Факторът глупост

печат
Когато се правят различни прогнози за резултатите от поредните избори с анкети, преброявания при неокончателни гласувания, екзит полове и т. н., обикновено не се взема под внимание факторът глупост, а той е от изключителна важност при изследването на такива важни обществени явления като „изпълнение на гражданския дълг“ или „индиректно участие в управлението на държавата посредством собственоръчно посочените народни избраници“.

Въпросният фактор или процес на оглупяване не е нито естествен, нито наследствен. Той е съзнателно насаждан – от люлката до гроба – от „детската градина“, в училищата и университетите. Безспорно най-голям дял обаче има т. нар. „политическа класа“, защото няма нищо по-лесно от това да се управляват глупаци. На господстващата класа помагат задружно църквата, казармата и най-вече хитреците от вестникарската и радиотелевизионната журналистика. В една малка страна като България занимаващите се със системното оглупяване на поданиците от всички поколения – от подрастващото до това, на което от джоба се подава некрологът – наброяват стотици хиляди (минимум 200 000 „души“). Въпросният фактор обаче е отмъстителен: всички те вкупом, изпълнявайки професионалния си дълг, също не остават неотминати от неговото влияние, чиито въздействия са многопосочни.

Достатъчни са няколкомесечни мозъчни клизми, на които цялото това войнство подлага народа, и от разочарован, заричащ се да не избира „тия мошеници, крадци и бандюги“, които упражняват властта, той се превръща в „електорат“ и като стадо се юрва към урните.
Резултатът е една и съща, повтаряща се до втръсване 27-годишна, бездарна, тривиална и банална игра – от изборите за „Велико народно събрание“ през юни 1990 г. до току-що отминалите президентски, барабар с референдума на палячото Трифонов, – в която вечно разочарованото разноцветно мнозинство на гласуващите живее с надеждата, че при поредното гласоподаване ще му се падне „шестица от тотото“.
Къде ли не залагаха „електоралните единици“ и кои ли номера на избраниците си не пускаха в урните, отказвайки да разберат елементарната истина, че тяхната бюлетина има за промяната на мизерното им и робско състояние същото значение, каквато има тоалетната хартия, която пускат утрин в клозетната чиния. Кого ли не акламираха: от „юнаците“ на СДС, през Жорж Ганчев и „почтения от където и да го погледнеш Кобурготов“ до Бойко Борисов и Цецка Цачева, чието отъркване о властта регулярно беше прекъсвано от вечно завръщащата се столетница-столевница „лява България на 600-те най-богати семейства“, притежаващи 90% от „националното богатство“, и постоянното присъствие на разсятата във всички партии и институции агентура на „бившата ДС“, чиято последна еманация е „майсторът на висшия пилотаж“ Радев.

Както казахме обаче, участието в подобно черно тото оставя неизлечими следи.
Оглупяващият електорат избира кореспондиращи му управници-глупаци. Така по всички етажи на властта започва истински шампионат по кретенизъм, защото не можеш да се потопиш в блатото на глупостта и да излезеш сух.
Едва ли е утешително това, че процесът е световен, както го доказват изборите в „класическите демокрации“, начело със „страната на американската мечта“, чиито филистери от нисшите и средните класи два дни след нашите избори избраха безпардонния милиардер Доналд Тръмп. Едно от обясненията на тази „вълна“ може да се намери във финала на последната книга на големия руски сатирик, логик и социолог Александър Зиновиев – „Факторът на разбирането“, завършена през м. март 2006 година, месец преди смъртта му:

В епохата на Ренесанса се разпространява убеждението, че прогресът на познанието е неотменно свойство на социалната еволюция на човечеството, че независимо от всички перипетии в човешката история, в нея така или иначе си пробива път тенденцията към поумняване на човечеството. С тази илюзия обаче очевидно ще ни се наложи да се простим.
Ако трябва накратко да обобщя извода от човешката история, то ще бъде с едно-единствено изречение: като цяло човечеството е изгубило смисъла на собственото си социално битие. То е убило самия фактор на своето разбиране (на причините). Що се отнася до изобретяването на изкуствен интелект, сравним с човешкия и дори превъзхождащ го – в противовес, в света постоянно се раждат милиарди интелектуално примитивни същества. Въображаемите супергении, отглеждани в лабораторни условия, са продукт на стопроцентова неграмотност, шарлатанство и на съвременното тотално оглупяване на човечеството. Неговият най-вероятен край ще бъде войнстващата простотия. Човечеството ще загине от собствената си глупост.

Наскоро в своя реч големият английски учен Стивън Хокинг прогнозира края на света: животът на Земята ще изчезне заради ядрена война, действия на изкуствен интелект или генетично създаден вирус и приканва хората да бягат от планетата и да създадат напреднали технологии за далечни космически полети. В края на речта си той призовава символично слушателите да вдигнат глава и да гледат звездите, вместо да разглеждат краката си.
Хокинг не уточнява, че трите смъртоносни възможности ще се дължат на прогресивното оглупяване, но то се подразбира.

Каква е вероятността да се сбъднат прогнозите на Зиновиев и Хокинг за съдбата на човешкия род е трудно да се определи. Ако се остави на процеса на бавното оглупяване, той със сигурност няма да избегне онова, което се случва с една жаба, която плува блажено в казан с постепенно загряваща се вода.

Това, което можем да заключим със сигурност от случващото се в българския политически цирк е, че ние – „героичният, трудолюбив и храбър български народ“ – ще загинем заслужено от собствената си глупост, ако не престанем да гледаме в краката си, ако не съзнаем опасността и не въстанем, за да я спрем. Вероятността да се изпълни мрачната прогноза на Зиновиев ще клони неумолимо към 1. Защото, както пише Норбърт Винер в своята книга „Кибернетика: или управление и комуникация в животните и в машината“:

Рядко се случва голям брой напълно разумни и безпринципни люде да играят заедно. Там, където се събират мошениците, винаги има и глупаци, а ако има достатъчно количество глупци, те вече представляват изгоден обект за експлоатация от мошениците. Психологията на глупеца е въпрос, напълно достоен за сериозно внимание от страна на мошениците.

 

Да се надяваме, че не всичко е загубено, защото в демографията, както и в химията, нищо не се създава, нито се губи – само се трансформира. Поради милионите гастарбайтери, които продължават да напускат нашата „мила татковина – земен Рай“, прогнозите сочат радикална промяна в етническия ни състав: до 2080 година циганите ще бъдат 80% от населението. От това прозира последен лъч на надежда: може би, след близо 14-вековна история, новата етническа смес най-после ще успее да реши собствените си проблеми – нещо, което „ние, българите“, за времето от хан Аспарух до генерал Радев и тези, които ще изберем след него, не можахме да сторим?

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *