РУСИЯ КЪМ ДЪНОТО

печат
Наред с „последния аргумент на краля“, т. е. физическата сила, управляващият кръг в Русия с нарастващ размах и ентусиазъм използва във външната политика предпоследния довод – икономиката. Пристъпите на газов шантаж, търговските бойкоти и същевременно отчаяните опити да се купи чуждото приятелство станаха практика през 2014 г., ескалираха през 2015 г. и бяха заявени за политиката през 2016 г.
Ето как изглеждат параметрите на нашата икономика в световен мащаб. Уточнявам, че параметрите са измерени не чрез т. нар. сравнителна покупателна способност, която е ласкателна за икономиката ни и се харесва на началството. Измерени са в долари според реалния обменен курс. Защото външният свят се интересува не от някакъв условен потенциал, а от този, който е базиран на пазарни показатели!
И така, през 2013 г. брутният вътрешен продукт на Русия (БВП) (изчислен в долари по валутния курс) постигна исторически максимум за цялата постсъветска ера – 2,1 трилиона долара. (При своя минимум през 1999 г. той беше спаднал до 200 милиарда долара.) Успехът беше постигнат благодарение на високите цени на петрола с произтичащото от тях надценяване на рублата и той беше впечатляващ. Тогава икономиката на Русия излезе на осмо място в света (след САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Бразилия) и демонстрира пред човечеството потенциал, макар и не гигантски като този на САЩ или Китай, но все пак доста внушителен – 2,7 процента от световния брутен продукт.
През 2014 г. БВП на Русия спадна до 1.9 трилиона долара (започна спадът в цените на петрола, както и на рублата), но страната ни запази мястото си в първата десетка на държавите с най-голяма икономика, макар че беше изпреварена от Италия и Индия.
През 2015 г. БВП на Русия спадна до 1.2 трилиона долара, като страната пропусна пред себе си Канада, Южна Корея, Испания, Австралия и вероятно Мексико.
За 2016 г. руският брутен продукт, при щастливо стечение на обстоятелствата (ако средният курс на долара през годината е такъв, какъвто е в момента) вече ще намалее до около 1.1 трилиона долара.
Въпреки че картината изглежда доста по-добре, отколкото през 1999 г., размерът на руската икономика сега е 15 пъти по-малък от този на американската, десет пъти по-малък от този на китайската и три пъти – от японската. В бъдеше пропорциите може да станат още по-неблагоприятни.

Впрочем, това беше само илюстрация. В световната икономика значението на държавите се определя не от обема на БВП сам по себе си, който има по-скоро психологическа роля. Определящи са други параметри, макар и свързани с БВП – обемите на вноса и износа, ролята в световните процеси при създаването на добавена стойност, влиянието върху международната финансова система.
В международните финанси Русия никога не е била значим играч, за процесите на създаване на добавена стойност ролята ѝ също е незначителна.
Практически само вносът и износът могат да се използват и се използват от руските власти като икономическо оръжие.
Затваряйки руския пазар за чужди стоки, властите съвсем сериозно се надяват да принудят противниците си (САЩ, Европа, Украйна, Турция) да променят своята политика или поне да им нанесат непоправими щети. Същата цел си поставя Москва чрез отказа на доставки на горива или със заплахата за спиране на доставките. От друга страна, чрез обещанията за щедро снабдяване с газ и петрол се надяват да спечелят силни съюзници като Китай, също и Турция преди разрива в отношенията през ноември.

Нека видим действителността.
През благодатната 2013 г. стокообменът в Русия достигна 865 милиарда долара (2,4% от световния), а износът – 531 милиарда долара (1,9% от световния). Относителната тежест на тези показатели дори тогава беше умерена. По вноса на стоки Русия беше някъде в средата на втората десетка, приблизително на нивото на Испания. По износ на стоки беше в края на първата – почти на нивото на Великобритания.
През 2015 г. заради спада в цените на горивата стокообменът на Русия се понижи до малко над 500 милиарда долара (под 1,5% от световния). Това е нивото от 2006 г. Дори по обема на износа (над 300 милиарда долара – 1,8% от общия в света) страната се срина до края на втората десетка, до нивото на икономики като индийската, мексиканската и тайванската. По отношение на вноса (под 200 милиарда долара – 1,1% от световния) Русия се озова около средата на третата десетка на нивото на Полша, Тайланд и Малайзия.
Само при пълно неразбиране на реалността някой може да си въобрази, че с една деветдесета от световния пазар и една шестдесета от световния износ има шанс да изплаши или още повече – да накаже – външния свят чрез затваряне на икономиката си.
Това не проработи дори в случая с Украйна, която далеч не е икономически силна страна. Западът се отвори за търговия с нея и доскорошната ѝ зависимост от икономическите връзки с Русия вече почти не съществува.
Още по-малко може да разчита на успех подобен подход по отношение на големите в световната търговия. За нито един от нейните лидери – Китай, САЩ, Германия, Япония, Франция, Южна Корея – не е сред първата петица на най-важните икономически партньори.
За Русия търговията с Китай е с най-голям обем. А за Китай, с неговия стокооборот от над 4 трилиона, търговията с Москва е по-маловажна не само от тази със САЩ, Япония или Южна Корея, но и с Германия и Австралия.
От това следва, че дори газопроводът „Силата на Сибир“ да бъде реализиран, това няма да направи Китай съюзник и застъпник на Русия. Твърде скромни са мащабите на евентуалното сътрудничество.
За Германия – вторият по значимост за Русия търговски партньор – е по-важна търговията с Франция, Холандия, Китай, Италия, Великобритания и дори с Полша, която изпреварва както руския износ, така и руския внос в отношенията с германската страна.
Изобщо, за нито една от двадесетте най-силни икономики в света днес Русия не е търговски партньор №1.
Ако в някоя сфера на международната политика провалът на Кремъл вече се е състоял напълно, това е икономическата война с външния свят през 2014 г. и 2015 г. На този фронт бяха изгубени всички сражения. Друго не може и да се очаква от държава, чиято икономика е съизмерима с мексиканската. Уроците обаче не са научени. Изтощената руска икономика отново и отново ще бъде изложена на ударите на по-силните.

Сергей Шелин
www.rosbalt.ru


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *