„Социален дъмпинг“

печат
Шири се политическата демагогия, няма спирачки, особено упорито промива мозъци на тема понятия, с които борави всеки човек, за да вниква в същността на нещата. Нарочно сбърканите понятия карат мисълта да тече не според здравия смисъл, да криволичи в начертани от измамниците (властници, то е едно и също) корита. Когато на един ум е внушено, например, че свободата “извън рамките на закона“ е “слободия“, не е нужно да го мамят нататък, той сам успешно се самозалъгва, не му хрумва да се бори за това, което трябва, играе по свирката на управниците, даже когато ги мрази и псува от сърце.

Последният хит, след като “диджеите“ на житейската дискотека извъртяха парчетата “фалшиви новини“ (защо заобиколно, защо не си казват направо – ЛЪЖИ!) и “паралелна държава“ (уж имало “правилна“!), е “СОЦИАЛЕН ДЪМПИНГ“.
С прости думи това значи, че по-бедните европейци работят за по-малко пари в по-богатите европейски страни. Терминът ДЪМПИНГ обаче се използва, за да опише нещо малко по-различно: бизнес групировка с претенции за монополист пуска своите стоки и услуги на по-ниска цена и по този начин завладява пазара, разорява конкурентите; накрая пак качва цените, защото е постигнала монопол.
Сравнението на този вид конкурентна тактика с принудата на източноевропейския работник да продава “стоката“ си – своя труд, практически СЕБЕ СИ – даже не е цинизъм, нито безочие, а нещо още по-гадно.
Компания, която прави дъмпинг, не е притисната от недоимък. Тя съзнателно търпи временни загуби, за да си ги върне с бъдещите свръхпечалби. Компанията е достатъчно богата, за да си го позволи.
С какво прилича това на положението на наемния работник? Да не би да има инвестиции в имоти, които да продаде, ако му потрябват средства? Да не би да притежава тлъсти банкови сметки (при все че напоследък не е изгодно да спестяваш в банка, а банките в България, на фона на неспирното обедняване, ВСЕКИ МЕСЕЦ печелят по 100 МИЛИОНА лева)? Или държи колекция от произведения на изкуството? Да му капе нещо от лихви? От наем? От СОБСТВЕН БИЗНЕС? Ако би разполагал с всички тези неща, нима работникът би бил работник? Защото, за да осъществи атака на пазара с ниска цена на “стоката“ си, трябва да разполага с подобни активи. Да е в състояние да преживее нарочните загуби, без да пукне буквално от глад.

Дъмпингът поставя конкурентите на колене. С какво поставя в същата позиция “социалният дъмпинг“ работодателите? Бедният гастарбайтер нима постига “монопол“ на пазара на труда (модерното название на “добрия стар“ робски пазар)? Нима след като изтика местните, по-добре платени работници, изведнъж диктува на работодателите да вдигнат заплатите?
Ако изобщо може да говорим за “социален дъмпинг“, то той не е дело на гурбетчиите, а на работодателите. Те използват мизерията в едни страни, за да предложат “добри“ заплати на мизерстващите, а това “добро“ е мизерия за местните. Резултатът е, че и местните накрая са принудени да работят за по-малко. Класика в жанра.
Ситуацията става съвсем ясна, ако си спомним две-три поговорки: крадецът вика дръжте крадеца, болен здрав носи, от болната глава на здравата.
В данданията пък на “социалния дъмпинг“ политическите партии си разиграват игрите, държавната бюрокрация се преструва на загрижена за гражданите, много шум за нищо, парата от котлето успешно отива в свирката на локомотива вместо в буталата.
За допълнителен прах в очите пускат уточнението, че “социалният дъмпинг“, осъществяван от мигриращи лица, бил най-вече в областта на ползването на социални помощи. Глупости! Първо, това са различни неща, несвързани с ценовата ситуация на т. нар. пазар на труда. Второ, социалната система даже у нас не е лесна за източване от сиромашката маса. Източват я големите играчи. Тя не е създадена да дава, без да взема от другия джоб. Ползите за държавата от социалното подпомагане са повече от тежестите: хората не се надигат на бунт, бедняците се карат помежду си и не им остават сили да поискат сметка от баш мошениците, зависимостта на населението от бюрокрацията расте. А и нека не забравяме – тежестта за държавната машина е измислена, защото всеки свой проблем държавниците от векове умело стоварват върху гърба пак на населението. И когато са “щедри“ към някаква група, било етническо, било друг вид малцинство, то пак им служи за укрепване на властта.

Изхвърли от главата си тези нагли внушения, Читателю! Не вярвай, когато искат да те прилъжат, че сиромасите правят на други сиромаси най-голямото мръсно! Виновниците за това положение ти го внушават.

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *