Убийството на министъра Фон Плеве

печат
ИЗБРАНИ ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ от архивите за АНАРХИСТИТЕ в Русия за периода 1883–1935 г. В сборника от два тома не са включени множество документи или в публикуваните са изрязани фрази и цели параграфи, за които съставителите или тези, които ги финансират, са заключили, че могат и днес да бъдат опасни за “конституционния ред, националната сигурност и териториалната цялост на отечеството“.

Позив № 1
ПО ПОВОД УБИЙСТВОТО НА МИНИСТЪРА ФОН ПЛЕВЕ

Не е време нито за плач, нито за смях, а за разбиране! Да, именно сега трябва “да разберем“, когато чувствата на дълбока тревога и радост от успеха биха могли да отхвърлят трезвия анализ на политическото събитие, когато може да ни се прииска изцяло да се отдадем на радостното чувство поради гибелта на тирана. Именно сега, всеки стоящ на стража на класовия интерес на работниците не трябва да се поддава само на чувството за удовлетвореност, а е длъжен да се запита:
Как трудещите се и експлоатирани маси трябва да се отнасят към събитието? Сред бял ден, на улицата в Петербург, бомба, хвърлена с ръката на революционер, разкъса министъра на вътрешните работи Плеве… Тиранът е убит! Този, който гордо уверяваше, че революцията е смазана, който имаше самочувствието на спасител на капиталистическа-самодържавна Русия, надменно мечтаещ да заглуши клокоченето на революционната лава, е убит: Революцията произнесе своята смъртна присъда, тя въплъти светлото и велико дело…
“А по нататък – какво?“ Този въпрос стои пред всички, особено пред нас анархокомунистите, защото ние мислим, че задачата на угнетените не е реформирането на държавата, а нейното унищожение, тъй като тя охранява винаги ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, участва в нейния гнет, гнета на ВЛАСТНИЦИТЕ.
Като анархисти, стоящи на позициите на КЛАСАТА, чието освобождение е възможно само в резултат на насилствената и планомерна борба с държавата и с частната собственост, ние твърдим, че ПРОЛЕТАРИАТЪТ не може да защитава т. нар. НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, тоест и интересите на угнетяващите го класи; че прехвалените конституция и “демокрация“ са стожери на властта на буржоазията, че зад фиктивните “права“ и “свободи“ трудещите се маси не могат да видят нейното класово господство и да реагират като класа, враждебна на цялото днешно общество.
За нас, които се стремим с всяко свое действие пролетариатът да покаже, че се разграничава от “нацията“, е от особена важност, как КЛАСАТА на трудещите се ще отговори на великото събитие – убийството на м-р фон Плеве? Дали живеещите под игото на собствениците ще се хвърлят на бой с капитала, ще започнат гневно да разкъсват капиталистическите вериги? Или тяхната мисъл е до такава степен объркана, че ще викнат “долу самодържавието“ вместо “долу частната собственост и държавата“?

Работници, селяни и безработни, нима пред вас не ще се изправят “ужасните бледи сенки на пролетариите“, убити по заповед на “демократичните министри“? Огледайте се наоколо и ще видите битите, гладни, унижавани селяни… Кой ги е заробил? – Помешчикът и държавата, заграбили земята. Но и градският работник – оскотял и затъпен от механичния труд – е роб, жена му е робиня, робството е засмукало и зашеметило децата им. Кои са техните врагове? – Капиталистите и държавата. И сега изведнъж помешчици и капиталисти ви протягат ръце за съюз против самодържавието. Те казват: терористическият акт против министър Плеве е важно и велико събитие, да го използваме, ние, господарите, и вие, нашите роби, за да извоюваме демокрацията. Нима е мислим такъв съюз? Разбира се, убийството на Плеве, както и всеки подобен акт, има колосално политическо значение. Този акт заставя милиони да се замислят над въпроса: “За какво загина тиранът?“ Той е едно от средствата да се укроти бесът на властниците и потисниците. Той е гръмогласният вик за масово движение, вик за революция. Такова е и значението на акта против Плеве: той призовава към въстание, зове за революция експлоатираните и безимотните.

Към революция – но каква? Знаете ли, вие работници, що значи “демокрация“ и конституция, в чието име искат да се обединят с вас? Това са тези, които желаят с цената на чисто формални права и дребни отстъпки, да намерят най-добрата държавна форма за по-съвършено господство над нас… Ще ви разрешат законно да се събирате, да обсъждате, но затова ще ви задължат да бъдете опитомени, за да не се лишите от “свободата“. Тази свобода обаче е лъжа, защото тя не съществува там, където има частна собственост и държава, – вашите “съюзници“ ще поискат да не се бунтувате срещу “демокрацията“, да не убивате “демократични министри“. Тогава тази легалност и законност ще се превърне в скала, към която ще ви приковат, за да кълве вашите тела хищната птица на капитала и ако се разбунтувате, “народната държава“ ще ви отговори с щикове и куршуми. Ето защо, вие работници трябва да отговорите на убийството на Плеве така, както подобава на КЛАСАТА, разделила се с НАЦИЯТА, трябва да превърнете това събитие в изходна точка на вашето пролетарско въстание. Затова сте длъжни да отговорите така на всички предложения да се обедините, макар и временно с буржоазията, откъдето и да идват те: за нас Плеве е министърът, по чиято заповед стреляха по работниците от Обуховския завод, в нашите очи той е защитникът на собствеността по време на летните стачки… Същият Плеве посичаше селяните и стреляше по работниците заради посегателства над частната собственост, както това правят френските и немските демократични министри; за нас руското правителство, както и английското, в интерес на завоюването на пазари за буржоазията и за себе си, изпраща пролетарските синове в ужасите и кръвопролитията на войната.
Не стига, че в мирно време буржоазията смуче нашата кръв, но и по време на революцията трябва да ѝ помагаме в организирането на нейната диктатура над нас. – Не, не с буржоазията против самодържавието, а против ДЪРЖАВАТА И КАПИТАЛА. Може първият ни опит да ги атакуваме да бъде неуспешен, но ние ще продължим своята борба отделно като КЛАСА – както при самодържавието, така и при демокрацията нашият девиз ще бъде: ДОЛУ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ И ДЪРЖАВАТА! Ето какъв трябва да бъде отговорът на искането да се свика Земски събор според анархокомунистите.

Да бъде благословена ръката, вдигнала меч над тирана! Чест и слава на храбрия боец – предвестник на бурята, на великата буря, в която вие, трудещи се, превръщайки неговия акт в изходна точка на вашите действия, ще пометете властта на капитала и държавата. “Нека по-скоро гръмне бурята!“ Но нека не отмине частната собственост! Нека трудещите се откликнат на великия подвиг и нека излязат на улицата за борба с всяка власт, с всеки гнет за създаване на свободно общество от свободни хора! Долу частната собственост! Долу държавата! Да живее Социалната Революция! Да живее Анархията!

юли 1904 г.
ГРУПА РУСКИ АНАРХИСТИ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *