Тест: анархисти ли сте? Отговорът може да ви изненада

печат
Вероятно сте чували нещо за това, кои са анархистите и в какво би трябвало да вярват. Твърде вероятно е обаче почти всичко, което сте чули, да е безсмислица. Много хора смятат, че анархистите са поддръжници на насилието, хаоса и разрухата, че са против всички форми на ред и организация или че са луди нихилисти, които просто искат да взривяват каквото им попадне. В действителност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Анархистите са хора, които вярват, че човешките същества могат да се държат по разумен начин, без да се налага да бъдат принуждавани. Това е наистина много проста идея, но е идея, която богатите и властимащите винаги са смятали за изключително опасна.
Да започнем с няколко примера от ежедневието.
На опашката за претъпкан автобус, въздържате ли се да не прередите другите, избутвайки ги с лакти, дори при липса на полиция?
Ако сте отговорили „да“, тогава сте свикнали да се държите като анархисти! Най-основният анархистки принцип е принципът за самоорганизацията: няма нужда хората да бъдат застрашени от наказателно преследване, за да могат да стигнат до разумни споразумения помежду си или да се отнасят с достойнство и уважение едни към други.
Всеки вярва, че самият той е способен да се държи почтено. Онези, които смятат, че законите и полицията са необходими, го правят, защото вярват, че останалите хора не са способни да се държат така. Да се замислим обаче – останалите не се ли чувстват точно като нас?
Анархистите твърдят, че почти цялото антисоциално поведение, което ни кара да приемаме за необходимост армиите, полицията, затворите и правителствата, всъщност се дължи на систематичните неравенства и несправедливости, които същите тези структури създават и правят възможни. Всичко е омагьосан кръг. Ако хората са свикнали с тях да се отнасят, сякаш тяхното мнение няма значение, те вероятно ще станат ядосани, цинични и дори склонни към насилие. Това, разбира се, улеснява онези, които са на власт, да кажат, че мнението на такива хора наистина няма значение. Щом разберат, че мнението им има тежест колкото това на останалите, хората са склонни да станат значително по-сговорчиви.
Накратко: анархистите вярват, че в по-голямата си част самата власт и последиците от нея правят хората безскрупулни и безотговорни.

Членувате ли в клуб или спортен екип или друга доброволна организация, в която решенията не се налагат от един лидер, а се извършват въз основа на общо съгласие?
Ако сте отговорили „да“, тогава принадлежите към организация, която работи по принципите на анархизма! Друг основен анархистки принцип е доброволното обединение. Това е просто въпрос на прилагане на демократични принципи в обикновения живот. Единствената разлика е, че анархистите смятат, че може да има общество, в което всичко да се организира по този начин, всички групи да се основават на свободното съгласие на членовете им. Тогава йерархични организации като армии, бюрокрации или големи корпорации, основани на чинопочитание, вече няма да бъдат необходими.
Може би не вярвате, че това е възможно, но всеки път, когато постигате съгласие чрез консенсус, а не чрез заплахи, всеки път, когато сключвате доброволно споразумение с другиго или постигнете компромис, вие се анархисти – дори ако не го осъзнавате.
Анархизмът е просто начинът, по който действаме, когато сме свободни да правим каквото решим във взаимоотношенията ни с еднакво свободни като нас хора. Така ни се налага да осъзнаем отговорността си към тях при вземане на решения.
Това води до друга важна точка: докато хората могат да бъдат разумни и внимателни, когато общуват с равни на себе си, то човешката природа е такава, че не може да им се вярва, когато имат власт над другите. Дайте на някого власт и той почти неизменно ще злоупотребява с нея по някакъв начин.

Смятате ли, че повечето политици са егоисти, които наистина не се интересуват от обществения интерес? Смятате ли, че живеем в икономическа система, която е зле замислена и несправедлива?
Ако сте отговорили с „да“, то вие приемате анархистката критика на днешното общество – най-малкото в най-широките ѝ очертания.
Повечето хора са съгласни с това. Те обаче се различават от анархистите по това, че мислят, че не може да се направи нищо по въпроса. Или че опитът за промяна ще направи нещата дори по-лоши. Точно това, което верните слуги на властимащите най-често проповядват.
Ами ако не е така?
В продължение на хиляди години хората са живеели без правителства. В много части на света хората и до ден днешен живеят извън контрола на правителствата. Не се избиват, просто се оправят в живота като всички останали. Разбира се, в едно сложно, градско, технологично общество всичко това би било по-трудно, но технологията може също така да направи всички тези проблеми много по-лесни за решаване. Ако най-добрите умове в науката не измислят космически оръжия или системи на фондовите пазари, а се заемат с автоматизирането на опасни, досадни или тежки задачи като добива на въглища или почистването на банята, а останалата работа разпределим между всички поравно? Колко ще работим тогава? Пет часа на ден? Четири? Три? Два? Никой не знае, защото никой дори не си задава такъв въпрос. Анархистите смятат, че това са истинските въпроси, които трябва да си зададем.

Наистина ли вярвате в онези неща, които казвате на децата си (или които родителите са ви казвали)?
„Няма значение кой е започнал пръв“. „Не повтаряй грешките на другите“. „Както си си постлал, така ще легнеш“. „Не прави на другите…“ „Не бъди лош към хората, просто защото са различни“. Лъжем ли децата си, когато им казваме кое е добро и лошо, или сме готови да приемем сериозно това, което им говорим? Защото, ако приемете тези морални принципи с техните логически заключения, стигате до анархизма.
Да вземем принципа, че не трябва да повтаряме грешките на другите. Ако хората го вземаха насериозно, щяха да изчезнат почти всички причини за водене на война и системата на наказанията. Същото важи и за споделянето: винаги казваме на децата, че трябва да се научат да споделят, да се съобразяват с нуждите на другия, да си помагат взаимно. После, в „реалния“ свят приемаме, че всеки е егоист и конкуренцията е човешка природа. Един анархист обаче ще изтъкне: вярното е това, което казваме на децата. Почти всичко най-ценно в човешката история, всяко откритие или достижение, което подобрява живота, се основава на сътрудничество и взаимопомощ. Дори и сега, повечето от нас харчат по-голямата част от парите си за своите близки и роднини, отколкото за самите себе си. Вероятно на света винаги ще има хора, които по природа обичат да си съперничат, но няма причина, поради която обществото да насърчава такова поведение. Да не говорим за това хората да се конкурират за основни жизнени потребности! Това служи само на интересите на властимащите, които искат да живеем в страх едни от други. Ето защо анархистите призовават за общество, основаващо се не само на свободно сдружаване, а и на взаимопомощ. Факт е, че повечето деца растат с анархистичния морал, а след това постепенно трябва да осъзнаят, че светът на възрастните всъщност не работи по този начин. Ето защо мнозина младежи се бунтуват, отчуждават, дори се самоубиват или с годините се примиряват и озлобяват. Единствената им утеха често е способността да отглеждат свои деца и да се преструват пред тях, че светът е справедлив. Какво би станало обаче, ако наистина започнем да изграждаме свят, основан на принципите на справедливостта? Няма ли това да е най-страхотният подарък за нашите деца?

Смятате ли, че хората са по природа корумпирани и зли или че някои от тях (жени, цветнокожи, бедни, нискообразовани) са по-нисши индивиди, неспособни да се самоуправляват, и трябва да бъдат управлявани от тези, които ги превъзхождат?
Ако сте отговорили „да“, тогава явно все пак не сте анархисти. Ако обаче сте отговорили „не“, тогава вече споделяте 90% от анархистките принципи и вероятно живеете до голяма степен в съгласие с тях. Всеки път, когато се отнасяте към друг човек с внимание и уважение, сте анархисти. Всеки път, когато изгладите различията си с другите, като стигате до разумен консенсус, а не оставяте един да решава за всички останали, сте анархисти. Всеки път, когато имате възможност да принудите някого да направи нещо, но вместо това решите да се обърнете към неговия разум или справедливост, сте анархисти. Същото важи и за всеки път, когато споделяте нещо с приятел или дори когато решите да измиете съдовете – изобщо, когато постъпвате справедливо, постъпвате като анархисти.
Сега може да възразите, че всичко това е приложимо за малките групи от хора, но управлението на един град или страна е съвсем друг въпрос. Да, разбира се, има нещо вярно. Дори да децентрализирате обществото и да прехвърлите колкото може повече в ръцете на малките общности, все още ще има много дейности, които трябва да бъдат координирани. Например прокарване на ЖП линии, медицински изследвания и пр. Това, че нещо е сложно, обаче не означава, че няма начин да стане демократично. Да, решението няма да е просто. Всъщност анархистите имат всевъзможни идеи и виждания за това как едно сложно общество може да се управлява. Обяснението им обаче ще отиде далеч извън обхвата на малък уводен текст като този. Достатъчно е да се каже, че много хора са прекарали много време да разработват модели на това как може да функционира наистина демократично и здраво общество. Също толкова важно е, че нито един анархист не твърди, че има безпогрешен план. Последното нещо, което искаме, е да наложим калъп на обществото. Истината е, че вероятно не можем дори да си представим и половината от проблемите, които ще възникнат, когато се опитаме да създадем демократично общество. Въпреки това сме уверени, че човекът е доказал своята находчивост и изобретателност в решаването на всички възникнали проблеми. Стига да не се нарушават нашите основни принципи, които в крайна сметка са елементарните принципи на човечността. •

Дейвид Гребър


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *