Теорията и практиката на анархизма

печат

На 1 февруари в Москва бяха задържани неколцина активисти на анархичното движение „Народна отбрана“ (Народная оборона), от които беше иззето оръжие, но не бойно, а за играта страйкбол. Впоследствие повечето от активистите бяха освободени, но аспирантът от математическия факултет на Московския държавен университет Азат Мифтахов, обвинен в направата на взривни устройства, беше отново задържан. Самите анархисти са на мнение, че срещу тях се подготвя политически процес. „Медуза“ отправи молба към Александър Шубин – участник в анархичното движение от времето на Перестройката и 90-те години на миналия век, понастоящем доктор на историческите науки, главен сътрудник на Института по всеобща история и професор в Руския държавен хуманитарен университет – да отговори на въпроси за идеологията и историята на анархизма, за отношението на анархистите към насилието и за това какво представлява днес анархичното движение.


За какво се борят анархистите? Те искат да няма държава ли?
Анархизмът се бори за замяна на държавните структури и частната собственост със самоуправление и самоорганизация. В съгласие с идеите на Пиер Прудон, Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин, хората могат да се обединяват в териториални и производствени съюзи, които самостоятелно да се разпореждат със средствата за производство и да приемат решения на своя територия. Обединението им в по-големи съюзи може да бъде единствено доброволно, а пълномощните органи на такива съюзи могат да бъдат неголеми и да се определят със съгласието на участниците в тях. По такъв начин „пирамидата на властта“ се обръща – най-големи пълномощия имат жителите и работниците, а най-малки – техните делегати в координационните съвети. Съществуват и други концепции на анархизма: от пълната свобода и независимост на човека от другите хора до делегирането на широки пълномощия на профсъюзите и комуните, но никога на държавата.
Въобще анархизмът е толкова разнообразен, колкото и ученията на етатистите. Има анархоиндивидуализъм, анархоколективисти, анархокомунисти, анархосиндикалисти и други. Те могат да се преплитат помежду си, могат и да бъдат в конфликт.

Бил ли е някога анархизмът сериозна политическа сила в Русия?
Анархизмът е много влиятелен още по време на народничеството от 1870 г. По време на революцията от 1917 г. анархистите са мощна сила в Петроград, Москва и други градове. В частност, именно техните действия предизвикват юлската политическа криза от 1917 г. За ликвидирането на анархистката „Черна гвардия“ комунистите трябва да проведат военна операция през април 1918 г. По време на гражданската война армията на анархиста Нестор Махно контролира обширни територии в северния район на Азовско море, където се налага самоуправлението на работници и селяни. Също толкова силни анархични отряди действат в Сибир и Далечния Изток, където имат съществено влияние за хода на гражданската война. Никога по-късно влиянието на анархистите в Русия не достига подобни мащаби. Въпреки това те са забележима сила по време на Перестройката в СССР, когато съществува и действа всесъюзната Конфедерация на анархосиндикалистите, обединила идеите на класическия анархизъм с тези на постиндустриалното общество. Миньорското движение от 1989-1990 има силно първоначално влияние от анархосиндикализма. Анархистите са влиятелни и в екологичното движение в периода 1980-1990 г.

Случвало ли се е някога анархисти да управляват дадена територия?
Има няколко подобни случая, макар по правило анархистите да са встъпвали в съюзи с други сили. По време на Парижката комуна „прудонистите“ са малцинство, но фактически определят икономическата политика и влияят сериозно на идеологията. В „махновския“ район анархистите си сътрудничат с левите есери, понякога и с комунистите (макар и после да воюват с тях).
Най-голямо влияние анархосиндикалистите и други направления анархисти достигат в Испания, където по време на Гражданската война през 1936-1939 г. контролират обширни територии в Арагон и Каталония, преобладаваща сила са в Барселона, имат въоръжени отряди. Значителна част от испанката промишленост е преобразена в съответствие с исканията на анархосиндикалистите и предадена в ръцете на работническите колективи и профсъюзи. През ноември 1936 г. и май 1937 г. анархистите влизат в правителството на република Испания.
Анархистите не смятат, че управляват територията, макар и мнението им да тежи. Властта принадлежи на трудещите се, а анархистите предпочитат да съветват, да агитират за свобода и солидарност. Ако профсъюзите настояват анархисти да заемат отговорни длъжности, то конструктивната част се съгласява с това. В Каталония и Испания министри-анархисти ръководят снабдяването, регулират икономиката и медицината. Благодарение на анархистите в републиканска Испания, възниква уникален сектор на икономиката, основан на самоуправлението на работниците.

Има ли днес в Русия организирано движение на анархистите? Как може да се формулира неговата основна цел?
По време на Перестройката анархистите успяват да организират многобройни манифестации (в които, разбира се, далеч не всички бяха анархисти). Сега съществуват няколко анархични движения. Има малобройни участници в Международната асоциация на трудещите се – анархосиндикалисткият интернационал, привърженици на каноните на анархокомунизма от първата половина на ХХ век; в анархично движение участват известни учени – докторът на историческите науки Вадим Дамие, както и философът Пьотр Рябов. Има и младежи, за които анархизмът е по-скоро стил на живот, отколкото идейно течение. По време на подема на общественото движение през 2012 г. анархистите в Москва наброяват няколко десетки младежи. Съдейки по уличната активност и състава на анархистките групи, днес това течение е малобройно и – както обикновено – разделено на множество секти.
Групичките по региони наброяват единици, максимум по десетина члена. Много от тях са и под натиска на Правителствената служба за борба с екстремизма (Център „Е“). Трудно е да се каже в кои случаи полицейският интерес е предизвикан от техни реални действия и в кои от самата дума „анархизъм“, която младежите използват, за да опишат идеологията си. Преди всичко за младите хора анархизмът е част от тази или онази субкултура, в която важна част е личната свобода.
Силата на анархизма не е в масовостта, а в идеите, които оказват въздействие върху социалистическата, екологичната и постиндустриалната мисъл. Така че в бъдеще, при евентуален подем на социалното движение, анархизмът и близките му течения бързо могат да увеличат своята численост.

Анархистичните организации често са прибягвали към насилие. Какво мислят за това съвременните анархисти?
Към насилие често са прибягвали привържениците на всички политически направления и анархизмът не прави изключение. По време на Перестройката Конфедерацията на анархосиндикалистите изцяло отричаше насилието, застъпваше се за ненасилствена съпротива (по Ганди). Доколкото анархистите са разнолики, то и сред тях има различни мнения по този въпрос. На някои повече се харесва методът на Ганди, други се увличат от примера на Махно. Те обаче разбират, че Махно успява да поведе масово въстаническо движение единствено в условията на гражданската война, която разпалват държавниците. •

Източник: meduza.io


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *