Сако, Ванцети и Фани Каплан

печат
На 23 август 1927 г. в щата Масачузетс, въпреки протестните демонстрации в САЩ и в целия свят, на електрическия стол са убити двамата анархисти от италиански произход – работникът във фабрика за обуща Никола САКО и рибарят Бартоломео ВАНЦЕТИ, осъдени по недоказано обвинение в убийство и грабеж. В прощалното си писмо, преди убийството им, те пишат:
Това, че ние бяхме победени и трябва да умрем, не намалява нашето чувство на благодарност към вас, приятели и другари! Сега, когато трагедията завършва, продължавайте да бъдете единни. Нали ще умрем само двама, но нашият идеал ще продължи да живее чрез вас – нашите другари и милионите хора по света. Ние победихме, ние не сме победени. Ценността на нашите страдания, грешки и поражения се състои в това, че вдъхнаха необходимата енергия за бъдещите боеве за осъществяване на великото дело на освобождението. Привет на всички вас – приятели и другари от целия свят.
Половин век по-късно, през 1977 г., губернаторът на щата Масачузетс Майкъл Дукакис заявява официално, че Сако и Ванцети са били осъдени несправедливо.
Техният процес е символ на жестокостта и отмъстителността на пазарната демокрация, на нейните „законност“, съдии и палачи, на страха на властници и капиталисти от анархистическия идеал, а „реабилитацията“ им е гавра с човечността и напомня прецедентите с реабилитирането от Ватикана и Кремъл на жертвите на инквизицията и на болшевишката диктатура.

На 30 август 1918 г. в Москва проехтяват три изстрела, които можеха да променят съдбата на Русия и на социализма „в най-общия смисъл на думата“, а може би и на човечеството. Стрелецът е жена – Фани Каплан, а нишанът е „самият“ Ленин, който излиза от митинг в оръжейната фабрика на Михелсон в едно от столичните предградия, където е произнесъл реч за „диктатурата на буржоазията и диктатурата на пролетариата“.
На три крачки от Ленин, Фани стреля три пъти в него. Куршумите попадат във врата на вожда, но за нещастие не го засягат смъртоносно – нито в гръбначния стълб, нито в някоя от сънните артерии.
Казвам за нещастие, защото, ако го бяха изпратили в Ада, чакалите-съратници от политбюро на болшевишката партия щяха да се сдавят още в 1918 година за наследството и вероятността да бъдат пометени от революционната буря би била близка до „1“, т. е. стопроцентова!
Макар че настъпва суматоха около вдигането на падналия на земята Ленин и откарването му с кола в Кремъл, Фани Каплан не се укрива в тълпата. Тя иска да обясни смисъла на своя жест. ЧК я арестува и отвежда на Лубянка. В разпита ѝ участват най-висшите началства на инквизиционно-екзекутивното ведомство на диктатурата – прокурорът и „народен комисар“ Курски (К) и заместникът на Дзержински Петерс (П). В архивите е останал протоколът от този разпит:

К: Как се казвате?
Ф (Фани): Отказвам да отговоря.
К: Отказвате да кажете името си? Поради какъв мотив?
Ф: Отказвам да отговоря.
К: Откъде взехте оръжието?
Ф: Това няма значение.
К: Кой ви даде оръжието?
Ф: Няма да ви го кажа.
К: С кого сте във връзка? С каква организация или група?
Ф: (Мълчание).
К: Повтарям: С кого сте във връзка?
Ф: Не желая да отговарям.
К: Чули ли сте да се говори за терористическата организация на Скоропадски?
Ф: Нямам намерение да разговарям по този сюжет.
К: Защо стреляхте срещу Ленин?
Ф: Стрелях поради моите убеждения.
К: Колко пъти стреляхте срещу Ленин?
Ф: Не съм ги броила.
К: С какъв револвер стреляхте?
Ф: Няма да кажа. Не желая да издавам детайли.
К: Искали ли сте от Биценко да ви отведе в Кремъл, за да видите Ленин?
Ф: Била съм веднъж в Кремъл и никога не съм искала да видя Ленин.
К: В чантата ви е намерен билет за влака от гара Томилино. Ваш ли е този билет?
Ф: Не съм ходила в Томилино.
П: Къде живеехте, когато избухна Октомврийската революция?
Ф: По време на октомврийския преврат се намирах в болницата в Харков. Аз се отнасям отрицателно към него, защото болшевиките завзеха властта, без да бъдат упълномощени от народа, от конгреса на Съветите.
П: Къде сте учила и къде сте работила?
Ф: Учих в къщи. Работила съм в комуналните кооперативи в Симферопол и получавах 150 рубли месечно.
П: Вие ли стреляхте срещу Ленин? Потвърждавате ли го?
Ф: Аз стрелях срещу Ленин. Реших това през февруари (1918). Тази мисъл узря в Симферопол и от този момент започнах да се приготвям да направя решителната крачка.
П: Преди революцията в Петроград или в Москва живеехте?
Ф: Нито в Петроград, нито в Москва… Родена съм в Украйна във Волинска провинция. Бях в тюрмата като привърженица на анархизма. Бях изпратена там, защото участвах в организирането на една бомбена експлозия в Киев. Сега не съм в анархистическите редици. Към коя група принадлежа в момента не считам за полезно да кажа… Стрелях срещу Ленин понеже мисля, че той е предател на революцията и че неговата личност ще унищожи вярата в социализма за десетилетия. Що се отнася до последното, не искам да го обяснявам. Арестуваха ме през 1906 г. като анархист и считам себе си за социалист, но сега не принадлежа на нито една от партиите…

Фани Каплан отказва да подпише следствения протокол, защото иска да се коригира, че сега не е анархист, макар да е била в тюрмата в продължение на 11 години като такава между 16 и 27 годишната си възраст, от където е освободена заедно с другите политически затворници и посрещната тържествено от народа през март 1917 г. Както се вижда от показанията ѝ, тя проявява изключителна твърдост и увереност в себе си, прилагайки стриктно инструкциите за нелегална работа: да говори възможно най-малко, да не разкрива детайли за себе си и най-вече за другарите си. Съзнавайки жестоката истерия на марксистко-ленинската партия, тя елиминира всяко отъждествяване с каквато и да е идеологическа тенденция, с изключение на привързаността си към социализма като цяло.
Без да се колебае, когато не мълчи или отказва да говори, тя изразява лаконично основните моменти в своя живот. Не споменава нищо за другарите си, за членуването в групи или организации и не признава нищо положително във вожда на болшевиките и неговата партия, без да се колебае, че думите ѝ ще предизвикат бясна омраза у копоите на ЧК – безспорни доказателства за силата на нейния дух и идеи. Чекистите разпитват четирима нейни другари съзатворници, напразно искат да изтръгнат „свидетелства“, които да я компрометират. Една от тях, Радзиловская завършва показанията си така: По време на нашите срещи имах впечатлението, че Фани е пламенен борец срещу царизма и абсолютно уравновесен човек.
Всичко това става в една свръхнапрегната международна и вътрешна обстановка, когато други революционери екзекутират в същия ден шефа на ЧК в Петроград Мойсей Урицки. Болшевишката пропаганда свързва двата терористически акта, опитвайки се да докаже, че съществува заговор в който е замесен и „международният империализъм“.
Четири дни по-късно в-к „Известия“ на ВЦИК от 4 септември 1918 г. съобщава: Вчера, по заповед на ЧК е разстреляна Фани Каплан – лицето, което стреля срещу другаря Ленин.
В архивите липсва заповедта за екзекуцията на Фани! Гробът не е известен, нито къде е нейният труп. Предполага се, че е разстреляна в Кремъл, а трупът ѝ е изгорен.
Със своя кураж и достойнство Фани Каплан заслужава признателността на всеки привърженик на Социалната революция, който отхвърля всяко общество, построено върху експлоатацията, насилието и клеветата срещу анархистите.

Феранте Пала
август 2016 г.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *