Синдикалните „протести“

печат
За какво протестираха 10-те хиляди души, докарани да послушат синдикалните бюрократи от КНСБ?
Исканията се сведоха до увеличение на заплатите със 100 лева, особено на бюджетниците, и до това, че “ние сме държавата“, следователно държавниците трябва да изпълнят желанията на бедните работещи люде.
Бюрократите от КНСБ не посмяха да направят протест пред Стопанската камара, където се намира сдружението на работодателите. В речите, в които често се чуваха истерични нотки и напъни за имитиране на шоу (за последното да бяха поканили професионален шоумен, би им направил мероприятието за чудо и приказ!), постоянно се натъртваше за “законни средства“ и бе огласена загрижеността на КНСБ за държавния бюджет.
Поради каква причина ПРОФСЪЮЗ трябва да е загрижен за финансовия план на държавната бюрокрация? Поради каква причина трябва да му дреме за чиновниците и политиците, според чиито закони и вратички в законите, работодателите са притиснали работника към стената, а той няма не кураж, а причина да се бунтува, защото не вярва, че бунтът ще му донесе нещо добро?

За бюджета вече се заговори отново в дянковски кулинарни метафори – пак пица, ама като нямало луканка по нея, да си настържем пармезан. Остава още малко – и ще ни препоръчат да ядем пасти, щом нямало хляб! И за съжаление, работещите български т. нар. “граждани“, ще преглътнат подигравката, защото нито са французи, нито годината е 1789 – за радост на народните изедници, гилотини за тлъстите им вратове никой не възнамерява да сглобява. Най-много да гръмнем банкомат, в което полезното е само разрушаването на офиса на банката.
Водачите на протеста, макар да се мъчеха да звучат твърдо и даже “радикално“, не опитаха да контрират постоянните упреци на работодателите, че “заплатите растат по-бързо от производителността на труда“. Каква “производителност“? Как се измерва тя у един барман? продавачка в супермаркет? камериерка? ами у депутат или магистрат с гарантирани награди в размер шестмесечна заплата, и без това немалка? Какво произвеждат и с каква производителност най-добре платените у нас професии? КНСБ не използва това дори като заяждане, дори от желание да създаде у работещите по-плътна илюзия, че поне възнамерява да ги защитава.
В крайна сметка повишените заплати не уреждат живота на хората, които се климбуцат около и под прага, официално приет за “бедност“.
В крайна сметка апелите към държавниците, колкото и кресливи да звучат на слух, по съдържание остават плахи, изпълнени с чинопочитание. Държавниците няма да четат декларации, камо ли да изпълняват искания на способни единствено на просия индивиди. Държавниците са държавници, за да бранят интересите на онези бизнесгрупировки, чиито политически обръчи са партиите на тези държавници. И когато привидно правителството “влиза в конфликт“ с бизнеса, то е от електорални съображения, но най-вече – за показно: вижте, грижим се за вас! И в същото време парламентарната група гласува закони, които ощетяват работниците и облагодетелстват работодателите. Колкото и да негодуват работодателите, по законите на пазара и те трябва да дадат нещо, за да имат всичко останало. Тоест трябва да хранят политици и чиновници, защото чрез тях запазват богатствата си и могат да скубят от стадото граждани още, умножавайки го.

Колкото и “социален“ да е един бюджет, той е само средство населението да зависи от държавния апарат. Колкото и благини този апарат да отпуска на народа, благините за изедниците винаги са по-големи. Колкото и да има лично желание този или онзи министър “да влезе в положението“ на работника, министърът не може да реши нещата така добре и така приемливо за работника, както самият работник би могъл да го стори. Би могъл, ако синдикатите наистина действаха в полза на трудещите се, ако естествено се превръщаха от просто правозащитни организации в институции за пряко народно самоуправление.
Но синдикатите у нас, конструирани още преди “прехода“ в лабораториите на Държавна сигурност, са предназначени да сдържат работниците да не искат и да не получават твърде много, без при това да им хрумне истинска съпротива против произвола на чорбаджиите. Затова синдикатите участват в предателски институции като “Тристранния съвет“. Съгласие между работодател, работник и държава може да има само на хартия. И тази хартия вече е била печатана – от Бенито Мусолини.

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *