Томас Мюнцер и Селската война в Германия

печат
Томас Мюнцер (1489–1525 г.) е германски религиозен проповедник, идеолог на германската реформация, преподавател по теология и анабаптист1. От 1523 г. е пастор в Алстед, където проповядва идеята за създаване на „царство божие“ на земята, за религиозно и социално равенство. Томас Мюнцер се опитва да осъществи идеите за християнско комунистическо общество по време на Селската война в Германия. Той вдъхновява селската армия, стреми се да създаде революционен център на въстаналите народни маси в Тюринг-Саксонския район.

Селската война в Германия е народно въстание през годините 1524–1526 в Централна Европа, предимно на територията на Свещената Римска империя на германските народи. Все по-ожесточеното изнудване на селяните с ангарийни тегоби, разбунените от Реформацията умове, постоянното разширяване на „господарските права“ над селското население и неблагоприятните промени в общите социални условия на селския живот в края на 15 и началото на 16 век са основните причини за Селската война.

Подобно на предшестващите я хуситски войни, тя се изразява в масови вълнения от икономическо и религиозно естество, в които участват селяни и граждани. Различните групи бунтовници провъзгласяват свои собствени искания, в които хилядолетните религиозни стремежи (като Второто пришествие на Христос и краят на историята, които се очакват от 1492 г. – т. е. 7000 години от „сътворението на света“) се съчетават с комунистически искания за социално равенство. В края на 1524 г. привържениците на Мюнцер създават „Писмото на сътворението“, според което всички хора трябва да се обединят в християнско братство и да се борят срещу потисничеството от страна на духовната и светската власт. Самите потисници са обявени за отлъчени, докато не изоставят експлоататорските си стремежи. В това „Писмо“ радикализмът се изразява във волята да се създаде общество на социално равнопоставени хора.
Към пролетта на 1525 г. Франкония (югозападна Германия) е вече обхваната от пламъците на войната. Главните предводители на селяните извън Франкония са рицарят Флориан Хайер с неговия „Черен отряд“ и Джекоб Рорбах („Малкия Джак“). Те са активни последователи на програмата, предложена от Мюнцер в „Писмото“. В цяла Франкония селяните демонстрират своята непоклатима вярност към нейните принципи, като унищожават замъците и манастирите.
В същото време Мюнцер, в Тюрингия, предприема решителни опити да промени хода на войната. През 1525 г. той успява да направи град Мюлхаузен център на селското движение в Тюрингия и Саксония. Бунтовниците действат в много точки на тези земи. Въоръжените отряди окупират градове, замъци, имения и манастири. По указания на Мюнцер селяните разделят господарските земи и богатства помежду си. Той се ползва с голямо доверие сред тях и те се съветват с него по всички въпроси – от борбата срещу феодалите до своите стопански дела. Трябва да отбележим, че в селската война Мартин Лутер избира страната на аристократите против селяните.
Селската война в Германия е най-голямото народно въстание в Европа преди Френската революция. Конфликтът, който се разгръща предимно в южните, западните и централните райони на съвременна Германия, засяга и съседните Елзас, Австрия и Швейцария, за да достигне своя връх през пролетта и лятото на 1525 г., когато близо 300 000 разбунтувани селяни взимат участие в събитията. На 15 май 1525 г. войската на Мюнцер обаче е разбита при Франкенхаузен, самият той е пленен, измъчван и обезглавен. Според силно занижените оценки броят на жертвите в тези боеве е около 100 000 души. •

БЕЛЕЖКИ:

1 Анабаптизмът е крайно реформаторско течение в християнството от 16 век, разпространено в Германия, Швейцария и Холандия. Анабаптистите отричат религиозните догми и обреди, както и участието във властта, поради което са обявени за еретици и жестоко преследвани през XVI и XVII век както от католици, така и от протестанти. Те се придържат към комунистическата идея за обща собственост и след Селската война, през 1534–1535 г. образуват Мюнстерската Комуна. В обсадения Мюнстер анабаптистите конфискуват имуществото на църквите и манастирите, отменят дълговете и заменят паричното обръщение с равноправно разпределение на предметите за потребление. Комуната просъществува 14 месеца и е унищожена от аристократите. Тя може да се разглежда като ранно въплъщение на „месианския комунизъм“. Такива религиозни общности са се съхранили и до днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *