Сирия: усещане за трета световна

печат
Сирия вече не може се нарече страна. Тя е полигон за пишкомерене на високопоставени психопати с фиксация върху устройства, правещи „бум“.
Някой ще апострофира – че кога Сирия и другите начертани от колонизаторите територии са били „страна“? Били са. От немай-къде стават, след едно-две поколения. Свикват. Така както у нас при „социализъма“ свикнаха и дори постигнаха нещо като „стабилност“ и относително благополучие току преди сриването на системата. Като сривът не настъпи заради народното недоволство – шушукащо, разказващо вицове и дебнещо сгода да се сдобие с нещо от „Кореком“ или да се уреди с гурбет в Либия. Настъпи, защото управниците го бяха планирали.
Войната в Сирия, общото напрежение в Близкия Изток, ракетно-ядрените изяви на китайската кукла на конци от Северна Корея, „вятърът на промените“ в Саудитска Арабия, която се оказа, че вече си платила атомна бомба и я държи на склад до поискване в Пакистан – всички тези и други събития и процеси провокират всред българското население очакване нещата да стигнат до пределно влошаване.
През времето на болшевишкия държавно-капиталистически режим народът бе облъчван да очаква трета световна. Толкова облъчван, че бе претръпнал. Не копаеше противоядрени укрития, не търсеше начин да докопа противогаз от склада на познат старшина от близкото поделение на „народната армия“. У нас нямаше спонтанна истерия, както в Америка преди наченките на „разведряване“, когато строителни предприемачи направиха пари от продажба на частни бункери.
Ние, българите, чакахме да се случи каквото ще се случи – истински фаталисти.
Може би това обяснява, че днес, по инерция, всеки втори е убеден, че до няколко години ще избухне глобален въоръжен конфликт, в хода на който някоя от ядрените сили ще натисне копчето. И пак – тази нагласа не води ни до антивоенни протести, ни до мерки по спасяване поединично. Българите са изнервени и потиснати не от дамоклевия меч на атомните бомби, а от баналностите на ежедневието. Разискванията за възможността от скорошна трета световна сякаш служат за отмора, за развлечение, за „игра на ума“.
И, както често става, играчката нерядко преминава в плачка – споровете за това кой именно ще пусне в ход ядрената тояга бързо еволюират до скандали с лични нападки.
Модната линия е да виждат заплаха от Русия.
Скорошните президентски избори там показаха, че при все натиска за гласуване, принудата за „правилно гласуване“, мощната пропаганда на действащия вожд, вълна репресии срещу леви активисти и либерални правозащитници, осигуриха победа от малко над половината избиратели. При все убедеността на нашенските „русофоби“, за които управлението в Москва още е „комунистическо“, че всички руснаци до един са низша раса поклонници на самодържеца, тази победа е пирова. Затова в руската армия продължава да расте дела на „вътрешните войски“ (жандармерия), а каймакът ѝ, заедно с „частните военни компании“, демонстрира обезкуражаващо ниво в същата Сирия. Това сочи, че Путин не се готви да воюва навън, той се подготвя за „гореща“ война с руското население, като досега е водил и води „студена“ такава – но различни степени на „студена“ война води всяко правителство срещу своя народ.
Опасността от Русия може да дойде при две ситуации: разпад на страната, подобен на срутването на СССР, и серия граждански войни, при които неизвестно в чии ръце ще попаднат атомните оръжия; заплаха лично за Путин да изгуби властта, без гаранции да го оставят намира, както той остави и предпази деградиралия Елцин. Възпитаникът на КГБ неведнъж е показвал, че е от типа люде „след нас и потоп“. И пак трудно би „натиснал копчето“, защото обкръжението му от милиардери иска да си харчи с кеф награбеното, вместо да мре в мъки от радиация.
Други кандидати за подпалвачи на ядрена война комай няма сериозни – за тях важи същото: охолният живот не предразполага към авантюри, които да поставят под риск това охолство.
Значи ли това, че опасенията от война са лишени от основание?
Не. Войната е бизнес. Докато се печели от него, ще го бъде. И при загрубяване може се стигне до най-лошото. Въпросът е друг – дали инстинктът за самосъхранение на човечеството ще го провокира към решителни действия за ликвидиране на причините и причинителите на войни, или ще се остави на късмета и упованието, че е напълно изключено някой притиснат в ъгъла психопат да детонира Апокалипсиса.
Има и нещо друго – съвременните войни са последни изблици на „класическата война“, при която хора непосредствено убиват други хора. Или поне механизирани части минават с булдозери да приведат в нешокиращ вид зоните, обработени от ракети и авиация (и после немалко от служещите в тези части пълнят психиатричните клиники заради гледките по време на „работа“). Войната постепенно се роботизира за по-голяма ефективност. Също както цивилната роботизация, военната ще оставя маса „излишни хора“, като все повече от тях ще са принадлежали на средния и висш ешелон на съответните структури. Каквито и начини да измислят „господарите на света“, олигархиите на развитите страни, за справяне с този проблем, най-сигурен остава сталиновият подход: „нет человека – нет проблемы“. Капитализмът неведнъж е доказал, че не се гнуси от нищо, стига да печели.
Затова вторият, по-важен въпрос е: не ако, а когато елитите се заемат с „решаването на проблема“, ще ли се усетим ние, нарочените за ликвидиране, че тази война вече е започнала? Имаме ли нагласата да се опълчим?
Тоест, връщаме се към първия зададен въпрос. •

Шаркан


 

3 коментара

  • Nihilismo o muerte

    Наистина премахването на властта е необходимо и със сигурност ще бъде оправдано не само от историята , но и от мнозинството от човечеството , ако анархистите успеят да осъществят намеренията си и да премахнат всяка власт и то на всяка цена , винаги след това могат да кажат – Унищожихме властта защото тя заплашваше да унищожи нас !Самата логика на съждението не може да бъде оспорена.Такава си е реалността.
    Но ако ! Фемини-унисекс консуматорската култура е засегнала и анархистите и вече ги е конформизирала и обезличила тогава господа няма кого да виним освен себе си …
    Трябва да не бягаме от отговорност и нека всички разберат прозрението на бореца за негърски права Malcolm X
    „Никой няма да ти даде свобода.Никой няма да ти даде равенство или справедливост или каквото и да е.Ако си мъж ,ВЗИМАШ СИ ГИ !
    https://pics.onsizzle.com/nobody-can-8ive-you-freedom-nobody-can-8ive-you-equality-11600360.png

    • Може би препратката към „фемини-унисекс“ културата трябваше да е под съответната статия.
      Иначе, да, MalcolmX е казал много неща на място, прав е и в този случай.

  • Nihilismo o muerte

    По важно е да не продължава да се изповядва , ако продължаваме да играем по „свирката“ на властта , не ни остава друго освен да чакаме и да се надяваме че няма да ни унищожи в поредния си шизофреничен епизод.В днешно време заради съответната пропаганда и индоктринация твърде малко хора имат дори бегъл досег с реалността и ставащото в света.Късмета на човечеството обаче за добро или лошо един ден ще се изчерпи и тогава ще бъде твърде късно …
    https://www.youtube.com/watch?v=7JLfCCGOers&t=0s&list=PLa409w-WoXwTDdcJEHa6d4T_i_mF_2WWS&index=4

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *