Център за градска дебилност

печат
Както навремето, когато в Кремъл изпускаха газове, у нас настъпваше диария, центърът на столицата е блокиран заради парада на лицемерието и кухо надутите амбиции – т. нар. Европредседателство.
Отделно, след като няма с какво да занимават софиянци, в апогея си е кампанията по сплашване на населението с „фини прахови частици“.
Така се стига до напористото рекламиране на ползването на градския транспорт, който обаче, дори да беше редовен и комфортен за пътуване, излиза солено на онези граждани, принудени да сменят няколко превозни средства, за да стигнат дотам, където им трябва. Макар че официално се тръби за „повишени доходи“, за средна заплата от хиляда и кусур лева на калпак, истината е, че огромна част столичани работят за около пет стотака месечно.
Между другото, какво стана с решението на някаква съдебна инстанция, че повишаването на билетчето от левче на 1,60 било „незаконно“? Градската управа игнорира това, замълча си, но пък нае още контрольори за тормоз над хората при съдействието на полицията, и засили внушенията, че всички, които дръзваме да пътуваме гратис, сме крадци. Аха, ясно защо икономиката пропада – заради крадците гратисчии, не било заради едрите корупционери, тоест чиновници и политици, нито заради шуробаджанашките раздавания на „обществени поръчки“, нито заради безкрайните ремонти по София, които, щом приключат, се нуждаят от „доремонтиране“… Това внушение е пример за масата безсрамни лъжи, че дребните нарушители на „реда“, чиито нарушения са следствие на опит за буквално оцеляване, са главните виновници за всички беди, докато едрите крадци с власт, които крадат, за да преяждат, не представляват никакъв проблем (а и той, както обеща новият Тато, засега Батко Б, до три години щял да „изчезне“).
Инициативата на група хора във фейсбук страница „НАРОДНА МЕДИЯ“ пропагандира безплатен градски транспорт, като се аргументира със следните факти, а срещу факти не се спори:
Всекидневно близо милион души пълнят автобуси, трамваи, тролеи, метро, при което играят ролята на неволни съучастници в източването на бюджетни средства чрез цената на билети и карти. Тази цена е определена „на тъмно“ в кръга на фирмите превозвачи и общинарите. Още през 2007 г. този кръжец се спазарил за най-високата тарифа пробег (средно около 3 лв/км) в Европа (където е нормално нивото 1,80 лв/км) спрямо т. нар. „стандарт на живот“ на българското население и далаверата влиза в сила през 2008 г.
НАРОДНА МЕДИЯ изнася данни: разходите в София за наземен транспорт – 210 млн. лв годишно; от тях Центърът за градска мобилност прибира чиста печалба 25 млн.; още 20 млн. отиват за заплащане на системата за таксуване и сребърниците на контрольорите.
Ако, казва НАРОДНА МЕДИЯ, бъде ликвидиран паразитният придатък „Градска мобилност“, харчовете остават 165 млн. – но при високата тарифа. Ако тарифата намалее до „нормалната европейска“, нужната сума пада до 99 млн.
Сега ЦГМ получава: субсидия 120 млн. (90 общински пари, тоест изцедени от местни данъци и такси, и 30 от националния бюджет – и те изстискани от данъкоплатците без право да знаят и определят за какво им харчат отнетото) + 90 млн. от продажба на билети и карти,… като не се знае колко прибира от глобите!
НАРОДНА МЕДИЯ твърди, че премахването на ЦГМ и нормализирането на тарифата води до нужда от 21 млн. лева за поддръжка на градския транспорт и за неговото подобрение, като от гражданите, вече платили данъците, не се изисква НИЩО, тоест няма да плащат два пъти за едно и също нещо, както от години правят за „Топлофикация“ (веднъж плащайки собственото парно, а после и просмукващата се топлина от съседите, вече платена).
НАРОДНА МЕДИЯ разчита, че съдебен иск към Столична община, СДВР и ЦГМ, ако бъде подкрепен от повече граждани, ще наложи режима на безплатен транспорт, а по-точно не плащан двойно, понеже вече е платен от данъците и таксите.
При цялото уважение на „СМ“ към инициативата, според нас подобен вид борба за справедливост е стратегически неточна и пагубно непълна. Преди всичко, честите апели към законност будят у нас единствено съчувствие към наивността на инициаторите, която наивност ги води в коловоза на илюзорните „държавни задължения към гражданите“, в дълбоко утъпканата пътека на вредното схващане, че „законността“ е нещо добро. Не, не е добро, докато законите се пишат от господарите, за да ги спазват робите – Ботев го е казал и то не е изгубило валидност! Освен това силно и основателно се съмняваме, че кой да е съд в България би посегнал върху привилегиите на органите на властта, а дори такова чудо да се случи, то присъдата би останала лист хартия, пренебрегната от властите. Самите активисти на НАРОДНА МЕДИЯ посочват няколкото подминати съдебни решения, не само за цената на билетите, но и за функциите на контрольорите и действията на полицията в помощ на тези легализирани хулигани и изнудвачи на дребно.
Поколения анархисти преди са казвали, казваме го и ние сега: в рамките на властническата система, в прангите на държавността, върху прокрустовото ложе на капиталистическия пазар – проблемите с транспортните дивотии в частност и със социалната справедливост изобщо нямат решение. Ако ли се появява „нещо“, минаващо за „компромисно решение“ (винаги поднасяно като „баланс“ и „най-добро възможно“), туй нещо никак не увеличава справедливостта по две причини. Първо, защото справедливостта, ако щете, е бинарна величина – или я има, или я няма, без междинни състояния. Второ, защото всяко дребно подобрение в посока на уж „повече справедливост“ е илюзия, при това недълготрайна, кратка глътка въздух, докато не заработят вратичките и заобикалките, с които изедниците на този нещастен народ отново затягат клупа около врата му. Разхлабването е било необходимо, понеже „обикновеният човек“ все още е нужен на системата жив, от умрял не може се издои и остриже нищо.
И все пак, при все сериозната принципна слабост на кампанията на НАРОДНА МЕДИЯ, не сме ние тези, които ще заклеймят инициативата като напълно ялово начинание. Не, напротив, признаваме го за полезен опит за борба на гражданите, но отново обръщаме внимание: за да не отиде ползата на вятъра, за да не я скопят и яхнат причинителите на проблема, евентуалното отвоюване на безплатен транспорт не следва да се разглежда като „окончателна победа“. Мислете го единствено като първа стъпка към повишаване на самочувствието на гражданите. Самочувствие да не папагалстват чорбаджийщините „няма безплатен обяд“, „бедният е мързелив“ и други подобни; самочувствие да не се примиряват; самочувствие да продължат да притискат властта до нейното пълно изтикване на бунището.
Без такова разбиране, всичко ще отмине като обичайното „чудо за три дни“. И пак ще сме на същия хал. •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *