Шваб: безпрецедентен растеж

печат
(продължава от миналия брой)

В предишния брой представихме част от книгата „Четвъртата индустриална революция“. В нея ръководителят на Световния икономически форум в Давос, Клаус Шваб, описва промените в областта на изкуствения интелект и всепроникващата свързаност, на които сме свидетели. Тук ще обърнем внимание на последствията от този феномен, според неговите предвиждания. Цитирали сме го дословно, но трябва да се има предвид, че в маниера си на писане Шваб не се отличава от останалите съвременни властници, които декларират формална загриженост за бъдещето на цялото човечество, докато всъщност правят всичко възможно да запазят властта си, т. е. да задържат огромната част от населението в ролята на пасивен наблюдател на собственото си унижение, а понякога и унищожение. Онова, което отличава Шваб, е по-сериозната аргументация на твърденията му, в сравнение с други известни „визионери“. Може би защото творчеството му е насочено не към журналистите, които да повтарят спуснати свише клишета, а към онези, които кроят и налагат политиките в държавите днес. Малкото от аргументите му, което представяме, е достатъчно, за да проличи основателната загриженост на бандитите за бъдещето на властта им..

Работните места
Към днешна дата е налице следната ситуация: Четвъртата индустриална революция създава по-малко работни места в новите индустрии, отколкото предишните революции.
Според Програмата на Оксфорд-Мартин за технологиите и заетостта, само 0,5% от американските трудови ресурси се използват в индустрии, които не са съществували в началото на века; по-малко от 8% от новите работни места са били създадени през осемдесетте години на миналия век и 4,5% от новите работни места – през деветдесетте години.
Данните показват, че иновациите в информационните и другите пробивни технологии допринасят за повишаване на производителността чрез заместване на съществуващите работници, а не от създаването на нови продукти, които изискват допълнителен труд за производството.
Трудът на такива професии като адвокати, финансови анализатори, лекари, журналисти, застрахователни агенти, счетоводители или библиотекари, може да бъде частично или напълно автоматизиран много по-рано, отколкото предполагаме.
В обозримо бъдеще по-слабо автоматизирани ще бъдат професии, изискващи социални и творчески умения, по-специално вземането на решения в условия на неопределеност и разработване на новаторски идеи. Тази ситуация обаче не може да продължи дълго. Технологичният прогрес се развива с такова темпо, че според прогнозите на Кристиан Хамънд, съосновател на Narrative Science, компания, специализирана в създаването на автоматични текстове, до средата на двадесетте години на този век 90% от новите текстове ще бъдат създавани от алгоритъм, в по-голямата си част без човешка намеса (разбира се, с изключение на разработването на самия алгоритъм).
Мнозинството от професиите, в които са заети жени или мъже, се поддават на автоматизация. Докладът на форума „Бъдещето на работните места“ показва, че значителните съкращения на работни места ще засегнат и двете категории. Ако преди това имаше тенденция за поява на безработица в резултат на автоматизацията на отраслите с преобладаващо участие на мъжете, като производство, строителство и монтаж на оборудване, то разширяването на възможностите на изкуствения интелект и способността за дигитализиране на задачите в сектора на услугите свидетелстват за това, че днес рискът съществува за възможно най-широк спектър на работните места: от работата в телефонните информационни центрове на развиващите се пазари (източник на препитание за голям брой млади жени, които първи в техните семейства получиха работа) до търговските и административни позиции в развитите икономики (основно място за работа на жени от долната част на средната класа).
Това началото ли е на нова гъвкава революция на труда, която осигурява независимост и нови възможности за всяко лице, свързано с интернет, и която може да премахне недостига на професионалисти? Или ще доведе до появата на безмилостно надпреварване в дълбините на света на нерегламентирания виртуален каторжен труд? Ако в резултат на революцията ще имаме последния вариант – свят на несигурност, социална класа на работници, които изкарват прехраната си от поръчка до поръчка, като в същото време губят трудовите си права на трудов договор и сигурност на работното място, това не ще ли стане източник на социални вълнения и на политическа нестабилност? И накрая, може ли развитието на човешкия облак просто да ускори процеса на автоматизация на труда?
Проблемът, който трябва да бъде решен, е разработването на нови форми на социални и трудови договори, които съответстват на съвременния характер на работната сила и на променящата се природа на труда. Необходимо е да се ограничи страничното въздействие на човешкия облак под формата на евентуална експлоатация, като същевременно се запазят перспективите пред пазара на труда и пред растежа, без да се пречи на участниците да работят така, както им е удобно. Ако не сме в състояние да постигнем това, Четвъртата индустриална революция може да ни доведе до тъмната страна на бъдещия пазар на труда, описан от Линда Гратон, професор по управленска практика в Лондонската бизнес школа, в книгата ѝ „Бъдещето на труда настъпи“: „с растящи нива на фрагментация, изолация и изключване сред цялото общество“.

Бъдещето на националните икономики
Актуален сценарий за страните с ниски доходи е „връщането“ на значителна част от световното производство в страните с развити икономики, което в рамките на Четвъртата индустриална революция е напълно възможно, ако (вследствие роботизацията) достъпът до евтина работна сила вече не е определящият фактор за конкурентоспособността на компаниите.
Опасността се крие във факта, че Четвъртата индустриална революция прави принципа „победителят взима всичко“ доминиращ в отношенията между страните и вътре в тях. Това ще изостри социалното напрежение и конфликтите, ще доведе до създаването на по-малко свързан и по-нестабилен свят, особено предвид факта, че днес хората са по-добре информирани за социалната несправедливост и несъответствията в живота в различните страни. Ако лидерите на държавния и частния сектор се провалят и не съумеят да убедят гражданите в това, че използват надеждни стратегии за подобряване на условията на живот на хората, това може да предизвика социални вълнения, масова миграция и въоръжен екстремизъм, като създаде заплаха за страните на всички етапи на развитие. Важно е гражданите да вярват, че могат да се заемат със смислена работа, за да гарантират съществуванието на себе си и семействата им. Какво ще стане обаче, ако няма достатъчно търсене на работна сила или ако има несъответствия между наличните професионални умения и изискванията на пазара?

Власт и киберсигурност
Тези трансформации означават, че компаниите ще трябва да инвестират много средства в сигурността на кибернетиката и данните, за да се избегне директното пробиване на тези системи от престъпници или активисти, както и от неумишлени смущения в цифровата инфраструктура. Смята се, че годишните загуби, понесени от бизнеса в резултат на кибератаки, са около 500 милиарда долара. Опитът на компании като Sony Pictures, TalkTalk, Target и Barclays показва, че загубата на контрол върху фирмената информация и поверителните данни за клиентите води до значителен спад в цените на акциите. Това обяснява защо Bank of America Merrill Lynch смята, че пазарът за кибернетична сигурност ще нарасне повече от два пъти – от 75 милиарда през 2015 г. на 170 милиарда долара през 2020 г., т. е. годишният растеж на този отрасъл на индустрията ще бъде повече от 15% през следващите пет години.
Смятам, че успешните организации ще продължат да се отдалечават от йерархичната структура в посока към моделите, които са по-зависими от взаимодействието и от сътрудничеството в мрежата. Мотивацията ще има все по-голямо значение, движеща сила ще бъде стремежът на работниците и управителите да работят заедно за повече усъвършенстване, независимост и полезност.
Цифровата ера отслаби много от бариерите, които бяха използвани за защита на държавните структури, в резултат на което правителствата днес оперират много по-неефективно от управляваните, тъй като населението сега е по-добре информирано и по-взискателно в очакванията си. Дългата епопея с Уикилийкс, в която една малка недържавна организация се противопостави на гигантската държава, илюстрира асиметрията на новата парадигма на властта и подкопаването на доверието, което често я съпровожда.
За да се разгледа цялото многостранно въздействие на Четвъртата индустриална революция върху държавата, би трябвало да се напише цяла книга, посветена изцяло на темата. Ключовият момент обаче е следният: технологиите все повече ще дават на гражданите правомощия, нов начин да изразят мненията си, да координират усилията си и вероятно да намерят начини за заобикаляне на държавния надзор. Казвам „вероятно“, защото може да се осъществи и обратното, т. е. засилване на надзора и прекомерната власт на държавните органи с помощта на новите технологии за наблюдение.
В XXI век е по-просто да вземеш властта, но е по-трудно да я използваш и е по-лесно да я изтървеш. Почти няма съмнение, че да управляваш в наши дни е много по-сложно, отколкото в миналото.

Бъдещето на мизерията
Тъй като няма граници за цифровите технологии, възникват много въпроси, когато се замислим за въздействието на технологията върху географските характеристики, както и за влиянието на географията върху технологиите. От какво ще се определя ролята, възложена на страните, регионите и градовете в Четвъртата индустриална революция? Дали Западна Европа и Съединените щати ще бъдат лидерите в процеса на трансформация, както стана по време на предишните индустриални революции? Кои страни могат да изпреварят другите с мощен скок? Дали сътрудничеството, насочено към подобряване на обществото, ще стане по-ефективно, или ще наблюдаваме засилване на фрагментацията не само в рамките на страните, но и в отношенията между различните страни? В свят, в който стоките и услугите могат да се произвеждат почти навсякъде и където търсенето на нискоквалифициран и нископлатен труд е заменено с автоматизация на производството, възможно ли е малкото, които могат да си го позволят, да заживеят в страни със силни институции и с гарантирано високо качество на живота?
Критично опасно е, че един хиперсвързан свят на нарастващо неравенство може да доведе до увеличаване на фрагментацията, сегрегацията и социалните вълнения, които на свой ред ще създадат благоприятна ситуация за развитие на насилствен екстремизъм.
Живеем в свят, напълно проникнат от взаимоотношения, в които информацията, идеите и хората се движат по-бързо от всякога. Живеем в свят на нарастващо неравенство – явление, което ще се влошава с мащабните промени на пазара на труда. Усилването на социалната изолация, сложността на търсенето на надежден източник на смисъл в съвременния свят, а също и разочарованието от създалите се елити и структури, въображаеми или реални, стимулират екстремистките движения и им позволяват да вербуват привърженици за ожесточена борба срещу съществуващите системи.
Както върви този процес, става все по-лесно новите смъртоносни технологии да се придобият и използват, поради това ние разбираме, че четвъртата индустриална революция предлага на хората все по-разнообразни начини да си причиняват взаимно вреда в големи мащаби. Осъзнаването на това води до усещане за нарастваща уязвимост.
„Въпросът не е в това дали неправителствените организации ще използват някои от методите или технологиите на невронауките; въпросът е кога и кои технологии те ще използват“ – счита Джеймс Джордано, специалист по „невроетични“ въпроси в Медицинския център на Джорджтаунския университет. Според него „мозъкът ще се превърне в следващата арена на военните действия“.
Доходите на мнозинството от населението в страните с високи доходи са престанали да растат или дори са намалели. В днешния свят има много ясно изразено неравенство. Според данните, представени в доклада на Credit Suisse, Благосъстоянието в света през 2015 г., половината от активите на света понастоящем се контролират само от един процент от най-богатите представители на човечеството, докато „долната половина от населението на света колективно притежава по-малко от един процент от световното богатство“.
В книгата си „Нивото на духа: Защо по-голямото равенство в обществото го прави по-силно“, британските епидемиолози Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет посочват, че в общества, които се характеризират с неравенство, има повече насилие, повече хора, изтърпяващи присъди, по-чести психични заболявания и затлъстяване, по-малка продължителност на живота и по-ниско ниво на доверие. Изводът, до който те стигат: контролната лампа на средния доход в общността с по-голяма степен на равенство сочи по-високи нива на благосъстояние на децата, по-ниски нива на стрес и употреба на наркотици, както и по-ниска детска смъртност. Други изследователи са установили, че по-високите нива на неравенство увеличават сегрегацията и водят до намаляване на равнището на образование сред децата и младите хора.
Пазарната икономика, работеща на принципа „победителят взима всичко“, към която средната класа има все по-ограничен достъп, може да урони демократичното устройство на обществото и да доведе до нарушения, изпълнени с многостранни социални проблеми.

Личността
Възможно е по-бързо, отколкото си представяме, Четвъртата индустриална революция да доведе до такива форми на нарастващи човешки способности, които ще ни принудят да поставим под съмнение самата същност на човешкото съществуване. В същото време подобни промени предизвикват радостно вълнение и страх, защото летим с безпрецедентна скорост.
Ние сме на прага на една радикална системна промяна, към която на хората ще се наложи непрекъснато да се адаптират. В резултат на това можем да видим нарастваща поляризация в света, която ще раздели онези, които приемат ставащите промени, и онези, които им се противопоставят.
Това води до неравенство, което надхвърля рамките на социалното. Това неравенство в познанието ще раздели тези, които са се адаптирали, и онези, които са се противопоставяли на промените, превръщайки ги в печеливши и губещи. Печелившите може да се възползват дори от някои радикални достижения в сектори от Четвъртата индустриалната революция (например генното инженерство), а най-губещите ще бъдат лишени от тези възможности. Съществува риск, в резултат на това да възникнат класови и други конфликти на интереси, надхвърлящи всичко познато досега. •

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *