Светът през декември

печат
Преди 430 години за първи път в Англия са докарани картофи.

Преди 185 години Чарлз Дарвин се качва на борда на кораба „Бигъл“. Извършеното околосветско пътешествие води до формулиране на еволюционната теория.

На 9 декември 1842 г. е роден Пьотр Алексеевич Кропоткин, революционер, идеолог на анархокомунизма, учен със заслуги към геологията, етнографията, вулканологията и палеонтологията.

Преди 140 години в Петербург се е състояла първата работническа демонстрация; в Османската империя е приета първата конституция, която обаче не спира разложението на султанския режим.

Преди 125 години е измислена играта баскетбол.

Преди 105 години експедицията на Амундсен достига Южния полюс.

Преди 95 години след петгодишна гражданска война Ирландия получава независимост от Великобритания.

Преди 75 години Япония предприема нападение над Пърл Харбър.

Преди 70 години Франция започва война в Индокитай за запазване на колониалното си господство; в СССР е задействан първият в Европа атомен реактор; започва възходът на Лас Вегас като световна столица на хазарта.

Преди 60 години започва гражданската война в Куба.

Преди 45 години съветският „Марс-3“ излъчва сигнал за първото успешно меко кацане на Червената планета, но радиовръзката прекъсва секунди след това.

Преди 35 години правителството в Полша въвежда военно положение, отменено на 22 юли 1983 г., предшествано и последвано от кървави сблъсъци на репресивната машина с работници от профсъюза „Солидарност“.

Преди 25 години е разпусната съветската държавна сигурност КГБ, след което и самата империя СССР прекратява съществуването си; в България влиза в сила нова конституция, сделка на „опозиционните“ партии с пребоядисаната в „социалисти“ партийна номенклатура на БКП.

В последните дни на 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин изненадващо подава оставка и назначава за изпълняващ длъжността президент кадър от КГБ – Владимир Путин.

През изминалата 2016 г. КНДР съобщи за успешно изпитание на водородна бомба, а след това и за изведен в орбита собствен спътник; бяха открити предсказаните от Айнщайн гравитационни вълни; през пролетта отекнаха терористични актове в Брюксел, отговорност пое ИДИЛ; нови сблъсъци в Нагорни Карабах, конфликтът между арменци и азербайджанци там тлее от 1991 г.; бразилският президент Дилма Русеф беше отстранена от длъжност; през лятото се състоя референдумът за Брекзит с резултат практическо равенство между вота „за“, „против“ и „въздържал се“; опит за военен преврат в Турция, който засили едноличната власт на президента Ердоган; беше проведена най-скандалната в много отношения Олимпиада; през есента КНР изведе в орбита втората си космическа станция; на парламентарните избори в Русия около 70% от избирателите бойкотираха мероприятието; у нас след президентски избори и референдум се очерта политическа криза.

Краят на годината остава под знака на бунтове в лагери за бежанци в България, Гърция, Франция.

Годината беше интересна в научно отношение:

Наблюдаваната през юни свръхнова (избухнала звезда) се оказа двойно по-ярка от всички наблюдавани досега; в центъра на отдалечена на 300 милиона светлинни години галактика бе доказано съществуване на черна дупка с маса 20 милиарда слънца. Астрономите също така пресметнаха, че Вселената се разширява с 5-9% по-бързо, отколкото се предполагаше.

Завърши мисията на китайския луноход „Юйту“, предвиден да работи три месеца, но функционирал цели 30.

Около най-близката до Слънцето звезда, Проксима Центавър, през август бе открита потенциално обитаема планета, съизмерима със Земята.

В Китай започна работа най-големият в света радиотелескоп със запълнена апертура.

Призната бе победата на компютърната програма „АлфаГо“ над майстор на японската игра „го“ (която, за разлика от шаха, се усложнява с всеки ход) в турнир, проведен през октомври 2015 г.

Като цяло, 2016 г. постави няколко нови предизвикателства пред света и задълбочи старите.

До връхна точка достигна бежанската истерия. Заедно с нея избуя плашилото на „нова Студена война“ между Запада и Русия.

Както предсказвахме в „Свободна мисъл“ в началото на това десетилетие, ЕС затъва в системна криза.

Социологията демонстрира безсилие като наука – не позна нито за Брекзит, нито за Доналд Тръмп, провали се и другаде, включително у нас – дали защото социолозите се опитваха да предизвикват събития, вместо да ги анализират и предсказват, дали понеже светът навлиза в епоха на повишена хаотичност, което е потенциал за революционна ситуация в световен мащаб.

Сериозен фактор за социалната е продължаващата роботронна революция. Отново се поставят на дневен ред идеи за безусловен базов доход и четиридневна работна седмица, които са неизбежни решения в условия на обезлюдяване на производството и услугите. Дали обаче те ще намалят революционната готовност на масите, както ги замислят управляващите класи, или народите ще съумеят да извлекат полезното както от ББД, така и от намаленото работно време, без да се задоволят с подхвърлените трохи от господарските трапези, ще покаже близкото бъдеще.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *