Роботронната революция и пертурбациите в социалното и интернационалното статукво

печат

ПРЕДИСЛОВИЕ

Днешният свят има пирамидална социална и интернационална структура, поради което при изследване на различните фази от развитието на социалния въпрос и аспекти на интернационалния, ние следваме йерархията. Ще започнем с доминиращата в него сила, която (без да подбира средствата) е наложила или се стреми да натрапи своя социален, икономически и политически „модел“ на останалите страни и класи, заемащи по-низките етажи в йерархията. Нашият подход е оправдан и поради факта, че САЩ (защото за тях става дума) са сочени като Обетована земя, а техният стремеж към имперско господство в света се посреща със слугинско усърдие от нашите така наречени политически, икономически, културни и пр. елити. Без особени идейни сътресения и душевен смут те побързаха да заменят „соцценностите“ и господарите от Кремъл със „северноатлантическите“, за да получат за сервилността си гарантирана безнаказаност за своите престъпления срещу народа и осезателно процентно участие в ограбването му.

В периода, предшестващ сгромолясването на така наречения социалистически лагер, американската имперска доктрина се вдъхновяваше от практикуваните в миналото от коварния Албион „равновесия на силите“ на стария континент и от Метерниховия „Свещен съюз“ на всички ретроградни сили, прилагани вече в планетарен мащаб. След „слизането през 90-те години на ХХ век на втората свръхсила – СССР – от световната сцена със … скимтене“, по думите на бившия министър на отбраната от първия кабинет на Рейгън – Уайнбъргър, Щатската геополитическа доктрина и стратегия претърпя съществени промени. Това ново издание на контрареволюционната и реакционната политика на Лондон и на австрийския канцлер (след затихващото бонапартистко-буржоазно израждане на Великата френска революция) вече целеше съхраняването на социалното и новото международно статукво в света през XXI век и утвърждаването статута на САЩ като първа свръхсила в него.

И преди това Вашингтон, като всяка от водещите империалистически сили, се е стремял към световно господство. За това свидетелстват непрекъснатите разширения на американската „сфера на влияние“ от един век насам. Най-напред САЩ се настаниха в оставения от Испания „вакуум“ в Южна Америка. След победата във Втората световна война, те окупираха военно и финансово-икономически своите японски и германски конкуренти и направиха решителни стъпки към изместването и настаняването си в бившите владения на своите залязващи „съюзници“ – Френската и Британската колониални империи. С края на „Студената война“ на дневен ред се постави овладяването и на оставения от „съветската“ империя „вакуум“. Това са все стъпала от експанзията и ескалацията на имперските апетити на САЩ, но никога по-рано те не са бивали така нагло, безцеремонно и цинично демонстрирани, както това ставаше през първите „посткомунистически“ десетилетия на границата между двете хилядолетия. Бившият висш чиновник от Държавния Департамент на САЩ и философстващ хегелианец Йошихиро Франсис Фукуяма беше побързал да обяви „края на историята“ и поредното превъплъщение на „абсолютния дух“ в империята на американските търговци със съвести, народи и континенти, на магнатите на финансовия капитал и на техния военно-промишлен комплекс.

Волята им да превърнат света в своя бакалница беше оформена през 1992 г. в един вече забравен стратегически документ, обширни коментарии за който бяха публикувани в световната преса. Изработен от представители на Националния съвет за сигурност, Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, този документ прокламираше стремежа на ръководената по това време от президента Буш-баща американска държавна машина да моделира света по свой образ и подобие. Американското правителство демонстрираше открито и недвусмислено своята воля и ангажираност в реализацията, със съответни модификации, на този начеван нееднократно от времето на Рим, недовършен и непостигнат от никоя империя проект за „Нов световен ред“ и… гробарски мир. Авторите на документа заявяваха, че САЩ никога повече няма да допуснат създаването на нова световна или регионална свръхсила, която да оспорва или да се противопоставя на американското ръководство (и ограбване) на света.

Тези намерения визираха на първо място разпадналата се империя на Москва. За да попречи на възкръсването ѝ от пепелищата, Вашингтон си бе поставил като задача присъединяването и вземането под контрол на „посткомунистическа“ Русия с откъсналите се от нея „съюзни републики“ и включването им в „Северноатлантическата общност“. В противен случай се предвиждаха по-нататъшни действия, водещи до дезинтеграцията на Руската федерация по аналогичен начин на този, който доведе до разпада на бившия СССР. Тази „политика на голямата тояга“ не беше запазена само за бившите противници. Тя е валидна и за днешните съюзници и евентуални утрешни конкуренти и съперници. Обединена Европа или едно нейно далекоизточно азиатско подобие могат да съществуват само ако свирят в дирижирания от Вашингтон световен оркестър. В тези обединения Щатите възнамеряваха да прокарат „ръководната си роля“ чрез водещите в тях страни – Германия и Япония, които с оглед американската сигурност продължават да бъдат държани настрана от ядрените и другите стратегически оръжия. Подобна политика се предвиждаше и за второстепенните зони, където американското господство трябваше да се опира на проверени и достатъчно обвързани съюзници в лицето на местни регионални сили (като Турция за Близкия Изток, Балканите и мюсюлманските републики от бившия СССР). По този начин, разпределяйки ролите, САЩ считаха, че са си осигурили трайно място на върха на Пирамидата и са евакуирали завинаги Социалната революция от развитието на човешките общества. Съюзници и вдъхновители в определен смисъл на тази „нова“ политика на Щатската държавна машина са мулти- или транснационалните компании, в които доминират американските капитали, Международният валутен фонд и Световната банка, Световната търговска организация и най-вече бронираният юмрук на международния капитализъм – НАТО.

Това стълпотворение на сили на реакцията и финансовата диктатура изглеждаше непобедимо и непреодолимо, но изникването на новите икономически и военни гиганти от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и придружаващото го разместване на силите по скалата на империалистическите мощности са на път да превърнат в кошмари розовите сънища на Вашингтон и Уол стрийт. Наред с настоящите и очертаващите се бъдещи конфликти, в следващите страници ще се опитаме да покажем, че всъщност се касае за брониран колос с… глинени крака и че опитите на елитите да се избавят от призрака на революцията са напразни. Както сме казвали и друг път, радостта им, че ерата на СОЦИАЛНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ ги е отминала, е преждевременна. ТЯ ЕДВА СЕГА ПРЕДСТОИ…

Доказателството на последното ни твърдение се базира на анализа на кризогенните фактори, действащи в проектираната система, а изследването на всеки един от тях и на влиянието на последиците му за съвременното общество – върху изобилните социологически факти, статистически данни и философско-исторически аргументи.
Данните са толкова много, че за системното им изложение е необходима цяла серия от дебели книги. Това е невъзможно да се направи върху страниците на един вестник, затова за момента ще оставим разрушаването на сегашното интернационално статукво и свързаните с него прегрупирания на силите върху планетарната „шахматна дъска“, както и възникващите нови геостратегически проблеми, и ще се спрем по-подробно само върху най-новия и най-революционизиращ фактор от изброените, който, наред с другите въздействия, изостря най-силно социалния въпрос и разрушаването на социалното статукво в света.

Този ФАКТОР е РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ (РР)

Имаме предвид перманентната научно-техническа революция, част от чиито многобройни аспекти бяха разгледани в предишни статии в „Свободна Мисъл“, например „Апокалипсис – кога?“.

С това понятие обозначаваме лавинообразното нахлуване на роботи с цифрови команди и компютри с все по-усъвършенствани програми на „мислещи машини“, които могат да изпълняват все по-прецизно различни задачи, за които доскоро се считаше, че са по възможностите само на човека. Те се използват за изработване на концепции, управление, администриране и координиране на производствените процеси – от извличане (или синтезиране) на суровините до разпределение и доставяне на автоматично произведените продукти и услуги до крайните потребители. Можем само да гадаем революционните преобразования във всички сфери на живота, в „преоценката на ценностите“ и в промените на човешките взаимоотношения, които този процес влече след себе си. В тази насока, както и по отношение на РР се стремим да групираме само най-характерните и красноречиви факти, цифри и аргументи.

Още през 1963 година в САЩ, един „Комитет за изследване влиянието на автоматизацията върху икономическия и социален живот“, начело с Опенхаймер, заявява в доклада си:

Започва нова ера в производството. Нейните организационни принципи са толкова различни от досегашните, колкото се различаваха тези на индустриалната епоха от ерата на земеделието. Кибернетичната революция е резултат от брака между компютъра и самоуправляващата се автоматична машина. Резултатът ще бъде система с почти неограничени производствени възможности, която ще се нуждае от все по-малко и по-малко човешки труд.

 

Очевидно тази революция няма аналог в миналото. Тя все още е в началото си. В ход е създаването на „изкуствения разум“. Учени и специалисти в сферата на информатиката считат, че това ще бъде третата гигантска стъпка в историята на вселената след началния взрив и появата на живота. Под „изкуствен разум“ те разбират изкуството да се създават машини, които могат да изпълняват функции, изискващи интелигентността на човека, който ги е извършвал до този момент. Същите специалисти са съгласни и с това, че още през първата половина на настоящия XXI век „изкуственият разум“, натоварван с все по-сложни задачи, ще ги решава по-добре от средния човешки разум. В тази област японците са създали вече компютри, които могат да разпознават над 30 000 произнесени от човека думи, да разбират нестандартната и небанална реч, да водят смислени разговори и дори да искат допълнителна информация, за да вземат решения, да дават препоръки или да отговарят на въпроси. Към края на първото десетилетие от ХХI век броят на компютрите надхвърли един милиард и интелигентните машини са на път да станат не само инструменти, а колеги и събеседници на човека в неговите занимания, изследвания и търсения. Осъществено бе създаването на „автоматични фабрики“, за които в САЩ се заговори още в следвоенните години. Първите резултати от този процес говорят сами за себе си. Само в металургията през петте години 1955-1960 г бяха съкратени 95 хиляди работни места, а производителността на труда бе увеличена със 121%. Подобни промени се извършиха в автомобилната индустрия, електрониката и другаде. За този период изгубиха работата си над 1,5 милиона американски работници. През следващите десетилетия процесът се ускори още по-силно, за да се стигне през 90-те години до ежегодното закриване на два милиона работни места. Това се посрещаше с възторг от собствениците, акционерите и теоретиците и практиците на мениджмънта. Те заявяваха: Мениджърската революция е в пълен ход. Вече не трябва да се надзирават работниците, а да се управляват машините. Новата генерация машини с цифрови команди ще ни еманципира от работниците.

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *