Швейцарски математик изяснява кой управлява света

печат
Швейцарският математик Джеймс Глатфелдер подхожда към въпроса за заговора от строго математически позиции. Той построява карта на отношенията на власт и контрол в глобалната икономика и стига до извода, че съвременният свят страда от „блокиране“ на контролните механизми и че броят на субектите, които фактически контролират 80% от световната икономика, не надвишава няколкостотин души, както се вижда от неговото интервю.

Наистина ли стигате до заключението, че светът се управлява от малка група хора? В едно от своите изказвания посочвате числото 737…
Да, стигнах до заключението, че светът се управлява от 737 акционери. Искам да изясня какво означава това. Започнах с изучаването на сложни системи с математически методи. Можем например да изградим математически модел на ято прелетни птици. Бях изумен, че изследваме сложни системи в пространството или в организацията на молекулите, а нямаме представа как работи нашето общество. Тогава решихме да запълним тази празнина. Изходихме от общоприетата теза: властта в световната икономика принадлежи на транснационалните корпорации. В света има 43 хиляди такива корпорации. След това изградихме схема, съдържаща акционерите на тези корпорации. В резултат получихме модел, който включва около 600 хил. собственици и повече от един милион „собственически“ отношения. Това е ядрото на световната икономика – тук се определят всички основни икономически процеси.

600 000 обаче е много голяма цифра. Нещо повече, тя включва не само реални хора, но и организации, които притежават други организации. Това не е шокираща истина за света, който се контролира от таен клуб.
Тук стигаме до математика от друго ниво – математиката на контрола. Отношенията на контрол и власт са изобщо не са разпределени равномерно между тези 600 хиляди субекта. Идеалният модел на всяка сложна система – това е мрежата. Разработихме модел на „глобалната корпоративна мрежа за контрол“ под формата на кълбо с много взаимосвързани точки. В някои от точките на такова кълбо има много повече линии, отколкото в други. Тези възли имат непропорционално голям ефект върху функционирането на цялата система.
За да контролира дадена компания, акционерът не трябва да притежава 100% от нейния капитал. Всеки знае, че за пълен контрол над организацията е достатъчно да притежаваш 50% от акциите ѝ. По „принципа на матрьошките“ обаче можем да контролираме една организация, която ще контролира друга и т. н. Отношенията на контрол могат да се сравнят със задръстванията в мегаполиса. Колите циркулират по улиците, но на някои места се образуват задръствания, които създават условия за упражняване на огромен контрол върху движението. В същото време и самата сфера на транснационалните компании е неравномерна: 36% от компаниите получават 95% от всички печалби. Ако проследим всички тези отношения на контрол, ще получим цифрата от 737 водещи акционери, които контролират 80% от стойността на транснационалните корпорации.

Това означава ли глобална конспирация и че светът се управлява от група финансови олигарси?
Не мисля, че тук можем да говорим за заговор. Сигурен съм, че това е същност на системата. Тази концентрация не възниква отгоре надолу, а отдолу нагоре – като последица от фундаменталните закони на нашата икономическа система, които водят до нарастваща концентрация и централизация на ресурсите в ръцете на един много тесен елит.

Какво следва от това? Може би така е устроена всяка социална система?
До известна степен, да. Във всеки случай такива системи са често срещани в природата и в обществото. Ако вземете ято птици, древно племе или Римската империя, ще видите едно и също нещо навсякъде. Това е огромна периферия, където елементите (в социалните системи – това са хората) са слабо свързани помежду си, и едно тясно ядро, в което всички елементи са много тясно свързани и контролират цялата система. Това са няколко аристократични семейства или няколко от най-мощните държави в системата на международните отношения. Проблемът е в относителните размери на системата и това ядро. Колкото по-малко е ядрото и колкото по-тесни са връзките в него, толкова по-малко стабилна е системата, толкова по-лесно е да се извади от равновесие, особено ако ядрото е в криза. Това е както в авторитарната държава, където цялата власт е в ръцете на тясната каста на „избраниците“.

И това прави ли световната икономика нестабилна?
Изграждайки нашият модел на корпоративен контрол, ние стигнахме до още по-впечатляващи заключения. В сърцевината на тези 737 субекта има още по-малък център от около 150 свръхмощни акционери, които заедно контролират 40% от собствеността на глобалните корпорации! Цялата огромна световна икономика се контролира от тези стотина собственици на света. Такава система не може да бъде устойчива. Възможната продължителна глобална криза ще бъде преди всичко криза на това ядро. Във всеки случай неговата роля ​​се нуждае от безпристрастно изследване. Ние никога няма да разберем настоящите си проблеми, докато не проучим модела на контрол, който съществува в нашето общество. •

в. Коммерсантъ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *