Руската революция през погледа на един български анархист

печат
(продължава от миналия брой)

В началото, когато държавнокапиталистическата класа се консолидира в борба с всички останали класи и партии, 5 години след революцията – по мнението на един безспорно авторитетен свидетел, – въпреки цялата си архиреволюционност, болшевиките са съхранили напълно бюрократичния апарат на самодържавието от 1 300 000 души, като само са го разкрасили с „комунистически“ етикети, запазвайки цялата му уродливост, и са прибавили нови 200 000 паразити. Това изтъква Ленин в последните си „лебедови“ статии: Как да реорганизираме Рабкрин? и По-добре по-малко, но по-добре.

Още в 1918 г., в безбройните си подготвителни записки към статията Поредни задачи на съветската власт въпросният Ленин е поискал да се повишат заплатите на буржоазните учени и специалисти 4, 8 или 16 пъти в сравнение с тези на средния работник (6000 рубли годишно). Срещу недоволството на работниците той дава обяснения за тази непопулярна мярка, като акцентира върху нейния временен характер: една година, дори шест месеца. След известно време нагоре започват да подскачат и заплатите на нашите „здрави, партийни другари“, после на военните „спецове“, на чекистите и т. н. Частични данни се намират в отчетните доклади и речите на блестящия ученик на Улянов – Йосиф Джугашвили-Сталин, както и в съчиненията на партийната опозиция, оглавявана в различни моменти от Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин и други последователно и регулярно „оземлени“ по-късно съратници. От тогава този процес не е спирал.

През 1961 г. например, по данни от статистическите годишници, чрез сложни изчисления и сравнения може да се установи, че бюрокрацията с армията и полицията са наброявали вече 21 милиона. (Скулпторът Ернст Неизвестни пише, че само от агитпропа на СССР може „да се нагруха“ една средна европейска страна!) При запазване на тези безпрецедентни темпове на „растеж“ съветските социолози твърдят в броевете на списание „Проблеми на мира и социализма“, че към 1980 г. цялото активно население на „страната на строящия се комунизъм“ няма да стигне за извършване на подобна народополезна дейност! Пак по същото време, 40 години след тъжните ленински констатации, тогавашният класик на марксизма, верен ленинец и вожд на „съветските народи“ Н. С. Хрушчов скромно признава, че апаратът на Министерството на земеделието по нищо не се различавал от… стария царски апарат.

По сведения от 1970 г. в книгата на дисидентстващия реформатор на държавния капитализъм Рой Медведев „За социалистическата демокрация“ пише: не е тайна, че разликата между заплатите на низшите служещи и висшите началства в различните учреждения, в зависимост от ранга им, се определя с пропорции от 1:10, 1:50, 1:100, без да се включват в цената безбройните съвместителства, добавки, привилегии, разходи по прислугата, секретарките, шофьорите, представителните разходи и т. н., и т. н., които идват от безотчетните фондове и „безплатни обслужвания“. За да създаде известна бегла представа за „сладкия живот на пролетарските“ вождове, Рой Медведев привежда разказа на пожелал да запази анонимност „деятел на изкуствата“. При прием у едного от заместниците на министър-председателя Косигин, по време на обеда, към всеки от многобройните гости „деятели на изкуствата“ бил прикрепен отделен келнер – нещо, което едва ли са си позволявали самодръжците на Русия.

На другия полюс е мизерията. Ако бъдат сравнени надниците на двадесетина категории работници и цените на няколко десетки артикула от първа необходимост за предвоенния месец юли на 1914 г., които се намират в приложенията към книгата на Джон Рийд „Десет дни, които разтърсиха света“, с днешните надници и цени в „Съветска“ Русия всеки, познаващ елементарните аритметични действия, може да установи самостоятелно, че след близо шест десетилетия „социализъм“ руските пролетарии са станали АБСОЛЮТНО по-бедни от дядовците си в Романовската империя. А според данни в статията „Криза на комунизма няма“ на съветския икономист Евгений Варга, поместена в броевете на списание „Комунист“ от 1957 г., те живеят върху по-малко квадратни метри жилищна площ в градовете в сравнение с квадратурата, с която са разполагали през 1913 г. (Землянките и сламените хижи, които пътниците могат да видят и днес от прозорците на влаковете, са вън от официалните статистики.)

VIII. Кривата на класовата структура на „социалистическото“ общество

В статия на съветски икономисти, публикувана в юлската книжка от 1962 г. на списание „Вопросы экономики“, се отбелязва, че кривите на разпределение на „националните“ доходи между различните социални категории в СССР и САЩ имат еднакви по форма графики. В анализите на статистическите данни те са използвали същия математически апарат и са ДОКАЗАЛИ, че КЛАСОВАТА СТРУКТУРА на двете свръхсили е ЕДНАКВА. Единственото оправдание на този чудовищен социален факт „съветските учени“ намират в бръщолевенето, че отечествените паразити и сибарити произлизали от народа, принадлежали му и всяка вечер си лягали с… мисълта за него.

Въпросът за КЛАСОВАТА СТРУКТУРА и СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО между пролетариата и „новата класа“ и техните взаимоотношения и борби е кардинален въпрос на настоящето и бъдещето на „социализма“. Той чака своите сериозни изследователи и никой истински учен няма право да го отлага за времето, когато днешната господстваща класа от експлоататори ще бъде заставена да даде отчет за това колко е струвала на обществото. Километричната сметка трябва да се подготви още днес, като не се пропуска нито едно перо – от неравенството в доходите и материалното потребление до това в разпределението и потреблението на информация. Защото в последната четвърт на ХХ век информационният глад става не по-малко страшен от физическия за настоящето и бъдещето на народите!

Усмирителната ризница на това антагонистично общество е военно-полицейската диктатура на държавнокапиталистическата класа над пролетариата. Арабската приказка за „отмирането на държавата“ вече не се разказва от Шехерезадите по „диамат“ и „истмат“. Огромният октопод на държавата е обхванал в пипалата си целия обществен организъм. Той разполага с всички средства за масово въздействие, с цялата икономика и в добавка с най-мощната репресивна машина в света: тримилионна тайна и явна полиция, четиримилионна армия, съдилища, затвори и концлагери. Мащабите на задушаване, смазване и унищожение на недоволниците и бунтовниците са непознати в световната история. Десетилетия наред ръстът на „съветските“ народи остава непроменен, въпреки тримилионния им годишен прираст! По данни на статистическия годишник за 1969 г. жените в СССР са с 27 милиона повече от мъжете! На фронтовете на така наречената „отечествена“ война са загинали седем милиона войници, сред мирното население жертвите са по равно за двата пола. ЛИПСВАТ ДВАДЕСЕТ МИЛИОНА МЪЖЕ, макар че в „съветските“ концлагери и затвори са загивали и жени! Такава е равносметката от „конструктивната дейност на народната държава“! През десетилетията на своето кърваво съществувание тя създава още една класа, чийто прототип може да бъде открит в древния Египет или в робовладелския Рим. Това е многомилионната класа на робите – концлагеристи, каторжници и заточеници, с чиято история, същност и трагична съдба все още никой от благовъзпитаните и многоучени историци, икономисти и социолози на нашия „хуманен“ век не се е заел!

ІХ. „Съветският“ империализъм – износител на „революции“

При определено ниво на промишленото развитие, натрупване на военна мощ и промяна в съотношението на силите върху международната арена, държавният капитализъм (подобно на частномонополистическия) поражда експанзия, войни и стремеж към световно владичество. Ражда „съветски“ империализъм, който е продължение на вътрешната политика на завладяване на властта и привилегиите, на установяване на отношения на господство и неравенство и законодателното им закрепване с помощта на терористическия апарат на държавата. Наред с това, този империализъм е продължение на царския. Още „сменовеховецът“ Устрялов – идеологът на „възвръщенството“ – забелязва тази зависимост между вътрешната и външната политика, разбира същността на почервенелия „Трети Рим“ и съветва белогвардейската емиграция, ако иска действително да постигне своите старозаветни цели, да се завърне в Русия и под болшевишките флагове да работи за каузата на великоруския ИМПЕРИАЛИЗЪМ.

Инструмент на империалистическата политика и експанзия на държавния капитал и на неговата диктатура става най-голямата армия в света – Червената. Нейните първи действия са насочени към възстановяване на Царската империя, смазване на антиколониалните въстания и унищожението на цели народи. Методите на създаването на „съюза на съветските социалистически републики“ приличат поразително на тези на Иван Грозни и другите самодръжци. Русия се превръща от тюрма в гробница на народите.

Следващата крачка към разширяване на „съветската“ империя, която съхранява вековната претенция да бъде наследница на Рим, е направена в края на Втората световна война. Резултат от империалистическите противоречия между великите сили и техните стремежи към военно ликвидиране на конкурентите в борбите за господство, тази война завършва с ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ МИР. В Техеран, Москва, Потсдам и Ялта разбойниците от Вашингтон, Москва и Лондон сключват договора за най-голямата сделка в човешката история. Стока става целият следвоенен свят. Всеки от империалистическите мародери получава според „тоягата“, „кесията“ и „труда“ си в тази касапница. Светът е поделен между тях съобразно стопанската им мощ, определена от произведените милиони тонове стомана, чугун, въглища и петрол и кореспондиращата военна мощ. „Нова“ Русия получи едно стомилионно колониално население в Източна Европа. Сменовеховецът Устрялов се оказва прав. Към заграбените през 1939-1940 г. в съгласие с Хитлер половин Полша, Молдавия и трите Прибалтийски републики, водачите на „великите демокрации“ Рузвелт и Чърчил предават на палача, заел овакантения трон на Романовци, народите на останалата част от Полша, Чехословакия, Унгария, България, Румъния, Албания и в добавка по една четвърт от Германия и Австрия. Югославия, съобразно записаното върху прословутата цигарена кутия, е поделена по на 50%. Така от пепелищата на Втората световна война се ражда ВТОРАТА ПЕРИФЕРИЯ на „Съветската“ империя. Останалите 5/6 от света трябва да бъдат неоспорвана „сфера на влияние“ на Западните лешояди и преди всичко на американските капитали.

Създадена в епоха на крушение на класическия колониализъм, тази империя носи на господарите си от Москва колониални печалби, изтръгвани с конкистадорски методи. Те позволяват да се ускори развитието на метрополията, но заедно с това прибавят към класовата противоположност между номенклатурата и пролетариата още една – между центъра и новата колониална периферия. Родена в насилия, грабеж и кръв, държавнокапиталистическа Русия НОСИ В УТРОБАТА СИ СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Георги Константинов
юли-август 1973 г., бежански лагер Падричано, Италия,
с допълнения от януари 2017 г.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *