Собствеността е кражба

печат
Кога средствата за производство са принадлежали на работниците?
Този въпрос ни беше зададен с желание за започване на дискусия.
Кому принадлежи даден продукт – на този, който го е създал (работник, инженер)? Или на този, който е платил за него (купувач, инвеститор)? Или на този, който осигурява условия, за да бъде създаден (бюрократ, полицай, адвокат)? Въпросът напомня на приказката, в която трима мъже издялали, украсили и съживили жена и после спорили кому трябва да принадлежи – подобен спор днес няма или поне не би трябвало да има място под слънцето.
Според господстващия поне на пръв поглед буржоазен морал, създаденото принадлежи на създателя си. Съвременната икономика обаче е най-усложнената в човешката история. За производството на една пластмасова капачка се изисква синхрон не само между много хора, но между цели отрасли на икономиката. Да претендира един отделен човек, че е създател на една пластмасова капачка, би било също толкова смешно, колкото да претендира, че е създател на целия свят. Затова буржоазният морал има все по-малко основания за съществуването си и е обречен на изчезване.
Затова ще погледнем на въпроса извън морала и ще видим кога наистина средствата за производство „са принадлежали“ на работниците? Никога.
Имало е времена и места, в които работниците са упражнявали почти пълен контрол над средствата за производство. Но никога не са били техни собственици в смисъла, който повечето хора влагат в това понятие.
Според Уикипедия: Собствеността е законно право на даден актив, което дава на собственика правомощието да прави каквото иска, при спазване на ограниченията, предвидени от закона или договора. Тоест собствеността е продукт на закона. Законът се пише от държавата. Държавата по същността си е форма на потисничество над мнозинството. А работниците, поне до днешния исторически момент, са представители на мнозинството.
Дори в така нареклите се „социалистически републики“ собствеността над средствата за производство не беше на работниците, а на държавата. Дори тогавашната държава, при цялата си нужда и умение за манипулации, не се опита да убеди никого, че работниците са собственици. Средствата за производство принадлежаха на Държавата, която беше ръководена от Партията, която претендираше да представлява работниците.
Всъщност, според морала на анархистите, в едно справедливо общество работниците не биха могли да бъдат собственици на средствата за производство. Не и в смисъла на съвременното право, което оставя собственика да се разпорежда със собствеността си, както намери за добре. Затова още през 1840 г. Прудон е обявил, че „собствеността е кражба“. Според нашия морал единственият, който би могъл да се нарече „собственик“, е цялото общество. Всеки работнически колектив би трябвало да бъде отговорен пред обществото за това, което върши, с поверените му средства за производство. Тогава не бихме могли да кажем, че те „принадлежат“ на работниците.
Може би все още има неясноти. Трудно е обаче да боравим с понятията от едно болно общество, за да описваме начините да бъде излекувано. •

Петър Симеонов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *