Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат
(продължава от миналия брой)

13. СОЦИАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В… „ОСТАТЪКА“ ОТ ПЪРВИЯ СВЯТ

Макар че още в началото мотивирахме своя избор на САЩ като обект за изследване на влиянието на РР върху тенденциите на развитие в съвременното капиталистическо общество, не можем да се въздържим да не подчертаем, че това влияние е планетарно. Дестабилизиращите ефекти на РР се чувстват в целия свят. Новите технологии и капиталистическата реорганизация и управление на икономиката изключват трудещите се във всички развити страни от трудовите процеси или създават резервна армия от временно работещи „на парче“, като засилват несигурността сред нейните „войници“, увеличават престъпността, стреса и риска от заболявания, като разширяват пропастта между имащите и нямащите.
В 24-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1994 г. е имало 35 милиона регистрирани безработни, към които следва да се добавят още 15 милиона, които „са се отказали да търсят работа“ или се задоволяват с „каквото им падне от време на време“.

В Япония, която за пръв път обяви своите безработни в началото на 90-те години (2,5%), обезкуражените (които нямат и не търсят работа) не са регистрирани в бюрата по труда и са двойно повече от официално признатите – или общият брой на нямащите работни места в „страната на изгряващото слънце“ е 7,5%. През същото време броят на новосъздаваните места е спаднал с 26%. Перспективите са се влошили във всички сектори на японската икономика. Набирането на дипломирани „сътрудници“ в компаниите е на най-ниското ниво от края на Втората световна война. Реорганизирането на предприятията е изхвърлило 860 000 средни кадри. По-рано те се абсорбираха от услугите, но сега и там търсенето на работна ръка е спаднало с 34% за 1994 г., т. е. повече отколкото във всички останали сектори. Експертите считат, че колосите на японската икономика никога повече няма да наемат масово работници и специалисти. До 2000 г. те са съкратили над 15% от чиновническия си персонал.
Още по-тревожно е положението в Европа, където на всеки 9 работещи 1 е безработен. През 1995 г. Франция е била с 11,5% безработни, Англия – с 10,4%, Ирландия – със 17,4%, Италия – 11,1%, Белгия – 11%, Дания – 11,3%. В Испания, въпреки най-големия ръст на икономиката ѝ сред страните от Европейския съюз, безработните са 20%! Най-засегнати от безработицата са младите. Във Франция те са 25%, в Германия – 23%, в Италия – 30%, в Англия – 18%…
В Германия след обединението безработните надхвърлиха 5 милиона. Бившият канцлер Хелмут Шмит напомни: Днес в Кемниц (бившия Карл-Маркс-Щат – бел. ред.), Лойна (в бивша Източна Германия, с един от най-големите химически комбинати в страната – след обединението безработицата и съпътстващата я разруха намаляват населението с близо 40%) или Франкфурт на Одер безработните са повече отколкото бяха през 1933 г., когато нацистите спечелиха изборите!… Ако не решим проблема, можем да очакваме всичко! Предупрежденията на стария немски социалдемократ обаче увисват във въздуха, тъй като процесът на съкращаване на работните места (и увеличаване на безработните) е необратим в рамките на капитализма, па бил той и архи-“социален“. А Германия със своите 80 милиона граждани и Брутен вътрешен продукт от 1800 милиарда долара (26% от брутния доход на ЕС за 1995 г.) тежи и ще влияе върху съдбата на стария континент, а чрез него и на света.

Вследствие атаките на капитала срещу социалните завоевания и приемането на „правилата на пазарната игра“ от политическите партии на т. нар. левица и намиращите се под нейно влияние работнически синдикати, първа жертва стават социалните програми. Навсякъде се отбелязва снижение на реалните заплати и на пенсиите, свиване на платените медицински разходи, на сроковете и процентните обезщетения за безработните.
През следващите десетилетия капиталистическата автоматизация на европейската индустрия ще продължи да изхвърля работници, техници и инженери по пътя който води към фабрики без човешки труд. Услугите – от банките до търговията, на дребно, – на които разчитаха социолозите и идеолозите на „постиндустриалното общество“ – са подложени на същите реструктурирания като тези в индустрията, които наченаха преди 20-25 години. Проблемът на стария континент се изостря с намаляването на работните места в държавния апарат, поради свиването на бюджетите (т. е. на данъците за богатите), продиктувано от желание да се увеличат печалбите на компаниите и се постигне съкращение на дефицитите и дълговете с оглед повишаване на… конкурентоспособността.
Резултатът е увеличение на пауперизацията, на просяците, клошарите и на лумпените, и създаване на бедна трудова класа. В Европейския съюз над 80 милиона души живеят в бедност. С разпространението на новите технологии и разгръщането на РР този брой ще се увеличава като епидемия с познатите ни вече от САЩ последици.

Това, което само преди няколко години беше интелектуален дебат (за ролята на технологията в капиталистическото общество) и непонятна екстраполация на малцина социолози, есеисти и още по-малко на брой революционери – казва Джереми Рифкин, – днес е в тревожните и трескави разговори на милиони работници и служещи. При това, все по-нагоре и по-нагоре в етажите на йерархическата, икономическата и политическата пирамида, всеки си задава ужасяващия го въпрос: не идва ли редът и на неговата глава, която гилотината на автоматизацията (включваща вече и мислещи машини) ще изпрати в коша?

14. ТРЕТИЯТ СВЯТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В… ДЕВЕТИЯ КРЪГ НА АДА

Колкото и „парадоксално“ да изглежда на пръв поглед, фактите сочат, че РР, автоматизацията, „преструктуриранията“ и „глобализацията“ на икономиката взимат и ще взимат най-много жертви в най-бедните и най-многолюдни региони на Третия свят. Проф. Хърли Шейкън от Калифорнийския университет Бъркли казва: През 70-те години (ХХ век) автоматизираното производство се свързваше с високо развитите икономики на Първия свят. В страните вън от него се изпращаха стари технологии и машини с ниска производителност, напр. за шиене на джинси или сглобяване на играчки. Сега, наред с компютрите, телекомуникациите и евтините средства за транспорт, там изпращат и най-модерните производства. В периода от 1980 до 1987 г. едва 1/3 от ръста на икономиките в развиващите се страни се дължи на увеличение на заетостта. Оставалите 2/3 са резултат от ръста на инвестициите. Новите технологии и стремежът към по-висока производителност тласка компаниите да строят фабрики и бюра в слабо развитите страни, които се нуждаят от по-малко персонал, отколкото е нужен у нас. Тези строежи и инвестиции са продиктувани повече от желанието на компаниите да се настанят в новите потенциални пазари, отколкото от ниските работни заплати там.

В Мексико например построените фабрики за сглобяване на продуктите на ATT, Нисан, Сони и останалите транснационални гиганти са силно автоматизирани и се нуждаят от минимум висококвалифицирани техници. Там и в другите страни от Третия свят машините изместват хората. Най-роботизираните американски фабрики днес са инсталирани в… Бразилия. Тези нови свръхмодерни фабрики създават много малко работни места в бедните страни, където безработицата и без това е изключително висока. Например в Латинска Америка градската безработица надхвърля 22%, в Индия и Пакистан тя е над 15% и само няколко „дракони“ и „тигри“ в Югоизточна Азия имат (засега) под 3% безработни. Резултатът от РР и тук е създаване на малко работни места за свръхквалифицирани технически и научни кадри и растяща „технологична“ безработица за останалите. Това засилва поляризацията на доходите и маргинализира и лумпенизира десетки милиони човешки същества. Тези процеси ще увеличават все повече социалните конфликти в Третия свят.
За да направят фабриките конкурентоспособни на световния пазар, властите в „соц“-Китай също са започнали всеобщо реструктуриране и модернизиране. Специалистите очакват над 30 милиона работници да изгубят работата си в най-населената страна на планетата. И това е само началото. И тук, както в Индия, тази икономическа политика създава изолирани оазиси на свръхразвитие, между които и обграждащата ги „пустиня“ няма нищо общо. Например индийският град Бангалор със своите 4,2 милиона жители е на път да се превърне в тамошна Силициева долина. В околностите на града, където в „доброто старо време“ тропическата растителност, мекият климат и красивата панорама бяха превърнали Бангалор в предпочитан курорт за британската колониална администрация, днес се издигат блестящи кули, претъпкани с офиси на най-мощните индустриални компании в света: IВМ, Хюлет Пакард, Моторола, Тексас Инструментс и др. Привличайки най-квалифицираните учени и инженери от цял свят, този индийски град се е превърнал в притегателен център за транснационалните компании в електрониката и информатиката, които искат да бъдат в близост с раждащите се нови пазари. И това става в потъналата в мизерия и заплашвана от непрекъснати социални експлозии Индия. Раждането на подобни високотехнологични острови върху главните регионални пазари на планетата сред „южния“ океан от мизерия, глад и безнадеждност ще изправи модерния капитализъм в Третия свят пред стократно по-нерешими въпроси от тези, с които той се сблъсква на Север – у дома си, – още повече, като се вземе под внимание, че РР продължава да се развива още по-стремително и през ХХI век! Поведението на стотиците милиони мизерстващи в съседство с конкуриращите се на световно ниво високотехнологични центрове ще бъде само един между многото съдбоносни въпроси, които очакват своя отговор от капитализма през този век.
Наблюдавайки растящата пропаст между „елитите“ и трудовите класи на Запад, които капиталът е осъдил на лумпенизиране, историкът Пол Кенеди се пита как развиващи се страни като Индия, Пакистан и толкова още други ще могат да живеят в новия свят, белязан с постиженията на РР? Въпросът става още по-тревожен, като се вземе под внимание, че до 2025 г. Третият свят ще трябва да намери работа на нови поне 700 милиона мъже и жени от активното си население, т. е. за повече хора от цялото активно население на развиващите се страни в началото на 90-те години. През следващите 25 години активното население на Мексико, Централна Америка и Карибите ще нарасне със 100 милиона души, а на Африка – с 300 милиона, т. е. значително повече от активното население на разширяващия се Европейски съюз.

За да се осигури доход, позволяващ на всички, които ще пристигнат на световния пазар на труда до 2030 година да съществуват, са необходими един милиард нови работни места! Вместо да ги създаде обаче, РР разрушава с огромни скорости съществуващите и потенциалните работни места във всички сектори, с което прави вероятността стотиците милиони нови кандидати да си намерят работа почти НУЛЕВА!

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *