Човек ли е бюрократът?

печат
Сравнително скорошната инициатива на правителство да отърве гражданите от бюрократични тегоби, като подобри и опрости обслужването, е щедро компенсирана с наредба почти за всяко нещо човек да наема адвокат. Е, главната цел уж е постигната – хората „не губят работни часове, за да киснат по опашки“ за различни удостоверения и бележки. Интересен мотив – губене на работни часове. Не времето от живота, а само онова, което е полезно за работодателя. Дотук с „грижа за обикновения българин“. Всъщност чиновническите услуги поскъпват, защото трябва да се бръкнем за адвокатския хонорар.
Старо правило: когато държавата с едната ръка дава, с другата прибира повече от даденото.
По този повод нека се запитаме: що за човек е бюрократът?
Терминът е от два века, но бюрокрацията фактически съществува още в Древна Месопотамия и Древен Египет. Без нея няма държава, тя е най-масивният механизъм в апарата за властване на малцина над мнозина. Чиновничеството предава заповедите отгоре надолу и изсмуква нагоре част от създаваните долу блага, за да храни себе си и „елита“. Бюрократите са пипалата на върховната власт, нейни представители.
Бюрокрацията винаги е централизирана система, със строга пирамида на подчинение. И в най-върлата „демокрация“, населението не избира бюрократите, тях ги назначава властта. Бюрократите се водят „компетентни и специализирани“ кадри. Действат според формалните правила, фиксират всичко писмено и са задължени да обръщат внимание само на „надлежно оформени“ документи. Не е виц ситуацията, в която чиновник, гледайки пред себе си сакат човек на патерици, студено пита: къде пише, че си сакат? Дай ми уверение, че си такъв!

„Човекът и бюрокрацията“ – Херлуф Бидструп

И критици, и хвалители на бюрократичната система по този повод отбелязват нейната черта „отчужденост“, обособеност от населението. Естествено, за да си в състояние да гледаш в очите еднокрак човек и това да не значи нищо за теб, ако няма документ за липсващия крак, неизбежно се налага да си отчужден от хората, но и от човешкото в себе си.
Затова изводът е категоричен: бюрократът не е човек. Той е длъжност, роля, функция. Докато е на работа, „при изпълнение на служебните задължения“, той не притежава съвест – вместо нея има служебни инструкции. Няма чувства – ако ги има, ще полудее. Бюрократът е принуден да загърбва всяка човещина, иначе не може да работи. Да, може да направи нещо „за свой човек“, но не за всички. Или за всеки, който му поднесе „подарък“ (думите бакшиш и рушвет значат точно това). И понеже низшата бюрокрация е зле платена, подаръците стават за тях важна част от дохода. Началниците на редовите бюрократи пък са развили алчност и вземат дял от „страничния доход“ на подчинените си. Това всичко се нарича корупция и тя е неизтребима. От съчувствие ли ще направи „извънредна услуга“ бюрократът, или за пари – пак е корупция. Освен това, съчувствието е опасно, противоречи на наредбите – съчувстващият или ще се издъни и загуби работата, или сам ще напусне, или ще закоравее. У дома ще е нормален човек, може би даже сърцат и приятен за околните, но в службата е безмилостен робот. Наистина, само същество или устройство без никаква човещина ще забави животоспасяваща или дори просто спестяваща страданията операция заради „неизрядни документи“. Но именно такова поведение системата изисква от своите функционери. Нечовешка, без да е нарочно жестока, тя извършва по-сигурно онова, което филмовите роботи-терминатори не успяват (да ликвидират посочената им жертва). Такава система превръща в свое подобие и биологично човешкия си „пълнеж“ – безмилостни психопати, ако не и зомбита.

От 150 години се правят опити за конструиране на „рационална“ бюрокрация, изтъкана само от качества, без недостатъци. Не се получава. По простата причина, че бюрокрацията е съставна част от едно устройство, което гази всичко положително човешко. Следователно, бюрократите са пример за феномена „жертви-съучастници“. С наблягане на второто, защото и за редовите чиновници скромните (в началото на кариерата) привилегии са им по-скъпи от човещината.
Няма друг начин да спасим себе си от безчовечността на институциите, пътьом спасявайки и чиновниците от зомбираното състояние, освен премахването на социалната роля „бюрократ“. Но от сегашната система такова премахване е невъзможно. Значи, нужна е друга система на отношения, в която човешкото да не е само на думи, а и на дело е уважавано и пазено.

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *