„ЧАСЪТ НА КОМУНАТА НА КОМУНИТЕ УДАРИ!“

печат
7 и 8 декември отбелязват четвъртата седмица от нестихващите протести на „жълтите жилетки“ във Франция. Полицията в Париж обстрелва демонстрантите с гумени куршуми и сълзотворен газ, в цялата страна са арестувани над 1300 души. Четвъртата неделя събира над 125 хиляди протестиращи в цяла Франция, над 10 хиляди от тях в столицата – сцена на най-ожесточени сражения с мобилизираните 8000 ченгета и 12 бронирани машини. Демонстрации се провеждат и в останалите големи градове – Марсилия, Гренобъл, Тулуза, Бордо, Лион.


Жълтите жилетки от Комерси (град и община във Франция) предлагат следния политически изход за движението: местни автономни комитети, пряка демокрация, суверенно общо събрание, делегати с императивни мандати, които могат да се отзовават във всеки момент, ротация на отговорностите. Те апелират за федериране на местните групи върху тези принципи, за да се избегне обсебването на движението от политическите партии, самопровъзгласилите се лидери или от делегати, които не са снабдени с мандати от общите събрания.
Жълтите жилетки от Комерси искат да съживят анархистическите комуни, ефикасната контравласт и проекта за новото общество.

АПЕЛ НА КОМЕРСИ (РЕГИОН МЬОЗ/МААС)

В продължение на близо две седмици движението на жълтите жилетки изведе стотици хиляди хора, често за първи път, по улиците във Франция. Цената на горивото беше капката дизел, която разпали огъня. Страданието, срамът и несправедливостта никога не са били толкова широко разпространени. Сега, в цялата страна, стотици местни групи се организират и манифестират всеки път по различен начин.
Тук в Комерси, в Маас, ние действаме от самото начало в ежедневни общонародни събрания, където всеки човек участва на равни начала. Организирахме блокади на града, бензиностанциите, издигнахме шатра на централния площад. Срещаме се всеки ден, за да се организираме, да вземем решение за следващите си действия, да беседваме с хората и да посрещаме и приветстваме всички, които се присъединяват към движението. Също така организираме „народни супи за солидарност“, за да изживеем заедно хубавите моменти и да се опознаем един друг. При пълно равенство.
Сега правителството и някои сектори на движението ни предлагат да си назначим представители по региони! Тоест, да посочим неколцина, които ще станат единствените „събеседници“ на властта и „ще обобщят“ нашето разнообразие.
Ние обаче не искаме „представители“, които в крайна сметка да говорят вместо нас!
Какъв е смисълът? В Комерси една такава делегация се срещна със заместник-префекта; в други големи градове се срещнаха директно с префекта – с тези, които вече предизвикаха нашия гняв и нашите искания. Те знаят ВЕЧЕ, че сме твърдо решени да прекратим мандата на този омразен президент, на това гнусно правителство и на прогнилата система, която те въплъщават!
Това е, което плаши властта! Защото тя знае, че ако започне да се отказва от увеличението на данъците и горивата, ще трябва да отстъпи за пенсиите, за безработните, за статута на държавните служители и за ВСИЧКО останало! Тя също така знае МНОГО ДОБРЕ, че рискува да ЗАСИЛИ и ВСЕОБЩОТО ДВИЖЕНИЕ СРЕЩУ СИСТЕМАТА!
Правителството не иска „представители“, за да разбере по-добре нашия гняв и нашите искания: то иска да ни оплете, разедини и да ни погребе! Както с ръководството на синдикатите, то търси за посредници хора, с които може да преговаря, върху които може да окаже натиск, за да потушат нашето изригване. Хора, които може да спечели, за да разделят движението и да го погребат.
Те обаче не се съобразяват със силата и интелигентността на нашето движение. Не разбират, че смятаме да се организираме, да променяме действията си, които толкова ги плашат, и да разширяваме движението!
И най-вече не разбират, че има нещо много по-важно, че навсякъде движението на жълтите жилетки, под различни форми, има искания, които стигат далеч отвъд покупателната способност! Това нещо е властта на хората, чрез хората, за хората. Това е една нова система, в която „онези, които са нищо“, както се казва с презрение, възвръщат властта си над всички, които ни тъпчат, над властниците и силата на парите. Това е равенството. Това е справедливостта. Това е свободата. Ето какво искаме! И то тръгва от основата!
Ако определим „представители“ и „говорители“, това в крайна сметка ще ни направи пасивни. Още по-лошо: бързо ще възпроизведем системата, която работи отгоре-надолу – като мошениците, които ни ръководят. Тези така наречени „представители на народа“, които пълнят джобовете си, правят закони, които съсипват нашия живот и служат на интересите на свръхбогатите!
Да не поставяме пръстите си в представителната машина за обсебване. Сега не е моментът да предадем своя глас на малка шепа (измежду нас), дори ако изглеждат честни. Нека чуят всички ни или да не слушат никого!
От Комерси ние призоваваме за създаване в цяла Франция на народни комитети, които да функционират пред редовни общи събрания. На места, където речта е свободна, където хората се осмеляват да се изразяват, да се увличат и увлича, да си помагат едни на други. Ако трябва да има делегати, нека са на нивото на всеки местен народен комитет от жълти жилетки, най-близо до народа. С императивни, отменяеми и ротационни мандати. С прозрачност. С доверие.
Също така призоваваме стотиците групи жълти жилетки да се оборудват с палатки, с колиби, както в Комерси, или с „домове на народа“, както в Сен-Назар – накратко с място за събиране и за организиране! И нека се координираме помежду си, на местно и общинско ниво, при пълно равенство!
Така ще спечелим, защото там горе не са свикнали да управляват такова нещо! И то ги плаши много.
Няма да се оставим да ни ръководят. Няма да позволим да ни разделят и владеят.
Не на самопровъзгласилите се представители и говорители! Да си възвърнем властта над нашия живот! Да живеят жълтите жилетки в тяхното разнообразие!
ДА ЖИВЕЕ ВЛАСТТА НА НАРОДА, ЧРЕЗ НАРОДА, ЗА НАРОДА!
Ако приемате принципите на този апел, във вашата местна група жълти жилетки или други, свържете се с нас и нека се координираме на базата на народните, равноправни събрания!

Жълтите жилетки на Комерси


В подкрепа на жилетките от Комерси

ЧАСЪТ НА КОМУНАТА НА КОМУНИТЕ УДАРИ!

Спонтанността на движението на жълтите жилетки, неговата разнородност може да накара хората да се страхуват от това, в което ще се излее, без никой да знае какво е то. Причина ли е това за тези, които непрекъснато призовават народа – леви активисти, анархисти, синдикалисти, – да стоят на тротоара, когато този народ поема съдбата си в свои ръце? Кой през 1789 г. би казал, че бунтовете на селяните ще доведат до Републиката?
Социалистическите партии и работническите синдикати, които се съпротивляваха на капитализма и буржоата през XIX и XX век, вдървени от честото си общуване с институциите, вече не са в състояние да отвърнат на мощния неолиберализъм и финансовия капитал. В постоянна отбранителна позиция, без капка въображение, отчитат неуспех след неуспех и убиват обещанията си за по-добър живот. Тази все още смътна надежда за справедливост, свобода, равенство и солидарност днес не се носи от онези, които са се примирили със света на Макрон.
Санкюлотите от 2018 г. вече не подкрепят моргата на една власт, която славослови индивидуалния успех, за да оправдае неравенството, която презира онези, които не могат да се спасят сами, защитава богатите и потиска всички останали. Имаме си президент на Републиката, който се изживява като самодържец, подхранва политическата си лудост със структурни промени, обслужващи банките и пазарните императиви на Европейския съюз, налага данъци като в добрите стари времена на данъка върху солта. Пред мирните граждански митинги, изискващи само една промяна на политиката, арогантната власт се сдухва и залоства в своите замъци. На всеки въпрос тя търси отговор в разделянето, в противопоставянето на добрите срещу хулиганите; държи конспиративни речи за черни блокове и крайнодесни, за да оправдае изпращането на преторианците, натоварени с възстановяването на Юпитеровия ред. Не е ли учудващо, че жълтите жилетки отново преобличат Луи XVI като Краля Слънце и още искат само неговата оставка, а не главата му? Пфу! „Редът“ ще бъде възстановен, пазарлъците ще продължат и мръсотията по Шанз-Елизе ще си остане по старому. Утре военните на тържествен парад ще отбележат Макроновия Аустерлиц! Малките маркизи от парламента, все още треперещи от страх, ще се радват. Бюрократите отново ще заспиват спокойно. Измамени и победени, жълтите жилетки трябва ли да се подчинят на „реда“, да млъкнат и да продължат да свързват двата края, както си знаят? Движението им обречено ли е да умре от умора? Под силата на закона?
Не, ако решат да се организират. Да се организират другояче. Да се свържат отново с пряката демокрация и федерализма на автономните комуни. Със своите различни – понякога противоположни – мнения, професии и социален произход, те успяха да намерят общ език, за да защитят достойнството си. Несигурността, чувството за безизходица и различията не им попречиха да разберат, че трябва да действат сплотени и да погребат властта. Осъзнаха, че могат да загърбят онова, което ги разделя, че имат общи интереси, едни и същи ежедневни тревоги и обща кауза. Сега е необходимо да се запази тази импровизирана среща на тревогите, които идват от халюциниращите села и разпръснатите градове.
Да се намери балансът на противоположностите. Да се организират местни комитети по принципите на пряката демокрация: на суверенно, общо събрание да се избират делегати с императивен мандат, отменяем по всяко време с ротация на отговорностите. Тези автономни комуни и паралелни общински съвети ще представят народните искания, равноправно, социално и екологично. Ако не бъдат изпълнени, ще се опитат да ги изпълнят сами, без да се притесняват за юридическото представителство. Няма да се страхуват да се изправят срещу кмета и префекта или да отзоват своя депутат. Така, ден след ден, освободеното от всяко началство общество ще се самоосъзнава. Доколкото е необходимо, свободните общини ще се федерират, за да споделят своя опит, да обмислят заедно, да поемат управлението на общите проблеми (училища, транспорт, здраве, околна среда…). По този начин държавата постепенно ще бъде маргинализирана, нейните прерогативи ще бъдат подрязани до такава степен, че ще я направят безполезна и ненужна, до деня, когато ще бъде достатъчен един последен тласък, за да се срине пирамидата на авторитарния ред. Това ще бъде дълго и трудно, но е възможно.
Чувам обвиненията. Утопични бълнувания – ще твърдят интелектуалците отдясно, левичарско празнодумство – ще им пригласят техните приятелчета отляво. От Версай ще анатемосват комунарските безумия. Пазете се от безредиците, ще крещят онези, които мислят, често погрешно, че могат да загубят всичко от промяната. Това не е осъществимо, ще мислят най-доброжелателните, които го искат, но не вярват.
Всички те все още не могат да се откъснат от държавническото мислене. Чакайте, да чакаме народните избраници, вещите вождове да намерят решението, което никога не са търсили: освобождението на народа. Програмите на политиците вече не са приемливи, речите на Макрон, Кастане и компания още по-малко, гражданите трябва да вземат в свои ръце собствените си дела. Те са единствените, които могат да си представят и да построят Комуната на Комуните – без Цезар, без трибун. Да последват призива на Комерси! Да го направят в името ​​божие, по дяволите! •

Пиер Банс


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *