Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат
(продължава от миналия брой)

15. ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРИБЛИЖАВА СЪДБОНОСЕН КРЪСТОПЪТ

Вследствие нахлуването на РР в сферите на индустрията, земеделието и услугите, капиталистите и властниците изхвърлят милиони наемни работници от работните им места.

Пазарът на труда се оказва закрит за тях и те биват запратени в подземията на градския лумпенпролетариат, при „КЛАСАТА НА ДЕКЛАСИРАНИТЕ“, която единствена е в пълна… експанзия! Тя попълва своите „щатни длъжности“ отвсякъде, където РР минава – с индустриални работници, селяни, обслужващ персонал, чиновници, низши кадри. Жертва на връхлитащите ги вълни на технологическата мутация стават и все повече представители на т. нар. средна класа. Както може да се очаква, капиталът и държавата нанасят най-тежките си удари върху най-беззащитните – цветнокожите, пенсионерите и подрастващите. Така на обществената арена излиза онази „класа“ или социална (някои казват антисоциална) група, която подобно Църквата е преживяла всички „цивилизации“ от Рим до наши дни, но която никога не е била толкова многочислена и без всякакви перспективи. Нейният ръст в света не може да бъде спрян с мизерните социални програми за интегрирането ѝ в капиталистическото общество, нито с китайските методи на скопяване на многодетните или с огромните атомни арсенали…
Ако от средата на миналия век до наши дни икономисти, социолози и идеолози (от Маркс до Фридман – всеки по своему) се занимаваха с отношенията между труда (пролетариата) и капитала, от тук нататък не само социалната икономия ще бъде принудена да насочи вниманието си към лумпенпролетариата и ще трябва да даде отговор на въпроса: какво бъдеще за лумпенпролетариите, които още преди средата на ххi век ще обхванат 2/3 от активното население на земята?
Още сега, с настроенията и поведението си, продиктувани от безизходицата, тази класа предизвиква страховете на богатите и подготовката им за репресии и смазващ отпор и терор от страна на техните държавни институции, но тя ще стане безкрайно по-опасна от всичко с което господарите са се сблъсквали, когато в нейните среди се раздаде бойният зов: „Лумпенпролетарии от целия свят – ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ!“

Към тази дата (средата на ХХI век), благодарение на РР световната икономика ще има теоретическата възможност и практическата способност да произвежда неограничени количества блага и услуги с много малък брой работещи или с много малко работно време. Но поради опитите да бъдат съхранени властта, собствеността, капиталът и пазарът, тези огромни възможности ще бъдат възпрепятствани от свиващия се брой на платежоспособните консуматори в целия свят. Произвежданите блага и услуги няма да намерят купувачи и пазарите ще започнат да се задушават.
В същото време човечеството ще е приближило 10 милиарда души. Шокът между демографската вълна и изчезващите трудови постове и масовото лумпенизиране на населението на планетата може да предизвика десетилетни изригвания на човешки маси от Третия свят и предградията и заливане на островчетата на благоденствие в „глобализираната“ икономика, в сравнение с които Великото преселение на народите, което не остави камък върху камък от Римската империя, ще прилича на невинна разходка в есенен уикенд. Особено ако се вземе под внимание, че вместо с лъкове и мечове, днешните преселващи се милионни „орди“ могат да потеглят от всички посоки с атомни оръжия…
В този „сценарий“ не вземаме под внимание имперските противоречия и войните между съперничещите си за господство над планетата велики сили, нито разгаряните от тях „малки“, „локални“, „хуманитарни“ войни „със слаба интензивност“, които през изтеклите „мирни десетилетия“ на поредната „хубава епоха“, наченала от втората половина на ХХ век, взеха повече жертви, отколкото двете световни войни заедно. Не е разгледана и екологическата катастрофа, която сама по себе си може да се окаже смъртоносна за човешкия род.
Не правим това поради рамките, които ни поставя едно вестникарско „пространство“, но в живия живот всички тези дестабилизиращи фактори действат заедно и приближават човечеството към съдбоносен кръстопът. Съзнателно или инстинктивно, един непрекъснато растящ брой ще разбира или ще предчувства това, независимо дали се касае за привърженици, или за врагове на йерархическия ред и социалното неравенство, или просто за милиони извадени от социалните си „ниши“, които днешното общество с неговия „начин на производство“, със социалните отношения, структури и политическа организация е превърнало в „излишни“ хора.

Бившият съветник на Клинтън по социалните въпроси Джереми Рифкин казва:
Навсякъде в света се налага предчувствието, че предстои голяма промяна. Ще бъдат променени дори основите на живота ни.

А президентът на немския филиал на IВМ Ханс Хенкел предупреждава:
Една революция е на дневен ред!

Дилемата, пред която се изправя обществото в ХХI век е: дали в него ще се породят нови и опасни версии на стремежа да се съхранят на всяка цена господството и привилегиите, заедно с ерозираната йерархическа организация, собствеността и архаичните социални отношения, характерни за класовите общества, или РР ще улесни реализацията на хилядолетната мечта за заместване на принудителния човешки труд от машините, за премахване на властта и класите и навлизането ни в постисторическата епоха на свръхчовечеството (ако перифразираме Нитче) и на космическите проекти, станали по силите ни след като пресечем границата, която разделя зоон политикон (политическото животно на Аристотел и Платон – б. ред.) от свободния човек.

16. КАКВО МОГАТ ДА ПРЕДЛОЖАТ „ЕЛИТИТЕ“ НА СЕРГИЯТА СИ?

След 30-35 години предлаганата от господарите алтернатива НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КАПИТАЛИЗМЪТ, тъй като последният е немислим без наемен труд, а точно него РР обрича на изчезване. Със свиването на наемничеството и пазара на труда като шагренова кожа ще настъпи и краят на заплатите, експлоатацията и печалбите, т. е. ще изчезнат икономическите мотиви на капиталистите да произвеждат и на гладните да се продават.
Без икономическата принуда обаче държането на лумпенпролетариите в подчинение на господстващата класа (с оглед увековечаването на нейната патологична страст да властва над себеподобните) може да бъде осъществено само посредством извъникономическата принуда, т. е. с помощта на някаква форма на свръхдиктатура или „тоталитаризъм“. (Само че, както показа опитът на държавния капитал, в такива условия РР и „информационното общество“ функционират още по-трудно, отколкото при наличието на частнособственически монопол върху тях.) Заедно с това, за всички ще е станало безвъпросно ясно, че дуализмът пазар-държава е бил поредната фалшива алтернатива.
Поради това, в дългосрочна перспектива, подобна система ще се срути под тежестта на собствената си абсурдност, несъстоятелност и безсмислие. Разбира се, това не означава, че „елитите“ ще посипят главите си с пепел и засрамени ще напуснат сцената на историческия театър. Те ще търсят нови „опорни точки“ за възстановяване на изгубеното равновесие и стабилизиране на стигналата до точката на бифуркация социална система и навярно ще ни сюрпризират с най-невероятни „решения“. Вече споменахме за възможностите на господстващата класа да „построи“ общество върху… „принципа на лудницата“. В него по-голямата част от лумпените, примерно 2/3, могат да бъдат заставени да пълнят частни или държавни каци без дъно, докато останалата 1/3 ще ги надзирава, намирайки по този начин „работни места“ и „заетост“ за едните в някаква разновидност на лагерната концентрационна система, а за другите – в държавния апарат.

Със същия успех могат да ни предложат общество-казино и да ни потърсят „ заетост“ в хазартните игри и борсовите мошеничества или общество-бардак с женски, мъжки и… детски сектори. Съществуват и други, не толкова „забавни“ алтернативи. В Европа вече партии от фашизоиден тип експлоатират страховете на „излишните“ туземни филистери, „чийто хляб изяждат мръсните чужденци“. Крайната десница изгражда предизборните си кампании върху ксенофобията и антисемитизма. С тези познати рецепти тя спечели не малко места в доста провинции на ФРГ, във Франция, Австрия и… „младите източноевропейски демокрации“. Само през последните години нейните банди са извършили хиляди нападения срещу емигрантите, които „ни отнемат скъпоценни работни места или изнасилват жените ни“. В станалите традиционни сблъсъци по улиците и площадите на Берлин и други немски градове между неонацистки щурмови отряди и анархистически и ултралевичарски групи – манифестанти срещу рецидивите на това не толкова далечно, ретроградно и кърваво минало – вече паднаха първите жертви. В Италия „Националният алианс“, чийто лидер Джанфранко Фини е посрещан от фашизирани тълпи с викове „Дуче! Дуче! Дуче!“ събра 13,5 % от гласовете на изборите още през 1994 г. Подобно е положението и във Франция с Националния фронт на Марин Льо Пен или в Австрия, където изборната победа на „Партията на свободата“ предизвика международни протести. Очевидно „елитите“ държат в резерв диктатурата и ако породената от РР криза се превърне в социална катастрофа, те ще се опитат да я третират с някакво подобие на изпробваното вече преди и по време на Втората световна война хитлеристко „окончателно решение“. Друг въпрос е дали е възможен „глобален нацизъм“?

Политическите „мислители“ на капитализма могат да открият и други „решения“ на родените от технологическата безработица проблеми. Военни експерти например „предричат“ навлизането на човечеството в един нов и опасен период на „хуманитарни конфликти, на войни, водени от терористически банди извън закона, от герилероси, плячкаджии и мародери, мобилизирани най-често в името на демагогски политически цели“, които щели да заплашат планетарния мир със светкавични атаки, атентати с натъпкани с взрив коли, занаятчийски приготвени атомни бомби, безумни касапници и др. подобни страхотии. Срещу тях редовните армии и национални полицейски сили щели да стават все по-безсилни. Не можейки да смажат и дори да сдържат насилието, те щели да отстъпят мястото си на частни милиции, плащани, за да защитават зоните, обитавани от „елитите“.

Ако се съди по нашия отечествен опит в игрите на стражари и апаши, тези „прогнози“ като че ли миришат на използване на терора на мафиите (на „Петата власт“) за парализиране волята за съпротива на „декласираните“ и за налагане на едно мафиотско „решение“ на нерешените и нерешими (от предвидените в конституцията „законни власти“) проблеми на пазарно-демократичното общество в епохата на РР.
Ако и тази „алтернатива“ не помогне, капитализмът може да прибегне до истинските, големи, „законни“, „освободителни“ войни „между цивилизациите“ и т. н., надхвърлящи многократно мащабите, пораженията и смъртността на преживените през ХХ век. Възможно ли е подобно „перпетуум мобиле“: подготовка на войни с убийствата на стотици милиони и колосални разрушения, последвани от „възстановяване“, и отново подготовка за войни и т. н.? Докога и докъде чрез подобно „вечно движение“ „елитите“ ще успяват да съхраняват своите привилегии и господство за още една – може би най-отвратителната, мизерна и гибелна – „историческа епоха“?

Отговорът зависи изцяло от човешкия род. Той или ще бъде, или ще започне неговата инволюция, за да се озове не в робството или варварството (както предричаха Бакунин и 70 години след него – Троцки), а за да бъде върнат към маймуноподобното, ако ли не към свинското или крокодилско начало (стъпало) в еволюцията…

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *