Статиите на Александър Наков

печат
На есперанто – „този лесен и прекрасен език за прякото общуване между хората“ – статия се определя като жанр, съдържащ ясна и точна мисъл, разбираем израз на идея или описание на събитие. Означава още и вид обучение във вестник, в допълнение към информацията.

Двайсетте статии на Александър Наков, писани за „Свободна мисъл“ в периода 2008-2013 г. и събрани в малкото издание на „Шрапнел“ от тази година, са кристален пример на есперантистката дефиниция за идеалната същина на езика като средство – да свързва хората, да осъзнава опита в разказа на миналото, да огласява бъдещите перспективи. Слово лаконично, добронамерено, отчетливо, без назидание и плакатна патетика.
Анархист, есперантист, дългогодишен обитател на фашистките и на болшевишките „възпитателните общежития“, воин на трезвата мисъл не само във въздържателните дружества – Бай Сандо е неназованият учител на настоящето поколение анархисти.
Над една от снимките в сборника пише: „Бай Сандо – 90 г. – Скалата е по-мека от него!“ Тези, които здрависват топлата му ръка и оглеждат честността на идеалите си в очите му, знаят как леко е да се говори с него, познават дяволития, лишен от мъченичество релеф на топлата му усмивка. Откъде извира твърдостта на убежденията в сърцатия човек, който не смазва с възклицателни поучения? Отговорът на кой да е въпрос „не действа във вид на поучаване, наготово.“

Тези, които тепърва ще последват пъргавата стъпка на автора Александър Наков, ще видят, че криволиците на събитията – родни и международни, лични или трагични за цели поколения и народи – чертаят винаги правата разделителна линия между свободата и потисничеството.

На езика на свободната мисъл Статиите са урок по честност и всеотдайност, пример за солидарност, памет за позорното минало и затлаченото настоящо „царство на конфузията и безволието“, която да отрезви забравилите и да помогне като аргумент на волевите и непримиримите.

СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *