Театрално-политически сезон

печат
Есента отварят театрите. Наесен започва и „политическият сезон“. В театъра обикновено няма проблем с кворума на актьорите. Може да се случи липса на кворум на публиката – и пиесата пада поради липса на интерес. Приходът на театъра е нулев. Започват да репетират друга постановка.
С „политическия театър“ е обратното. Публика, включително от наболели въпроси за решаване, има винаги. „Актьорите“ не се явяват – разочарованите хора и текущи дертове пият студена вода, не им връщат билетите. От заплатата на политиците и да отрежат нещичко – то е символично. Господата парламентаристи например не живеят от доходи по ведомост. Това са им джобните парици – за семки и бонбонки. Основната дебела баница им пада от лобизъм, от уреждане на удобни за бизнеса, с който са свързани, закони, нормативи, вратички в законите и нормативите. В това число и чисто беззаконие – от наш човек на наши хора и обратно. Банковите сметки и имотни придобивки на фигурантите от политическия театър набъбват, растат, независимо от нивото на официалните заплати и демонстративните удръжки – и съвсем без никаква връзка с „качеството на продукта“, който изработват и който не оставят в тоалетната, а го плясват щедро върху плещите на поданиците на нечистата и несвята република.
В крайна сметка публиката пак плаща – прескъпо, дори когато е лишена от бледото удовлетворение да напсува режисьора, трупата и сценариста, гледайки телевизия, слушайки радиото, четейки – а и пишейки! – вестници. За разтуха и протест вече не минава – кой от онези, срещу които е адресирано мероприятието, му обръща внимание? Да не говорим, че едно е да освиркаш некадърници на истинска театрална сцена, друго е да сториш същото против политическия театър – постоянно си в риск да запознаеш бъбреците си с полицейската палка. За употребата на която пак плащаш. Бездарниците от политтеатъра обаче продължават да печелят…
Да, и актьорите гледат да припечелят странично. Участие в реклама, в някое събитие, озвучаване на филми, водене на предавания. Дреболии. Пък и си е работа. Досега обаче не са вкарвали насила в залата хора, под строй и конвой от жандармерия. Нито ти искат, извън цената на билета, лев за вход, два за изход. Не те съдят, ако не си съгласен с посланията им.
В политическия театър, дори когато „съвестно работи“, резултатът не е решаване на проблеми, а уреждане на интереси – на малката група „големи хора“. Покрай тях, като страничен ефект, се облажват хората на големите хора – подобно на разширяваща се кръгова вълна от хвърлен във вода камък. Вълната е висока само докато кръгът е тесен – нататък става ниска до скромна и никаква, колкото по-широк е кръгът. Принципно положение, естественоприроден научен факт.
С други думи – политическият театър е усъвършенствана измама, уголемено „тука има, тука няма“, роднина на телефонната измама и на пладнешкия обир. В най-безобидния си вариант – фабрика за илюзии.
Да, и театърът е такава фабрика. Само че не крие, че продава илюзии. Илюзии за забавление, за смях, за замисляне, за удоволствие. На театър един мъж, ако е решил да блесне по-така, може да заведе ухажваната жена. Или децата си – на куклен театър. За което си е платил – получава го. Въпреки обичая в българския театър изпълнителите да попрекаляват с гръмогласие, пресилен тон и движения, това е в рамките на жанра, нискокачественият фалш не вирее.
Политическият театър е изграден от фалш, като „актьорите“ вече и не се стараят особено. Защо да го правят, след като публиката мълчи?
И плаща ли плаща. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *