Роботронната революция и социалната

печат

Откъс от предстоящата за издаване книга „Анархизмът в 21 век“ на Георги Константинов


» » » продължава от миналия брой

10. Краят на държавния капитализъм

Желаейки да разширят стоковото стопанство, да дадат „простор на законите на пазара и частната собственост“, за да коригират „социализма“ горбачовци, само доказаха, че са в закъснение с една епоха в анализите си на предизвиканата от собствената им система криза на „съветското“ общество. Защото и в него, макар със закъснение, РР навлезе в ролята си на велик дестабилизатор. В условията на държавния капитализъм тя доведе до ерозия на социалните, икономическите и политическите структури, като извърши далече отиващи промени в класите и професионалните слоеве в „Съветската“ империя. Конкуренцията с другите империи и страхът от изоставането принуди номенклатурата да търси спасение в реформирането, което завърши с крах.
Научно-техническата революция прави необходими и неизбежни промените в организирането и планирането на производствения процес, във формите на собственост, в разпределението и потреблението на продукти и информация, в ползването на ресурсите за лични и обществени нужди, в начините на вземане на решения и провеждането им в изпълнение, с две думи – промени в цялата обществена организация! Тези революционни промени обаче бяха в абсолютно несъответствие с диктатурата на държавнокапиталистическата класа във всички сфери на живота, с бюрократичното командване, с централизацията в планирането и управлението, с потискането на творческите възможности и инициативи на милионите, с привилегированото положение на паразитите от партийно-административната бюрокрация, която по своята същност е невежествена, нагла, с феодално-фелдфебелски наклонности при решаване на социалните, икономическите и културните проблеми на обществото. Тези методи бяха годни в предишните „цивилизации“ на камшика и грабежа, но приложени днес (успоредно с компютрите и роботите) в свят, в който науката, познанията, обмяната на информация, освободеният от схоластика и догматика човешки интелект, свободата на лични и колективни начинания и творчество играят и ще играят все по-голяма роля, водеха и доведоха до още по-дълбоки кризи.
Създавайки материалните и технологически предпоставки за реализиране на социалната революция, роботронната отвори вратите пред идеите за изграждане на ново общество с нови начини на регулиране на отношенията между човешките личности, групи и населения в различните райони и страни – от центъра до перифериите на империята. С това тя направи още по-анахронични и непоносими полицейските методи и принципи на функциониране на системата.
Наред с вътрешното, РР дестабилизира и международното положение на Московското господарство. Поради по-голямата неприспособимост на държавнокапиталистическите динозаври и парализиращата роля на тяхната диктатура спрямо условията на начеващата научно-техническа революция, така нареченият СССР изостана в развитието на своя икономически и военен потенциал. Това доведе не само до пречупването на острието на империалистическата му експанзия, която беше отдушник на вътрешната криза, но и до обратния процес на свиване и изтласкване на имперското присъствие на Москва в света под натиска на мултинационалния и транснационалния частен капитализъм…
Това постави „Третия Рим“ пред избора да приеме статута на второразрядна, „провинциална“ сила с всички произтичащи от него последици ИЛИ с цената на „стъпки в неизвестността“ (във вътрешната и външната политика) да се опита да се „преустрои“, за да отвори вратата пред РР, и точно тук държавнокапиталистическата класа или „номенклатурата“ се изправи пред една нерешима дилема – нейните класови интереси и господството ѝ изискваха това отваряне да се придружава от спускане на бариерата пред Социалната революция, с която империята беше бременна. Резултатът е известен: изправена пред опасността от революция, в сравнение с която – казваше Яковлев, един от отците на „перестройката“ – Октомврийската ще прилича на буря в чаша вода, номенклатурата капитулира в Студената война и с общи усилия, заедно с победителите, преодоля най-голямата революционна криза през втората половина на ХХ век, срещу което тя запази привилегиите и господстващия си социален статут в останките от „империята на злото“.

11. На кръстопът

При подобни тенденции, които ще доминират все повече живота на обществото, какво остава на желаещите да съхранят на всяка цена агонизиращите социални отношения на неравенство и привилегии и охраняващите ги институции на властта? Какво остава на властниците и на паразитите (което е все едно)? Какво остава на човечеството, което за пръв път в цялото си съществувание има възможности за тотално освобождаване от наемния труд и заедно с него от властта и експлоатацията във всичките им форми, за да постави началото на ново летоброене, от което ще започне разселването и очовечаването на космоса през идните нови хилядолетия?
С големи скорости властници и хора приближават кръстопът, от който пътищата водят или към едно модерно и планетарно издание на Римската империя – с партийци вместо патриции, роботи вместо роби и лумпенизирано население, с неизбежно придружаващите я декаданс, византийски интриги, кръвопролитни борби за властта от горе до долу, системно и поставено „на научни основи“ оглупяване на поданиците, или към една световна, самоуправляваща се федерация на всички човешки групи, населени пунктове и народи от всички континенти.
И така, Рим или анархия! – тази е действителната алтернатива на настъпилия двадесет и първи век!

12. Социална революция или ново Средновековие

Тези процеси и „идеалите“ на силните на деня създават социални и интернационални „напрежения“. Те водят към нови конфликти и революционни кризи, несравними с всичко, което капитализмът е познавал досега.
В този смисъл роботронната революция, с последиците и възможностите, които разкрива, е катализатор на революционните експлозии и на социалната революция. Алтернативата, която обскурантите предлагат, е своего рода крепостнически „капитализъм“.
Проблематиката, която повдига РР, поставя изисквания и пред нашата пропаганда. Промените ще засегнат всичко – от теорията на социалната революция до начина на организиране, средствата и методите на борба с държавата. Много от наследените от 19-и век лозунги стават негодни като мобилизиращ масите фактор. Скоро някои основни като „Земята на селяните!“ и „Фабриките на работниците!“ ще станат съвършено безсмислени, защото тези класи, дори да не изчезнат в близко бъдеще, ще продължат да свиват относителния си дял сред активното население, клонейки към нула в перспектива. Земята и фабриките не могат да бъдат предадени на фантоми, а и едва ли ще бъде справедливо един огромен автоматизиран завод за автомобили или житните поля на една цяла република, обработвани с телеуправлявани трактори, сеялки, вършачки и комбайни – и в двата случая обслужвани от по няколко дузини специалисти – да бъдат превърнати в тяхна колективна собственост.
Очевидно, все повече ще се налагат радикални промени както в лозунгите, така и в програмните ни искания и в пропагандата ни изобщо. Все повече зовът: „Искаме хляб и работа!“ ще се заменя от искания за създаване на комплексни и сходни за всички условия и възможности за свободно избраното и хармонично развитие на човешките личности, за свободното асоцииране на техните творчески усилия, за развитието на солидарността и взаимопомощта с оглед великото бъдеще, което предстои на човешкия род…

13. Структури и функциониране на анархистическото общество

Обществото, в което решенията се приемат от всички заинтересувани индивиди на доброволни начала, предполага структура и функциониране, различни от тези, които има сегашното общество в текущия момент.
Всеки човек, който желае да разреши някакъв проблем и има възможност да стори това самостоятелно, без да нарушава свободите, правата и интересите на други хора, просто се заема и го решава, без да иска разрешение от някакви специални инстанции.
В случаи, когато проблемът изисква участието на повече индивиди, в решението му участват всички, които то засяга непосредствено, като в хода на дискусията се изработва решение на проблема с консенсус, т. е. със съгласието на всички участници в нея или обсъжданията продължават до постигането му и до разпределението на задачите по изпълнение на взетото решение. По този начин в обществото, в териториалната единица или в предприятието се формират работни групи. Задача на конкретната група е решението на конкретен проблем или на комплекс от проблеми. След изпълнение на задачата групата автоматически се разпуска. Така е било в революционните епохи, така ще бъде и в бъдещата революция. Впрочем това става и днес – разликата с утрешните общности е в принципите, върху които те са построени и функционират, и целите, които преследват.

14. Структура и функциониране на комуната и на федерацията

Комуната

В зависимост от характера и същността на проблема, общностите могат да се формират по различни признаци: териториален, професионален, по общи интереси и т. н.
По териториален признак в анархистическото общество хората се обединяват в общности (в комуни или общини). Вътре в такива по-големи общности могат да действат неограничен брой работни групи, които се състоят от участниците, тоест от жителите на дадена комуна.
Решаващ и същевременно изпълнителен орган на комуната е общото събрание на всички нейни членове, които избират Съвет на комуната за координиране на текущите дела, подчинен на техния контрол и на изработените от събранието принципи и правила.

Принципи на общежитието:

  • премахване разделението на командващи и подчинени, на потискащи и унизени чрез замяна на държавната, йерархическа и властническа вертикална организация на обществото с хоризонтална, федерална организация на комуните. Техните общи събрания решават пряко своите локални проблеми, а общите – провинциални, регионални, континентални и планетарни – отдолу нагоре, на конференции и конгреси със съответстващ обхват. Това става чрез делегати с императивен мандат, с пряка и обратна връзка с въоръжените труженици и граждани. Под техен контрол се вземат решения с консенсус или съобразно изработените правила и процедури. Задачите се разпределят и приетите решения се привеждат в изпълнение.
  • задължителните решения (без които животът в общността е невъзможен) се вземат с консенсус (с единодушие). Примери за задължителни решения са свързаните с общоприетите правила на общежитието, например, в началната фаза трудът е задължителен за всеки здрав негов член.
  • останалите, второстепенни решения се приемат с обикновено мнозинство, като те не са задължителни за малцинството, но то няма право да пречи на провеждането им. Същевременно несъгласните с взетите решения имат право да се отделят и да образуват своя комуна (съюз) или да се поставят вън от всяко общежитие.

На общо събрание на всички жители на комуната се избират делегати за Съвета на комуната. За тях важат следните правила:

  • те са снабдени с императивни мандати, т. е. не могат да се отклоняват от решенията на проблемите на делегиралите ги (от общото събрание на комуната или от това на кварталите или районите при по-голям брой на нейните жители).
  • те са отзоваеми във всеки момент от базата.
  • за времето, за което са откъснати от трудовите си задължения, те получават еднакви количества блага (продукти и услуги), като всички останали жители на комуната.
  • делегатите се избират на ротационен принцип с оглед предотвратяване на бюрократизирането им.
  • те са под контрола на организирания и въоръжен народ, който е в правото си да изисква отговорност от делегатите и да ги лиши от възможността за овластяване при изпълнение на възложените им функции.

На събрание на делегатите на Съвета, в съгласие с общото събрание се конституират отдели за различните дейности в комуната (производство, услуги, снабдяване и разпределение, защита на революцията, вътрешен ред, трибунал, здравеопазване, образование, планов отдел и други според нуждите). Отделите излъчват по един или няколко представители, за да координират работата на отделите. Отговорниците на Отделите в Съвета на Комуната привличат специалисти за текущата си дейност. За нея те дават отчет пред Общото събрание, за да бъде тя напълно прозрачна и контролируема от базата.
Така се осъществява права и обратна връзка между делегатите и общото събрание на комуната.
Взетите решения от общото събрание се изпълняват от съответстващите им трудови колективи.

15. Функциониране на системата

Изчерпателните отговори са невъзможни поради изникването на много непознати и непредвидени ситуации и проблеми. Те ще се решават в оперативен порядък от членовете на комуните и федерациите.
Решенията за приемане на даден индивид в комуната или за изключването му се вземат от нейното общо събрание, в което участват всички пълнолетни жители (по същия начин се разглежда, решава и изпълнява всеки вътрешен проблем, засягащ живота и дейностите в дадена комуна). Встъпвайки в нея, новият участник декларира съгласието си с правилата, приети от нейните членове, и получава пълномощия за участие във вземането на всякакви по-нататъшни решения.
В по-глобален план тези общности се обединяват хоризонтално (това ще рече между другото и абсолютно равноправно) във федерация на комуните. Тя се занимава с решаването на въпроси, изискващи взаимодействието между няколко или всички нейни комуни. При решението на проблемите на ниво федерация за делегатите на конгресите и конференциите/пленумите действат същите принципи, валидни за комуната, като за всеки конкретен проблем от федеративно значение се създават и си сътрудничат по-мащабни работни групи/асоциации.
Тъй като в процесите на обсъждане най-често са въвлечени голям брой хора, решенията се вземат с всеобщо гласуване. (За последното могат и дори ще бъде неизбежно да се използват съвременните средства за електронна комуникация и информационни технологии, където това е възможно, както то става днес в така нареченото „народно събрание“, но не с 240 оядени и надути дупетати, а с всички жители на комуната, регионалната, националната, континенталната федерация или на планетарната конфедерация.)
Ако по силата на особеностите и обхвата на проблемите, поради големия брой участници в дискусиите и вземането на решения, прякото обсъждане и гласуване са невъзможни, то те ще се осъществяват с делегати за конференциите и конгресите. Както по-горе, делегатите са снабдени с императивен мандат – т. е. по време на дискусиите и изработването на решенията те са задължени да се придържат само към такава линия на поведение и да преследват само тези цели, които са били определени отдолу от общите събрания на комуните. Делегатите нямат право на никакви допълнителни привилегии. Комуната може да изпрати повече от един делегат в случаите, когато до началото на федералния конгрес или конференция, на общото ѝ събрание не е била изработена единна позиция по даден въпрос от дневния ред. В такъв случай броят на делегатите се определя от броя на предложенията за решаването на проблема.
По всяко време делегатът може да бъде отзован от делегиралата го комуна, като в такъв случай неговите делегатски пълномощия се прекратяват незабавно. При завършването на процедурите за вземане на решения по конкретните проблеми конгресът или конференцията, създадени за „стиковането“ и регулирането им, автоматически се разпускат и делегатските мандати прекратяват своето действие.
Отчитайки съвременното ниво на развитие на информационните технологии, някогашното присъствие на делегатите на специфично сборно място няма да бъде задължително, тъй като те ще могат да изразят своята позиция онлайн. Освен това комуните, изпратили своите делегати, ще могат да ги наблюдават и контролират в режим онлайн и при нарушение на императивния мандат да ги отзоват в оперативен порядък. (Върху ролята на РР за изграждането и функционирането на съвременното анархистическо общество ще се спрем допълнително и по-подробно по-долу.)
Доколкото обществото функционира на принципа на свободния договор между индивидите при отсъствие на принуда, то консенсусът е приоритетен метод на вземане на решения и разрешаване на споровете. В случаите, когато консенсусът не може да бъде постигнат, решението се приема с гласуване, като тези, които не са съгласни с приетото от мнозинството решение, имат право да не го изпълнят, но се задължават да не възпрепятстват неговото изпълнение от взелите го.
Малцинството има право на отделяне и образуване на нова общност.
Федералните, регионалните и конфедералните съвети са органи, излъчени от конгресите, като конституираните отдели в тях и функциите за връзка и координация действат по същите принципи – отдолу нагоре, без да бъдат овластени, с контрол отдолу те се отчитат пред излъчилите ги общности и асоциации, както е при общото събрание на комуната и комуналния съвет.
Два важни отдела към комуналните и федерални съвети са тези за поддържането на вътрешния ред и за защита на Социалната революция. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *