Срещу невидимата мизерия

печат
Въпреки френските национални знамена, които веят протестиращите, местният анархокомунист Ритон не се притеснява за политическата ориентация на Жълтите жилетки.
Крайната десница все по-трудно се идентифицира с движението – заявява той. – То отхвърля идеята за вождове и се изправя срещу всяко разделение. Расистките аргументи просто не минават.
Предупредиха ме да не казвам на никого за сборния пункт на протеста на Жълтите жилетки в Ним следобеда на 29 декември. Хората щяха да се стичат на групички от различни места. Някои се бяха събрали сутринта на частни имоти, далеч от очите на полицията. Всичко трябваше да стане изненадващо.
Половин час след като неочакваното шествие потегли от покрайнините на стадиона, смисълът на цялата конспирация стана ясен. Стотици протестиращи със станалите вече знакови сигналножълти жилетки се стекоха на площада през градското полицейско управление. Докато полицаите за борба с безредиците с маски и каски излизаха от сградата, за да я бранят от неканените гости, се разгърна голям транспарант, заклеймяващ полицейското насилие.
Франция вече не е страната на свободата – отбеляза Лионел, застанал в края на тълпата. – Полицейският произвол най-често остава скрит. Да, и от медиите, но и всичко, което хората качват в интернет, се изтрива.
Ним е сравнително голям град, 19-тият по големина във Франция, но не се слави с традиции в политическите борби. Познат е повече с борбите с бикове, римската си архитектура и най-вече с плата на „дънките“, който по цял свят е известен като „деним“ (от фр. de Nîmes – нимски). Той е показателен за това докъде са разпрострели корени Жълтите жилетки в най-дълбоката френска провинция – гражданите на Ним излизат по улиците масово, блокират магистралата, палят будките за винетки, затварят главната ЖП линия.
От полицейското управление се насочихме към центъра на окситанския град. Пред римския амфитеатър от 1-ви век към нас се присъедини ескадрила от моторизирани Жълти жилетки, които форсираха оглушително моторите в знак на подкрепа.
Продължихме из лабиринта тесни сокаци, където често се откъсвахме от ескортиращите полицаи, а когато се пръкваха отново, бяха бурно освирквани.
Полиция навсякъде, справедливост никъде! – продължаваха скандиранията. – Макрон, оставка! Всички заедно!
Социалната справедливост е сърцевината на каузата на Жълтите жилетки – всички първо за нея отварят дума.
Мартин е пенсионирана шефка на фирма, която твърди за себе си, че е от средната класа. Нищо не ми пречеше да си стоя вкъщи – споделя тя, – но не мога. Не мога да гледам как хората работят и накрая пак гладуват! По цял свят завиждат на Франция за нашата култура, нашите технологии и икономика, но ние се превръщаме в една закъсала страна.
Според нея управляващите си нямат хабер за всекидневната действителност, с която хората се сблъскват.
Лионел, също пенсионер, потвърждава, че бедността е основната причина, поради която протестира.
Хората живеят в мизерия. Има бордеи, дори тук, в Ним. Хората са зле платени, живеят в отвратителни условия, но не винаги излизат на улицата. Не ги забелязваме.
Лионел държи да отбележи, че не се оплаква от собственото си положение: Човек трябва да протестира и за другите, не само за себе си.
Корпоративните медии във Франция и другаде постоянно тръбят за включването на някакви крайнодесни елементи в Жълтите жилетки, мъчат се да изкарат, че протестното движение избивало на популистки фашизъм.
Попитах за това Ритон, анархокомунист, дошъл да се включи в протеста от близкия Але, на 40 километра. Той ме увери, че крайната десница е маргинализирано малцинство в движението на Жълтите жилетки.
Движението реално повдига класовия въпрос, макар да не го изразява по този начин. То критикува полицията и призовава за самоуправление. Крайната десница все по-трудно се идентифицира с движението.
„Междукласовият“ дух на бунта също отшумял след като търговците, чиито алъш-вериш пострадал от Жълтите жилетки, осъзнали, че протестите засягат личния им интерес, и оттеглили подкрепата си, обяснява той.
Ритон се съгласява, че Жълтите жилетки често говорят за „народа“ и какво значи да бъдеш французин: Трябва обаче да разбираш какво имат предвид. За тях да бъдеш французин означава да се бунтуваш, означава солидарност.
Докато Жълтите жилетки развяваха трикольорите и пееха Марсилезата, осъзнах, че е прав, по начин, който британците трудно можем да схванем. В крайна сметка има разлика от небето до земята между националните химни и знамена, припяването на вмирисани хвалебствия за монархии и империи, и песните, които са плод на жива революционна традиция. •

Shoal Collective
libcom.org


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *