава броя на миньорите още два пъти – до не повече от 100 хиляди. В нефтопреработващия отрасъл компанията Тексако съкращава персонала си от 112 хиляди през 1959 г. на 80 хиляди през 1964 г. Автоматизацията продължава и през следващите години. Само за две години (1990-92 г.) са съкратени нови 6% при значително нараснала производителност в целия нефтохимически сектор. Работата на ангажираните в него оператори днес се свежда до четене на инструкции и изготвяне на графики с компютрите. В електрониката РР постига най-голям прогрес. Работните места на Дженерал Електрик например спадат от 400 хиляди през 1961 г. на 230 хиляди през 1993 г. при двойно по-голямо производство.

В японската фирма JVC автоматични вагонетки доставят части и компоненти за кинескопи на 66 робота, които извършват 150 различни операции за сглобяване и контрол. Днес в цеха има само двама души. Преди навлизането на компютрите и роботите те са били 150!

С автоматизацията в текстилната индустрия и конфекцията се цели да се постигне изпълнение на всякакви поръчки, направени в магазините на дребно – т. е. персонализиране на нуждите и удовлетворяването им в реално време. Всичко – от изработването до ушиването на модела – става за броени минути. Подобно рационализиране на производствените процеси обхваща оцветяването на тъканите, кроенето, изработката, опаковането и експедицията на дрехите. Още през 2000 г. в САЩ 70% от процесите в тази индустрия са автоматизирани. Автоматизираното текстилно производство в Америка става конкурентоспособно дори на страните с най-евтината работна ръка като Индия и Китай, които ще бъдат принудени също да се обзаведат с „чудесата“ на РР. Социалният резултат от тази смяна на машинния парк ще се измерва с нови стотици милиони безработни.

Още днес, вследствие автоматизацията във всички браншове на американската индустрия, се закриват милиони работни места. Предполага се, че до средата на XXI век „сините якички“ в развитите страни ще бъдат музеен експонат, жертви на РР, както това стана преди тях със селяните.

3. И РАБОТЕЩИТЕ В УСЛУГИТЕ СЪЩО…

РР ликвидира надеждите, че „третият сектор“ или услугите ще могат да абсорбират дезактивираните и изхвърлени от роботизираната индустрия „сини якички“, тъй като тя навлиза в тях с познатите ни последици: производителността се увеличава и броят на работните места намалява. Достатъчни са само няколко от многобройните красноречиви примери. Телекомуникационният гигант АТ&Т съкращава между 1950 и 1980 г. 140 хиляди телефонистки в цялата страна. Само през първата половина на 90-те години са съкратени нови 40% от персонала, като същевременно обработката на телефонните повиквания се е увеличила с 50%. През втората петилетка (до 2000 г.), вследствие автоматизацията на телефонните връзки, АТ&Т е уволнила и останалите си служители, без да предвижда нови назначения. Оптичните технологии, цифровите централи, сателитните комуникации и пр. от една страна не се нуждаят от голям брой техници за инсталиране, поправка и поддръжка на апаратурата, а от друга позволяват увеличаване и разнообразяване на телефонните услуги.

Подобни процеси засягат и пощенските услуги. Само между 1991 и 1996 г. 50 хиляди сортировачи на кореспонденцията са заместени с роботи, които разпознават адресите и извършват сортирането автоматично и много по-бързо. Разработени са нови методи и системи на разпределение и доставяне на писмата (напр. по интернет). Те правят много от услугите на „класическата“ поща ненужни.

Показателен е примерът с един от типичните персонажи на капиталистическата епоха – банковият чиновник. Един такъв, работещ по 30 часа седмично срещу 8 до 20 хиляди долара годишно плюс премиалните, може да обработи дневно най-много 200 трансакции на гишето си (или по минута и половина на клиент, докато у нас това отнема до 1/2 час). Автоматичните гишета, които работят денонощно, обработват по 2000 трансакции на ден, струват само 22 000 долара, не пият кафета, не пушат, не си почиват, не излизат в годишен отпуск и вършат работата на 150 чиновнички от Булбанк! От 1963 до 1993 г. американските банки уволняват 180 хиляди свои служители и ги заменят с автоматични гишета. През 2000 г. над 90% от клиентелата се обслужва от автомати.

От своя страна, кредитните карти и електронната търговия са на път да ликвидират най-големия отряд в сферата на услугите – работниците в търговията и дребните търговци.
Доскоро в нюйоркската икономика 9 от 10 души работеха в „третия сектор“ – т. е. в услугите. Техните работни места обаче изчезват с невероятни скорости, тъй като гигантите на местната „обслужваща индустрия“ от финансовите услуги на Уол стрийт, счетоводните къщи, рекламните агенции, адвокатските кантори и пр. произвеждат все повече услуги с все по-малко хора. Само за петте години от 1989 до 1994 г. Ню Йорк изгубва 350 хиляди работни места в банковия и застрахователния сектор, в счетоводните и правните услуги, в комуникациите и въздушния транспорт, в хотелиерството и търговията на дребно – т. е. там, откъдето получаваха доходите си по-голямата част от представителите на прословутата „средна класа“. Столицата на световния капитализъм отбелязва незначително нарастване на високоплатените работни места, което е неколкократно „компенсирано“ от ускореното изчезване на нископлатените. Това напомня полузабравената Дикенсова „приказка за двата града“ и плаши мнозина сериозни изследователи на тези процеси, които считат, че ако не бъдат намерени нови видове нископлатена работа, Ню Йорк ще се сблъска с ужасни сътресения, предизвикани от социалната поляризация и нарастващата бедност и престъпност…

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *