Теория на J-кривата на Джеймс Дейвис

печат
Според формулирания през 1971 г. от американския социолог Джеймс Дейвис закон, вероятността за революция е висока в случаите, когато периодът на постоянен ръст се сменя рязко от период на стагнация: в подобни ситуации хората са склонни към очакване на събития, изразени в илюзорни мечти, обречени на провал. Прекият предшественик на революцията според Джеймс Дейвис е икономическата депресия – затихващите колебания в стопанската дейност, характеризиращи се с по-високи цени, безработица, инфлация и бедност.
Обикновено революцията настъпва след дълъг икономически бум, завършващ с рязък спад и обратно движение (примерна илюстрация със събитията в Русия от средата на XIX до началото на XX век е дадена по-долу). Това се обяснява с факта, че на предишния етап икономическият растеж е довел до нарастване на очакванията сред населението. Хората са свикнали да посрещат все повече нужди. Неочакваната криза причинява паника, после чувство на неудовлетвореност и безпокойство. Пропастта между големите цели, провъзгласени от правителството, и тяхното реално неизпълнение, предизвиква крушение на надеждите изведнъж за много хора. Целият въпрос е в това какъв е характерът на плъзгането надолу. При бавен процес хората успяват да се адаптират и изработят специална тактика за оцеляване: ограничават списъка с нуждите си, намират допълнителна работа, придобиват втора професия, заместват по-скъпите стоки с по-евтини и създават помощна ферма или зеленчукова градина. Ако плъзгането е рязък срив, тогава психологическият шок, причинен от него, принуждава хората да действат нерационално, поддават се лесно на паника и се вслушват в словата на пламенни агитатори, които призовават всичко да бъде свалено. Доверието в управляващия режим, не успял да спаси страната, се подкопава окончателно.


В първия случай революцията може да не избухне, във вторият това е много вероятно. За обяснение на това явление Джеймс Дейвис построява модел, наречен J-крива. В нея той определя „точката на кипене“, в която разгневяването срещу властта става още по-нетърпимо и води до активен протест или до пълна депресия на „низшите класи“. Възможен изход от тази ситуация могат да бъдат не само революции, но и бунт, погроми, стачки, действия на гражданско неподчинение, отстраняване от длъжност на държавния глава или дворцов преврат.
Моделът на Дейвис е доста елементарен. Революциите са резултат от цяла съвкупност от фактори и в повечето случаи не се подават на прогнозиране.
По-късно американският политолог T. Р. Гар в книгата си „Защо народът се бунтува“, предлага структурно по-сложен закон, отколкото тези на неговите предшественици. Според него, вероятността за колективно революционно действие е функция от редица променливи като общественото недоволство, възможностите на противостоящите сили, евентуалното превъзходство на една от страните над другата и пр. •

Георги Константинов


Джеймс Чаунинг Дейвис е роден в Уауатоса, Уисконсин на 6 май 1918 г., четвъртото от шест деца.
Джим, както е бил известен сред приятелите си, завършва бакалавърска степен в колежа „Оберлин“; учи една година в юридическия факултет в Чикагския университет и отива в армията, след което работи в следвоенна Япония в кабинета, отговарящ за възстановяването на образователната система. След още една година в Юридическия факултет в Тексаския университет записва политология, печелейки докторска степен.
През 1963 г. Джеймс Дейвис заема поста председател на катедрата по политически науки в университета в Орегон. Най-известната му статия „Към теорията на революцията“ е публикувана през 1962 г. През 1963 г. публикува книгата си „Човешката природа в политиката“.
Джим е признат учен в областта на политическата психология, основател на Международното дружество за политическа психология, както и на Асоциацията за политика и науки за живота. Неговото остроумие, дълбоката загриженост за учениците и усилията му за създаване на интердисциплинарни подходи са оценени от мнозина. Джим се оттегля от преподаването през 1983 г.
Умира на 93 години от естествена смърт. Желанието му е пепелта му да бъде разпръсната в Тихия океан.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *