Рояк равнодушни роботи

печат
През октомври миналата година в небето над Чайна Лейк в Калифорния американските военни провеждат тест на действащ като едно цяло, подобно на оси или пчели, рояк дронове. Три изтребителя F/A-18 Super Hornet взаимодействат със 103 дрона тип Perdix, разработени през 2013 г. от специалисти по авиация и космонавтика от Масачузетския технологичен институт. Този модел представлява летателен апарат с размах на крилете едва 30 см и тегло 290 грама, предназначен за разузнавателни операции на малка височина.
Числеността на рояка изключва възможността за индивидуално централизирано управление на всяка единица, роякът получава общи команди от оператора, след което свързаните в комуникационна система процесори на дроновете съгласуват действията си съобразно постъпилите нареждания.
Комуникационната система представлява „виртуален мозък“ на рояка и до определен праг на загуби на единиците не губи функционалните си способности да реагира именно като рояк. Следователно, за поддържането на рояка е необходимо осигуряване на попълнения с дронове, които заместват повредените или унищожени от противника. Военното ведомство търси компания, която да произвежда този модел дронове бързо и в неограничени количества, след което планира провеждане на учения с рояци, съставени от хиляда и повече единици, което ще подобри алгоритмите за разпределена обработка на данни от „мозъка“ на рояка, за приемане на самостоятелни решения и други протоколи за разширение на функционалния диапазон на рояка, за да може да действа в напълно автономен режим.

Въпреки успешните резултати от теста, командването на американската армия няма стратегия за практическо разгръщане на рояци дронове Perdix в истинска бойна обстановка.
Последното показва общия проблем на роботизацията във военната област – технологиите са налице, но „други съображения“ възпират логичното развитие, въпреки безспорните предимства на развитието. Казано просто – роботизацията (роева дронизация) на армията означава драстично съкращаване на командния състав, изчезване на грамадно количество добре платени и безопасни бюрократични длъжности. Лесно можем да си представим, че например „върховният главнокомандващ“ на САЩ, президентът, който и да е той, разполага с малък екип стратези за съветници, а дистанционното на цялата американска роботизирана армия се намира във вътрешния джоб на сакото му. Тогава за какво му е ордата младши, средни и висши офицери, ненаситни и ненадеждни? Затова военната каста в Америка, която е здраво и плодотворно свързана както с бизнеса, така и с политиката (по простата формула „политиката е концентрирана икономика“), очевидно не желае подобно пресъхване на хранилките, не се радва от ограничаването на източниците на богатство и власт.

От друга страна обаче „бойните рояци“ имат очевидния потенциал да отменят всякакви други видове въоръжения. Дават решаващо предимство във всеки въоръжен конфликт, осигуряват победа още преди дори конфликтът да избухне. Как?
Облак усъвършенствани пердикси, още по-компактни, евтино бълвани по технологията на обемния печат в милионни партиди, са в състояние не само да разузнават. Даже без активни оръжия в корпуса на всяка единица, облак дронове просто ще препречи пътя на всеки самолет и той ще падне, след като турбините му засмучат дронове и се взривят. Хвърлени край противниково летище или самолетоносач, дроновете ще вадят от строя авиацията още на излитане. Промъкнали се в хангарите, ще повреждат двигатели, ще замърсяват гориво, ще прекъсват електрически инсталации, ще саботират оръжия, ще взривяват боеприпаси. Това може да се приложи спрямо всякаква друга военна техника – танкове, влекачи, ракети в силозите, складове с гориво и муниции, комуникации и системи за наблюдение. Рояците успешно преборват и „живата сила“ – от отравяне на войниците с инжектиране на каквото изберат стратезите вещество (предизвикващо ако не смърт, то апатия, остра параноя, банално стомашно разстройство, увреждане на зрението по химичен път или с простичък лазер от близка дистанция) до механично изваждане от строя на пушките, детониране на патроните в пълнителите, а за десерт (или предястие) – привеждане в негодност на медицинската техника, разваляне на медикаментите, нараняване на медицинския персонал. Още по-удобен е удар по командните центрове – още по домовете на офицерите (кой ще остане боеспособен, ако е тръшнат в собствения си хол или е разболяно семейството му), по каналите за свръзка – не само унищожение на комуникациите, а забавяне на съобщения, препращане на заповеди не към онзи, комуто са предназначени, наводняване на каналите с фалшиви команди. Или още по-сладко: всяване на паника сред беззащитни цивилни, така че безредиците да затруднят военните.
Просто си представете (или си спомнете, ако имате личен опит) нападнат от разярени оси човек – остава му само да бяга и да се крие.

Изкушението за решаващо предимство чрез дроноармия не е единственият мотив в полза на роботизацията – и съответно за принасяне на военната бюрокрация в жертва на ефективността. Мотив е и страхът, че друг по-прагматично ще се поддаде на изкушението, без да му пука за горките уволнени офицери и останалата ведомствена паплач. Такъв „друг“ спокойно може да е Северна Корея, където населението на практически всички нива на казармената им пирамида е дресирано да изпълнява всичко, включително да се смее, плаче и умира по заповед; те вече са почти „дронове“, с тази разлика, че роботите могат да бъдат бързо произвеждани, за секунди обучавани и наистина „не ще трепнат“, защото нямат инстинкт за самосъхранение.
Сблъсъкът между интереса на бюрокрацията и студената ефективност ще се разреши съвсем скоро, помитайки проблеми и планове от сорта на „евроармия“, която и без това е противоречива (кой ще служи в нея като пушечно месо? кой ще я командва? кой ще я финансира? колко време ще отнеме изграждането на структура по стандарти на леко футуризиран ХХ век, при положение че ХХI настъпва неумолимо?). Все пак първоначално, според мен, следва да очакваме забележима дронизация не на армията, а на полицията.

Нужен ли „изкуствен интелект“ за роевите дронове? В следваща статия ще изложа своите доказателства, че това не е необходимо, ще покажа също, че самото създаване на ИИ в капиталистическата система е остро противоречив проблем. Засега ще кажа само, че за ефективна военна и полицейска функция са достатъчни „изкуствени инстинкти“ – роят не е нужно да бъде „умен“, а просто да реагира на набор дразнители. Например: бедно облечен индивид в богаташки квартал, резки движения и гняв по лицето на човек в близост до държавен или корпоративен чиновник. Или ще е достатъчно някой упълномощен надзорник да посочи някого с лазерна показалка – и роякът ще нападне нещастника, ще го нажили до безпомощно състояние, пък после „справедливият съд“ все ще намери как да оправдае нападението. „Никой не е безгрешен“, нали, особено пред закона, съставен от мерзавци. Системата от днешни охранителни камери и мрежата полицейски доносници ще ни се стори същинска „свобода“ спрямо постоянното наблюдение, осъществено от рояци дронове, промъкнали се навсякъде.

Писъкът всред съкращаваните полицейски служители ще е голям, но пак не толкова тежък, колкото би бил воят на военните (в страни, където армията все пак не е по-малобройна от полицията). Властта обаче има отработени механизми за справяне с недоволство в ниските етажи на държавната машина: човешкият ѝ пълнеж е несолидарен, готов на всичко за кариерата, съкращенията ще бъдат поетапни и съпроводени с мотивиране за повече конкуренция, тоест повече низост и подлост на всеки срещу всеки.
Най-отвратителното в целия този сценарий на дроновойници и дронополицаи е, че технологията на кибернетичните роеве спотайва в себе си немислими възможности извън сферата на разрушението, потисничеството и контрола. При това част от тези възможности ще бъдат – а и вече са – реализирани, но за избрани, в удобна за системата на неравенството форма.

Конструктивният потенциал е грандиозен: рояци дронове могат да разглобят опасна сграда, без и песъчинка да падне върху главата на минаващи по тротоара граждани; могат да диагностицират повреди например в осветителни тела и облицовка на тунел – и да ги отстранят максимално бързо; могат да изградят мост, да построят къща, да облагородят улица, градски парк – по подобие на „прототипите“ си мравки, пчели, оси, термити. Пълчища дронове са в състояние да отглеждат селскостопански култури от посяването през растежа, буквално за всеки стрък, до прибирането на всяко зрънце от реколтата. Могат да почистят от боклуци всякакъв терен, да разделят отпадъците и да ликвидират бунищата. Миниатюризираните модели могат да навлязат в тялото на болен или ранен човек и да „поправят“ проблема като малки часовникари. Принципите на роевото взаимодействие могат да навлязат в транспорта, което значи край не само на катастрофите, но и на задръстванията.
Главното обаче е, че могат (и трябва!) да служат на всеки поотделно и на всички като цяло – такава стратегия на поведение ще бъде най-естествена, докато дейности във вреда на едни и полза на други неизбежно пораждат технологичен кошмар, какъвто не смеят да заснемат и „най-смелите“ създатели на апокалиптични филми, предназначени, впрочем, отново за печалба от „развлечението“ да гледаме ужасии, утешавайки се, че „това е само на кино“. Да, ама „киното“ вече проплъзва от измислицата в реалния ни живот и проплъзва тъкмо с намерението на шепата богати психопати да им е още по-добре, а останалите – дронове ги яли.

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *