Технологичният Мордор

печат

Вместо към свободно общество, собствениците на технологиите ни придвижват към ужасяваща империя

Силна държава с модерна технология

Мордор е приказна държава от популярната книга „Властелинът на пръстените“. Това е страната на злите сили, управлявана от безмилостен и всемогъщ дух, въоръжен с последните постижения в магическото изкуство и технологии. Робите на Мордор заробват околните страни с огън и меч, за да разпростират властта на господаря си, който цели ни повече, ни по-малко, световно господство.
Въпреки очевидния си антиутопичен характер, в много отношения Мордор напомня идеала на всеки поклонник на държавността. Властта е силна и централизирана. Държавата расте, за да се защити от опасните врагове и да наложи ред, спокойствие и мир в останалия свят. Робите може да се мразят взаимно, но далеч повече мразят външните врагове, които несъмнено им желаят злото. Цялата държавна машина е мобилизирана в една обща цел – да се разпростира върху нови територии и хора.
Интересно е мястото, на което авторът Дж. Р. Р. Толкин поставя технологиите. Сам почитател на аристократичното минало, той превръща положителните си герои във владетели на изящни умения и технологии, щадящи и дори защитаващи живота и природата в частност. В идеализирания им свят всичко е ръчно изработено, а една кутийка тор е достатъчна за територията на цяла страна. На противоположния край са технологиите на Мордор, които съсипват както природата, така и целия живот, включително и собствените си механици, но са ужасяващо ефективни, що се отнася до войната с врага и поддържането на реда.
В истинския свят няма добри „елфи“ и зли „орки“, но ето че, благодарение на последните технологии, ставаме свидетели на „летящи килимчета“, „плащове невидимки“, „всевиждащи камъни“ и други неща, които доскоро съществуваха само в приказките.[1] Възможно ли е да видим и приказни хора? Например грижовни владетели, които скитат в пущинака и се борят със заплахите, без да се обиждат на презрителните прякори, които им лепят местните еснафи? Едва ли.
Бихме могли обаче да видим приказни злодеи. Разработката на новите технологии изисква огромен ресурс, с който разполагат само най-богатите държави и корпорации. Те създават технологиите, те държат контрола над тях. Ако успеят да бетонират и увековечат този контрол, обикновените хора няма да имат възможност да им се противопоставят. Съответно няма да имат възможност да проявяват неподчинение. Ще станем ли свидетели на истински Мордор, при това в планетарен мащаб, краят на когото ще настъпи в далечното бъдеще?
Жителите на Мордор мразят всички, дори себе си. Преди всичко господаря си, който „не е сътворил нищо друго, освен окаяната им участ“, но му се подчиняват безпрекословно – от страх пред невъобразимите наказания, които може да им наложи. В такова положение ще се окажем и ние, ако някой непрекъснато следи къде ходим и с кого се виждаме, друг записва и проверява какво говорим, над нас летят дронове-убийци с дистанционно управление, а камери по улиците следят за „агресивно настроение“. Всъщност… всичко това вече е факт.[2]
Сама по себе си технологията не може да бъде „добра“ или „лоша“. Ако се управлява в интерес на обществото, тя може да доведе до много по-добър живот. Онези, които я владеят, обаче я управляват в свой интерес. По-долу ще разгледаме настоящите тенденции в технологичното развитие, какви са потенциалните им възможности и какъв е вероятният ефект от тях върху живота ни.

Изкуствен интелект

Технологиите на Изкуствения интелект (ИИ) дадоха възможност много работници да бъдат заменени от роботи. Според някои изследвания до 20 години 80% от американските работници ще бъдат уволнени, с неясна надежда за преквалификация.[3] [4]
Всъщност няма реализирана машина, която специалистите в областта да определят като „интелигентна“. Няма дори общоприето определение за интелигентността и трудно можем да кажем кога „нещо е интелигентно“.[5] По-правилно е да се каже, че има програми, чийто резултат наподобява резултата от човешката дейност.
През 1950 г. математикът Алън Тюринг, един от теоретиците на съвременната информатика, демонстрира, че въпросът „Може ли машината да мисли?“ е безсмислен. Защото нямаме определение какво е „машина“ и какво е „мислене“. Той предложи прост тест – човек да разговаря писмено с друг човек и машина. Според Тюринг, дори ако първият човек не може да различи кои са отговорите на машината, това съвсем не значи, че тя може да мисли.[6]
Въпреки това, изискването, наложено от практиката – машините да наподобяват човека, – се оказва толкова силно, че днес „тестът на Тюринг“ е познат като класически начин за определяне на компютърна интелигентност. Ежегодно се организират тестове с машини, които се опитват да преминат въпросния тест. Досега нито една не го е направила успешно.[7]
Днешният бум в областта на ИИ настъпи в началото на XXI век – с комбинацията от огромна изчислителна мощ, огромни количества компютърно обработваеми данни и огромни корпорации, разполагащи с възможността да обединят всичко това. Изглежда, че достатъчно мощен компютър, оборудван със съответните алгоритми, и получаващ достатъчно статистически данни, може да се научи достатъчно добре да моделира човешкото поведение, когато то подлежи на количествен анализ и оценка.[8] Понеже мощността и данните непрекъснато нарастват, нарастват и инвестициите и разработките в тази област. Тепърва ще видим дали разликите между човешкото и моделираното поведение са достатъчно малки за всички възможни области.
Въпреки цялата им изчислителна мощ обаче, трудно можем да кажем, че програмите „мислят“. Те просто определят статистически кое е ефективно по отношение на крайната цел. Самата крайна цел не подлежи на преоценка от страна на програмата. Засега инвестициите в областта на „силния“ ИИ са сравнително ниски, напредъкът е още по-слаб в сравнение със „слабия“ ИИ.
Теоретически можем да приложим подход за самообучение на ИИ към задачата за управление на обществото. Бихме могли да си представим огромна невронна мрежа, която дава препоръки на хората, така че да максимизира щастието им. Само че това може да се случи, едва когато контролът върху ИИ технологиите и обкръжаващата ги среда бъде поет от институции, функциониращи чрез пряка демокрация. Дотогава ИИ е обречен да служи на интересите на властниците и да максимизира тяхното лично щастие.
Това е и едната причина да няма напредък в разработката на „силния интелект“, който да бъде подобен на човека психологически и интелектуално. Робовладелците нямат нужда от интелигентни, а от послушни роби. Затова корпорации и правителства инвестират средства само в разработването на технологии, които могат да контролират напълно. Възможно е да има и непреодолими пречки пред създаването на същинска интелигентна машина, но никога няма да сме сигурни в това, докато има власт и пари. Защото сме сигурни, че хората с власт и пари не искат тя да съществува. Когато работят за развитието на същински ИИ, то е защото го виждат като заплаха, която трябва да бъде превантивно овладяна.[9]
Когато ИИ е контролиран добре, той помага за по-пълен контрол над хората. Вече казахме, че прави все повече хора все по-ненужни и заменими – вече не само работници в складове и шофьори на таксита, но също и високоплатени лекари, счетоводители и адвокати[10] могат да бъдат заместени с машини. Същевременно, тези обедняващи и все по-недоволни хора стават все по-лесни за наблюдаване, анализиране и контролиране със средствата на ИИ. Интелигентни алгоритми следят милиарди хора и засичат подозрително поведение по огромен брой фактори.[11] Други интелигентни алгоритми анализират връзките във виртуалните и реалните социални мрежи, за да изберат най-удачния начин за манипулиране на групово и дори индивидуално ниво. Вече има дори алгоритми, специализирани в създаването на фалшиви новини. Това е количество и качество на контрол, невъобразими не само за службите на Сталин, но дори и за приказния владетел на Мордор или на Големият брат от „1984“.
Щом се опитат да се съпротивляват, хората ще се сблъскат с далеч по-ужасяващи приложения на ИИ. Не знаем какво точно е разработено в лабораториите на военно-промишлените комплекси, но е добре известно, че инвестициите в ИИ с военно приложение нарастват експоненциално.[12] Скоро Путин в прав текст заяви, че „който стане лидер в сферата на ИИ, ще управлява света“[13], а по всичко изглежда, че останалите империи с претенции за глобален контрол също го осъзнават.[14]
От много време сме свидетели на публични екзекуции, извършвани от правителството на САЩ в други страни чрез автоматизирани дронове от въздуха. Технически е напълно осъществимо на всеки набеден за вреден човек да бъде изпратен рояк миниатюрни дронове-убийци или дори хуманоиден робот, който да го застреля, след като му прочете присъдата. Истинският Робокоп, за разлика от филмовия си събрат, няма да се обърне срещу създателите си, за да защитава справедливостта – никой няма да го научи на справедливост. Добре обаче ще го обучат как да вкара куршуми в контурите на тялото, разпознато под засеченото лице на издирваната личност. Много трудно можем да оценим степента на навлизане на ИИ във въоръжението, но към април 2019 се знае официално за 28 държави, че поддържат на въоръжение летящи автономни оръжейни системи.[15] Ако погледнем обещанията за бъдещето, няма как да бъдем оптимисти – руското правителство планира да роботизира 30% от въоръжението до 2030 година[16] и то, при положение че „изостава под линията“ на развитие на ИИ.
В двете „световни войни“, които историята познава, участваха десетки милиони хора и паднаха милиони жертви. В третата „световна“ война вероятно ще участват милиони роботи, които ще избият десетки милиони хора. При това, ако на гражданите им хрумне да се противопоставят на правителствата, „собствените“ им дронове биха ги избивали със същата лекота, както избиват и „чуждите“ граждани.
Роботите могат да се самообучават, т. е. да променят параметрите на алгоритъма, с който работят, за да подобряват изпълнението на задачата. Те обаче не могат да се самопрограмират. Едната причина за това е, че създаването на алгоритми е задача от по-висок порядък в сравнение с настройването им. По-важна причина обаче е, че никой капиталист няма полза от роботи, които сами решават какво и как да правят. Затова пък толкова по-сигурно е, че роботите ще им се подчиняват, ако получат нареждане да сторят нещо на нас. Дори орките на Мордор имат свободна воля, възможност да избират дали да вършат добро, или зло. Никой няма да предостави на роботите този скъп и неудобен лукс.

Комуникации

Комбинацията на цифровите и мобилните информационни технологии промени комуникациите за няколко десетилетия. Отне монопола върху информацията от ръцете на медиите и го предаде на обикновените хора. Създаде възможност за изграждане на функционираща пряка демокрация в планетарен мащаб. Даде на хората нови оръжия за борба срещу властта, но даде нови оръжия и на нея.
Макар днешният интернет да напомня по достъпност на телевизията и радиото от миналото[17], трябва да помним, че между тях има значителни архитектурна разлики. Интернет е мрежа от мрежи от свързани помежду си устройства. Макар да не е централизирана, мрежата е създадена, поддържана – и съответно контролирана – от корпорации и държави.[18] Протоколите и стандартите, според които се работи в нея, са контролирани от най-големите от тях. Нищо в интернет не може да се случи, без тяхното участие.
Ако някой недоволен от „социализма“ искаше да слуша тайно „Гласът на Америка“, беше достатъчно да завърти радиоапарата на съответната честота и да затвори прозорците, за да не се чува навън. Днес трябва доста повече техническа грамотност, ако иска да чете сайта на анархистите, без властта да разбере.[19] Утре, вероятно, ще трябва още повече грамотност, а на анархистите ще се наложи да свалят сайта си в „Тъмната мрежа“ (Dark Web), която засега остава непроницаема дори за всевиждащото око на службите по сигурността.
Китай създаде „Великата защитна стена“, за да контролира населението си – обикновеният китаец няма достъп до нищо в интернет, което неговото правителство не харесва. Китайският интернет е като автономна част от останалата световна мрежа.[20] Същото може да се случи с всяка подмрежа, поддържана от определена страна или корпорация, която реши да ограничава подопечните си. Това обаче не може да се случи с мрежа, поддържана от обикновените хора – защото такава не съществува.
В страните като САЩ и ЕС, които обичат да определят сами себе си като „свободни“, засега няма масова политическа цензура върху интернет.[21] Пред въвеждането ѝ обаче няма технически пречки. Определено съдържание вече се филтрира с търговски мотиви[22] – въвеждането на филтриране върху обществено ангажирано съдържание е само въпрос на политическа воля и бюрократични действия. Удобен повод като ислямския или дори расисткия тероризъм може да бъде използван за въвеждането на такива „регулации“. Засега изглежда, че няма нужда от това, защото се използват по-ефективни средства.
Освен на директно ограничаване, съвременните комуникационни технологии подлежат и на проследяване. Малко известен факт е, че един хакер и няколкостотин долара са достатъчни, за да се подслушва произволен GSM телефон, където и да било по света.[23] [24] Разкритията на Сноудън изобличиха масовото следене на американски и чуждестранни граждани от страна на Агенцията за национална сигурност (NSA).[25] Несъмнено подобни мероприятия се провеждат и от всички други „служби по сигурността“, включително и от българските.[26] Това им дава възможност да се въздържат от масови репресии, но да нанасят хирургически удари върху слабите звена на всяка организирана съпротива. Когато движение от недоволни хора застане зад някой политик, той лесно може да бъде притиснат, след като се опознаят личните му недостатъци. Когато група хора се организират, за да отговорят на заплахите на властта или бандитите, разкриването на един от тях ще доведе до разкриването и на останалите.
Анонимността в интернет става все по-невъзможна, благодарение на новите регулации, въвеждани постепенно в една или друга страна. Списъците с хора, посетили подозрителен сайт или контактували с подозрителен човек, вече са огромни и продължават да растат.[27] Никой не би искал да попадне в тях, както никой не би искал правителствени чиновници да ровят в личния му живот. Според наблюдателите ефектът от самоограничаването на китайците в използването на неподходящо според властта съдържание е много по-силен от ефекта на самата Велика защитна стена.[28] Вероятно същото важи и за „свободните“ страни, но в тях няма кой да направи изследвания.
За отделния хакер е трудно да пробие съвременните комуникации, но за службите по сигурността на онези страни, които създават тези технологии, това рядко представлява проблем. Това ниво на сигурност в гражданските комуникации е съзнателно поддържано – например в много страни дължината на криптиращия ключ е ограничена със закон.[29] В страни като Китай няма нужда от подобни закони – там свободен софтуер просто не се разработва.

Виртуални социални мрежи

Във времената на мобилна свързаност с целия свят живото общуване все-повече отстъпва на цифровото, а неформалните приятелски кръгове – на социалните мрежи. Сами по себе си те заслужават отделно изследване, защото изглежда, че тепърва обществената организация ще се измества към тях. Тук ще изброим само някои техни особености, които бяха отбелязани напоследък от изследователите.
Комуникацията в цифровата Мрежа е различна от живото общуване. Думите и позициите на хората, поведението им са различни. Изглежда склонността да се съобразяваме с чуждото мнение намалява във виртуалното пространство. Хора, които при общуване лице в лице намират общ език, често успяват да прекъснат мостовете един към друг чрез социалните мрежи.
Наблюдава се ефект на капсулиране на хората в общности, които споделят общи интереси или ценности. Това капсулиране създава илюзията за универсалност. Всякакви радикални идеи започват да изглеждат на носителите си по-популярни, отколкото са в действителност, тъй като хората, с които общуват, ги споделят. Като следствие самите хора се радикализират, защото по-радикалните позиции намират все по-радушен пример сред познатите им.
Далеч не всички интернет-общности са радикални. Зад проекти, които вече са се превърнали в институции, като Wikipedia и YouTube, стоят интернет-общности. Те бяха развити от мастодонти като Гугъл или правителството на САЩ, но не биха съществували без множеството обикновени добронамерени хора, които създават съдържание практически безвъзмездно. Усилията на корпорации и правителства за контролиране на това съдържание често се сблъскват с желанието на хората за споделянето му. Въпреки че средствата за контрол като законите за „авторско право“ се налагат безкомпромисно, често се промъква неудобна информация. През март, април и май 2018, когато YouTube вече беше усъвършенстван специално, за да филтрира съобщенията на ИДИЛ, а самата Ислямска държава беше пред окончателния си разгром, на ден бяха качвани средно по 15 видеа на държавата, четвърт от които престояваха там повече от 2 часа.[30] Няма съмнение обаче, че средствата за контрол се усъвършенстват и автоматизират, а обсегът им се разпростира все-повече. При възхода на ИДИЛ всеки свален клип беше ръчно преглеждан от хора, в края на 2018 свалянето вече ставаше автоматично, но това не спря видеоклиповете.
За съжаление изглежда, че дейността на такива виртуални общности остава предимно виртуална. Това лесно може да се забележи в българските групи, където ако един от сто, обещали да присъстват на едно събитие, го стори, това би било неочакван успех. Бунтовете на Арабската пролет, които бяха обявени за Революция на Интернет[31], събраха множества младежи на улицата, но не успяха да ги мобилизират зад нищо по-различно от ислямистки групировки или военни диктатури, напомнящи повече средновековните, отколкото високотехнологичните общества.
Вероятно едната причина интернет-общностите да не успяват да се организират зад нищо по-различно от добре познатите ни властнически групировки е фактът, че са лесно манипулируеми. Други причини могат да бъдат липсата на структуриращи фактори или на достатъчно силни взаимоотношения между хората.[32]
В последните години много се говори за т. нар. „фалшиви новини“, създавани специално, за да бъде заблудена аудиторията. Тази практика е дотолкова очевидна и разпространена, че онези, които градят кариерата и печалбите си от подобни заблуждения, неуморно „воюват“ с тях.[33] Вероятно в основата на този феномен стоят психологически фактори, които бяха по-трудни за експлоатиране преди епохата на интернет. Например това, че хората бързат да споделят със съмишлениците си новина, без дори да са я прочели, щом защитава техните споделени ценности. А собствениците на социалните мрежи предпочитат хората да споделят, вместо да проверяват информацията, и стимулират това поведение.[34]
Още по-могъщо оръжие на разположение на корпорациите е прицеленото съдържание. Чрез следене и обработка на поведението на потребителя в уебсайтовете корпорации като Гугъл и Фейсбук научават за него неща, за които самият той често не подозира. Познавайки интересите и поведението му, могат да му предложат онези неща, които най-лесно би възприел.
Това често се представя като свещен граал[35] за рекламата – вместо да разпилява безразборно ресурс в рекламни материали и да отблъсква клиентите, корпорацията предлага на хората точно това, което им трябва… срещу съответната печалба. Без съмнение това е по-ефективен търговски процес и би трябвало да сме доволни от него…, ако одобряваме търговията въобще. Защото в света, доминиран от корпорации, този вид търговия просто премахва дребните посредници и дистрибутори и оставя печалбите в ръцете на съответните корпорации като Амазон, чийто собственик към момента се води най-богатият човек на света.
Далеч по-малко се говори за ефекта от прицеленото съдържание в областта на политиката. Няколко години компанията „Кеймбридж Аналитика“ печелеше от това, че дава възможност на политическите агитатори да се прицелят по-добре в по-подходящите хора. Преди да стане модерно да я обвиняват в какви ли не демонични планове[36], дейността на компанията се възприемаше съвсем в реда на нещата – като средство за богаташите да манипулират резултатите от изборите.[37] След няколко неудобни гласувания обаче започнаха да се публикуват мнения, че „големите данни рушат демокрацията“.[38] През 2018 изтече информация, че компанията е откраднала личните данни на десетки милиони потребители от Фейсбук и ги е използвала за агитация в неодобрявания „Брекзит“. Компанията бързо обяви фалит, но бизнесът ѝ продължи да процъфтява под ново име – щом има търсене, има и предлагане.
А търсенето е огромно. Социалните мрежи изместиха телевизията като основно средство за агитация. Тръмп уволнява министри в Tweeter, а новият украински президент Зеленски практически нямаше кампания извън Facebook, Twitter и Instagram[39]. Изследванията доказват[40], че социалните мрежи засилват политическите пристрастия. Когато контактите са ограничени само до онези, които „харесваме“ или „следваме“ в Мрежата, подходяща „фалшива новина“ лесно може да ни мобилизира, защото изглежда, че всички, на които имаме доверие и от чието мнение се интересуваме, вярват в нея. От друга страна тя не стига до онези, с които не се „харесваме“, т. е. дори не разбираме дали те ѝ вярват, или не.
В едно общество, в което полицията успешно се грижи промените да се случват законно, т. е. да бъдат реализирани чрез представителите на политическата класа, усилването на политическите пристрастия може само да усили ролята на тази класа и властта, която тя има над умовете на хората.

Медицина и генетика

Господарят на Мордор не можел да създаде нови същества, но успешно покварявал вече създадените. Превръщал елфи в орки, енти в тролове, хора във върколаци. И ги използвал според нуждите си.
Модерната медицина все още не може да прави подобни неща. Тя може да клонира хора, но не може да създаде армия от клонирани убийци по простата причина, че трябва да има армия от майки, които да ги родят. Може да редактира гени, но не може да предвиди резултата от всяка редакция.
Напредъкът е безспорен. С навлизането и усъвършенстването на технологията CRISPR в последните няколко години вече може да бъде редактиран геномът на ембриони, така че да бъдат премахнати или добавени определени гени.[41] Засега това се представя като спасение от генетичното предразположение към болести. Не бива да забравяме обаче, че живеем в общество, в което най-новите технологии са най-скъпи, а най-скъпото е достъпно само за най-богатите. Не е ясно колко време ще мине, докато всеки може да си позволи да спаси децата си от такива болести. Всъщност, като имаме предвид, че милиони хора все още не могат да си позволят да нахранят децата си, вероятно това никога няма да се случи. Сигурно е обаче, че бедните ще бъдат евтин ресурс за генетичен материал и биологични експерименти.[42]
Медицината все още е на ниво шаманизъм, много напреднал и технологичен, но шаманизъм. Лекарите рядко могат да кажат каква точно е причината за дадено заболяване. Това, което правят, е на практика натрупване на огромно количество статистически данни и опит за обобщаването им. След което създават лекарства и започват да ги пробват едно по едно, за да разберат дали помагат и какви странични последствия имат. Тук идва ролята на бедните, които служат за опитни животни, преди успешната медицина да бъде приложена върху платежоспособните. Междувременно можем да очакваме богатите не просто да лекуват децата си, но да ги усъвършенстват все-повече, а в скоро време и да им гарантират все по-продължителен живот.[43] Ако генетичното редактиране достигне там, където опитват да го доведат богаташите, вероятно разделението на „висши“ и „нисши“ ще се превърне не просто в идеологическа манипулация, каквото беше в аристократичните общества, а в биологичен факт. [44]
Медицината може да помогне и за проблема с излишното население. Планетата вече е собственост[45] на по-малко от един процент от хората – за останалите ще става все по-тясно на нея. Още Малтус е препоръчал решение на проблема с пренаселването. Според него това, което държи населението под контрол, са бедствия, войни, епидемии, глад и болести, морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуалност).[46] Днешните милиардери са по-прикрити, но съзнателно работят в ущърб на човечеството и защита на интересите си.[47] Правителствени и корпоративни представители все по-често се събират на световни форуми, за да обсъждат планетарните проблеми. Кое лекарство ще бъде предписано на човечеството от самоназначилите се лечители още не е ясно, но вероятно ще му сипят коктейл от всички отрови, с които разполагат.
Откакто държавите са започнали да воюват помежду си, те не са се колебали да разпространяват болести и зарази сред враговете си.[48] Опитите да се прекрати тази практика никога не са били успешни. През 1972 водещите военни сили подписаха „Конвенцията за забрана на биологическите оръжия“, но след разпадането на СССР стана ясно, че неговата армия е продължила да ги разработва[49] – нищо не ни гарантира, че същото не правят и другите армии в момента. В комбинация с възможността за генетични промени, вероятно не е особено трудно да се разработи зараза, която поразява подходящите хора – както хербицидът Раундъп поразява всички растения, на които им липсва специалният ген на Монсанто.

Един нов свят

Днес анархията е по-възможна от всякога. Разполагаме с технологиите и ресурсите да задоволим разумните нужди на всеки човек на планетата. Можем да разпрострем пряката демокрация така, че всички заедно да оптимизираме производството и потреблението и да създадем едно устойчиво, но благоденстващо общество. Можем да дадем възможност на хората да се развиват в науките и изкуствата и да достигнем съзнание, което дори не сме подозирали, че е възможно. •

колектив Буревестник


БЕЛЕЖКИ

[1] Вижте например Анархизмът в 21 век от Свободна мисъл, март 2019
[2] За глобалното наблюдение в първото десетилетие на века вижте Илия Троянов и Юли Цее. Посегателство върху свободата – истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. МД Елиас Канети, Русе, 2010. ISBN 978-954-92453-1-8. Оттогава измина още едно десетилетие…
[3] Когато роботите ни уволнят. Свободна мисъл, юни 2015
[4] The Future of Employment. Carl Benedikt Frey & Michael Osborne, Oxford Martin Programme on Technology and Employment, 17 септември 2013
[5] Например в Basic Questions. John McCarthy, (2007). Stanford University.
[6] Computing Machinery and Intelligence. Turing, Alan, Mind, LIX (236): 433–460.
[7] Вижте Has The Turing Test Been Passed? Aleksandar Todorović
[8] What Artificial Intelligence Can and Can’t Do Right Now. Andrew Ng, Harvard Business Review, ноември 2016
[9] Вижте например мотивировката за проекта OpenAI на Илон Мъск, Сам Алтман и други популярни „визионери“.
[10] The Fourth Industrial Revolution. Klaus Schwab, Женева 2016, ISBN-13: 978-1-944835-01-9, стр. 39
[11] Може би най-развита е Обществената кредитна система в Китай. През 2020 г. тя ще стане задължителна за всички граждани, а няма технически пречки пред въвеждането на нейни еквиваленти и в другите страни.
[12] Artificial Intelligence and National Security. Congressional Research Service, обновено на 30 януари 2019.
[13] Putin says the nation that leads in AI ‘will be the ruler of the world’. James Vincent, The Verge, 4 септември 2017.
[14] Artificial Intelligence and National Security. Congressional Research Service, обновено на 30 януари 2019.
[15] Изброени в секцията Users на статията Unmanned combat aerial vehicle на англоезичната Уикипедия.
[16] For Superpowers, Artificial Intelligence Fuels New Global Arms Race. Tom Simonite, Wired, август 2017.
[17] Според Международния съюз по телекомуникации към края на 2018 потребителите на Интернет са 51.2% от световното население.
[18] Виж например Who Controls the Internet? Illusions of a Borderless World.  Jack Goldsmith и Tim Wu, Oxford University Press, април 2006, ISBN 978-0-19-515266-1
[19] Може да прочетете например Как да използваме Tor Browser от Даниел Десподов в kaldata.com
[20] How the “Great Firewall of China” Works to Censor China’s Internet. Chris Hoffman за howtogeek.com, септември 2017
[21] Всъщност различните проучвания си противоречат по въпроса, вероятно поради различните критерии за „цензура“. Кратък списък може да бъде намерен в статията Internet censorship and surveillance by country на англоезичната Уикипедия.
[22] About Filtering. OpenNet Initiative, взето на 4 май 2019
[23] Phone hacking through SS7 is frighteningly easy and effective. Stefan Topuzov за securegroup.com, август 2017
[24] SS7: Locate. Track. Manipulate. Tobias Engel, декември 2014 в Chaos Computer Club Berlin
[25] Виж например Активните мероприятия в интернет. Глен Грийнуолд за The Intercept от 4 април 2014, преведен в „Свободна мисъл“ през юни 2014
[26] Изтичащите непрекъснато в българското политическо пространство телефонни записи – от „Мишо Бирата“ до „Ало Банов“ – демонстрират, че подслушването в България не е спирало.
[27] В почти всички страни интернет доставчиците имат задължение да следят действията на потребителите си и да докладват за тях при нужда. За България това става чрез Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година.
[28] China’s Eye on the Internet. Andy Fell за ucdavis.edu
[29] Вижте списъка в статията Key disclosure law на англоезичната Уикипедия.
[30] Според THE EGLYPH WEB CRAWLER: ISIS CONTENT ON YOUTUBE на counterextremism.com
[31] Например It Was a „Facebook Revolution“: Exploring the Meme-Like Spread of Narratives During the Egyptian Protests.  Summer Harlow в Revista de Comunicación от декември 2013
[32] Например Small Change. Why the revolution will not be tweeted. Malcolm Gladwell в The New Yorker, септември 2010
[33] Например Фалшивата битка с фалшивите новини, Филип Буров за Барикада, март 2017.
[34] Вижте How Your Brain Tricks You Into Believing Fake News. Katy Steinmetz в time.com, август 2018
[35] Targeted Content: The Holy Grail of Content Marketing. Kevin Cain в convinceandconvert.com
[36] Например Cambridge Analytica е знаела дали човек ще гласува според дрехите, които харесва в investor.bg
[37] Election 2016: Marriage of Big Data, Social Data Will Determine the Next President. Gurbaksh Chahal за Wired
[38] Например Will Democracy Survive Big Data and Artificial Intelligence? в scientificamerican.com
[39] Предизборната тактика на Зеленски променя традициите в Украйна в Investor.bg, април 2019
[40] „You too, Second Screeners?“ Second Screeners’ Echo Chambers During the 2016 U.S. Elections Primaries.  Tsahi Hayat и Tal Samuel-Azran, Journal of Broadcasting & Electronic Media.
[41] Engineering the Perfect Baby. Antonio Regalado, MIT Technology Review, март 2015
[42] Трябва да посочим, че има изключения, потвърждаващи правилото. Например Aubrey de Grey от SENS Research Foundation има сериозни разработки в посока удължаване на живота, но държи достиженията му да бъдат обществено достояние. Съответно, не може да намери финансиране.
[43] Вижте например Genetic Engineering Will Change Everything Forever – CRISPR. Kurzgesagt – In a Nutshell в YouTube
[44] Добра илюстрация на заплахата е фантастичната книга Червен изгрев на Пиърс Браун
[45] Global Inequality в inequality.org
[46] Според статията за Томас Малтус в бъглароезичната Уикипедия.
[47] Скритите милиардери. Меган Дей за Jacobin, преведена в baricada.org през април 2019
[48] Вижте History of biological warfare на англоезичната Уикипедия.
[49] Описано в Biohazard: The Chilling True Story of the Largest Covert Biological Weapons Program in the World – Told from Inside by the Man Who Ran it. Alibek, K. и S. Handelman. Delta (2000) ISBN 0-385-33496-6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *