Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат
(продължава от миналия брой)

Разбира се, не може да се отрича ограниченото участие на работниците в планирането и решаването на проблемите, но целта на това участие е да ги превърне в съучастници на собствената им експлоатация. Когато те разкриват слабите точки и моменти върху конвейера и дават препоръки или вземат коригиращи мерки, ръководството „награждава“ престараванията им с нови увеличения на ритъма на производствените процеси и с допълнителни напрежения в системата. Така се постига постоянно отстраняване на слабите точки в безкрайния процес на непрекъснато подобрение и усъвършенстване. Затова, германският социолог Кнут Доозе нарича японския тойотизъм продължение на организационните принципи на тейлъризма в условията на неограничени от нищо прерогативи на ръководството па компанията.

Последиците от тези драконовски методи на управление са ужасни за работниците. Докато конвейерът ускорява своя ход и цялата система се напряга, става все по-трудно да се устоява. Тук трудовите злополуки са най-чести. В Япония стресът се е превърнал в епидемично заболяване. Говорител на Японския институт за народното здраве казва, че разрешаването на подобни психологически нездравословни условия на труд смущава и нарушава нормалния трудов процес и биоритми на работника, води до появата на телесна преумора и хронично претоварване, придружени от повишено кръвно налягане, които могат да завършат фатално…

7. Служещи за… еднократна употреба

Съществува и един многоброен, междинен слой от работещи наполовина, които са полузаети или полубезработни. Те принадлежат към известния ни прекариат. Например във втората по големина в САЩ Банк ъф Америка Корпорейшън, 6 от всеки 10 служещи работят вече не повече от 20 часа седмично, без никакво социално осигуряване. Това не е изолиран случай. В цяла Америка компаниите създават двуетажен режим на работа: с едно „ядро“ от постоянен персонал с 40-часова работна седмица, подпомаган от частично заети. В Търговския център на едро в гр. Мемфис например постоянно заети са 120 души с надница 13 долара на час. Заедно с тях работят колеги, чийто брой варира от 60 до 260. Те са изпращани от агенции за временна работна ръка, които взимат по 8,50 долара на час за всеки от своите „впрегатни коне“, от които им плащат по 6,50, като задържат по 2 долара на час за себе си. Така в крайна сметка временните получават половината от надницата на постоянните. Най-голямата американска компания за осигуряване на временни работници Менпауър има 560 хиляди наемници. Такива агенции изпращат ежедневно в американските предприятия над 1,5 милиона души. Между 1962 и 1992 г. временната заетост нараства 10 пъти по-бързо от постоянната. В частния сектор две от всеки три места са за временна работа.
Общо през 1999 г. в САЩ работят като временни, на ишлеме или на непълно работно време 45 милиона американци или около 35% от активното население. Това върви ръка за ръка с орязване на вноските за социално осигуряване. За същата работа временните работници получават възнаграждения с 20% до 40% по-ниски от постоянните. Здравно осигурени са едва 25%, а пенсионно – само 16% от тях. Със същата цел – икономии от заплатите и осигуровките – компаниите използват т. нар. помощни предприятия, чиято работна ръка е сред най-слабо осигурените. Този начин на договаряне с малки външни предприятия или отделни изпълнители на определени производствени и други работи се разраства лавинообразно в САЩ, Япония и Европа.

Системата на временно наемане засяга все повече и по-висококвалифицирани специалисти. Някои от тях успяват понякога да се наемат дори като вицепрезиденти на предприятия по за шест месеца. Между две временни мисии обаче те са в постоянно търсене на нов работодател, какъвто далеч не винаги намират. Мнозина в тези случаи се задоволяват с по 2-3 работи наведнъж: като продавачи на фотоапарати, счетоводители в малкия бизнес и шофьори на лимузините на бившите си колеги от елита, с който са се разделили завинаги – работи, които нямат нищо общо със специалността им, но които им позволяват „да си осигурят екзистенц-минимума“, нерядко – срещу 80-часова работна седмица! Тази система засяга дори онези, които доскоро се считаха за „недосегаеми“ – държавните чиновници. Над 10% от федералните чиновници днес са на временен трудов договор. За да не плащат осигуровки и премиални, министерствата ги уволняват броени дни или седмици преди края на годината и ги назначават отново в началото на следващата. Такива служещи сами се оприличават на хартиени носни кърпички за еднократна употреба! Подобна „съдба“ грози и учените: една от агенциите за временна заетост например разполага с 1100 химици, микробиолози и генетици, готови да заминат за всяка точка на САЩ. Свивайки постоянното си ядро за сметка на временни изпълнители, компаниите и ведомствата могат да увеличават или намаляват своя персонал без предупреждение, за да реагират на сезонните, месечните и дори седмичните нужди на пазара. С други думи, и с работещите се процедира като със стоковите запаси, които се свеждат до нула и се поръчват от складовете на едро или директно от фабрикантите, когато се появят купувачи. Тоест, компаниите, а все по-често и държавните служби, черпят работни ръце от резервоара на безработните само когато имат нужда от тях. Тази временна работа прилича на хотелската „любов“ с проститутките. На цинизма и несигурността, „гарантирани“ им от работодателите, временно ползваните едва ли ще отговорят с лоялност към наелите ги. С патриархалните отношения между последните и техните наемници е свършено веднъж-завинаги.

И така, в света на социалните отношения и наемния труд все по-често (и все още!), упражняващите го се сблъскват с рязко намаляващи заплати, адски ритъм на работа, несигурност на работните места, временни договори на непълен работен ден, стрес и професионални или социални заболявания, растяща поляризация на доходите и имуществата на бедните и богатите, драматично свиване на „средната класа“ и непрекъснато увеличение на безработицата.

„Фабриката на илюзиите“ на предишните поколения от емигранти в „страната на неограничените възможности“ е на път да фалира. На нейно място се инсталира едно все по-враждебно отношение към предприятието и растящо недоверие към. господарите, които контролират световния пазар и финанси. Повечето американци се чувстват попаднали в капан поради капиталистическите маниери и методи, съпътстващи РР. Те очакват последната да атакува тяхното бюро или работен пост, да ги изтръгне от приятните сънища и мечтите за сигурна и добре платена работа, като ги изхвърли в запасите на труда или при лумпенпролетариата! Такива са днешните „перспективи“, които пазарната демокрация разкрива пред активното население не само на САЩ.

8. Скоростта на изчезване на работните места е право пропорционална на приближаването на катастрофата

Светът на безработните е единственият „сектор“ в днешното общество, чиято „експанзия“ обещава да продължи до края на капитализма.

Фордизмът и тейлъризмът сведоха труда на 75% от заетите до най-елементарни и скучно повтарящи се операции, които вече се изпълняват или могат да бъдат изпълнени от командвани от компютрите роботи с много по-голяма точност и скорост. В съответствие с това, „преструктурирането“ води до съкращения на работни места, които достигат до 75% от общия брой според предприятията и службите.
Това означава между другото, че още през идните едно-две десетилетия половината заети от 160-милионното активно население на САЩ по това време ще могат да бъдат заместени от автомати! Вестник Уол Стрийт Джърнъл още през февруари 1994 потвърждава: Причината за растящата безработица се крие в свръхмощните компютри, които позволяват да се произвежда повече с по-малко персонал, благодарение на новите им програми и ръководените от тях автомати.
Най-засегнати се оказват средните кадри, където закриването на техните щатни позиции може да достигне до 80%. Процесът е всеобхватен за целия Първи свят – в Америка, Европа и Азия. Съкращенията са повсеместни.
В Сименс са съкратени за три години 16 000 места. В Швеция веригата от зарзаватчийници IСА е намалила 50% от разходите си, като е съкратила 5000 души от персонала и е закрила 1/3 от своите предприятия и разпределителни центрове. Една от най-големите японски телекомуникационни компании съкращава 30 хиляди души или около 15% от щатните си работни места. Химикофармацевтичното предприятие, в което работих във Франция, беше започнало още в края на 80-те години да съкращава по около 10% от щата годишно.

Генералният директор на шведско-швейцарски гигант, произвеждащ транспортни съоръжения и електрически генератори (с годишен оборот от 29 милиарда долара) счита, че работната ръка и служещите в европейската индустрия ще намалеят от 35% на 15% до 2017 година! Той казва: Когато някой обещава откриването на нови работни места след няколко години, аз го питам: „Къде? Какви работни места? В кои градове? В кои предприятия?“ и продължава: Според моите изчисления днешните 10-11% безработни рискуват в недалечно бъдеще да станат 20-25%.
Предвижданията на Световната федерация на металурзите в Женева са, че след 25 години търсенето на метали (включително и желязо) в света ще може да бъде задоволявано само с 2% от ангажираното днес в рудодобива и металургията работно население. Според други прогнози, към 2025 година по-малко от 2% от световната работна ръка ще бъде ангажирана в индустрията. Днес в САЩ работещите в този „втори сектор“ са по-малко от 10%. През 1965 г. те са били 1/3 от активното население.
През 10-те години до 1995 г. в САЩ са били съкратени 5 милиона чиновници и служещи в бюрата от държавния и частния сектор. През началните 2 до 4 десетилетия на XXI век компютрите, роботите и изкуственият интелект подготвят същата съдба за почти всички заети днес с административен и технически труд. Списъкът на предприятията и учрежденията, възприели тази политика на „преструктуриране“ е толкова дълъг, че би запълнил цяла книга.
Процесът се ускорява от конкуренцията, която заставя транснационалните гиганти първи да започнат да заменят скъпоструващата работна ръка с роботи. Затова, още през 80-те години, собствениците на компании са инвестирали над един трилион долара в компютри и разни автоматизирани съоръжения. Тези нови „средства за производство“ са едновременно и „производителни сили“ по Марксовата терминология. Те изискват радикални промени – засега в организацията и управлението на предприятията, а в последствие и в социалните структури и отношения.

Появата на безработица, предизвикана от РР, не отминава и Третия свят, защото инвестициите се влагат в обекти със свръхмодерна технология, която не се нуждае от изобилната и евтина работна ръка на туземното население. Навсякъде автоматизацията, пост-фордизмът, търсената конкурентоспособност, „реконструкциите“ и новото управление на предприятията унищожават надеждите на десетки, ако не и стотици милиони хора за работа, хляб и бъдеще, превръщайки ги в лумпенпролетарии.

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *