Ще ни изместят ли роботите?

печат
Възможно ли е затварянето на кръга на роботизацията, така че всякакъв човешки труд в областта на производството да стане ненужен? Ако отговорът на този въпрос е положителен, той неизменно би поставил въпроса за радикална промяна на съществуващото глобално общество.
Хипотетичният момент, в който възможностите на „изкуствения интелект“ ще надминат възможностите на „естествения“ (човешкия) разум, често е наричан „технологична сингулярност“. Ако това се случи, машините биха могли да проектират по-сложни и по-съвършени машини, отколкото хората. Тогава никой не би могъл да предскаже в каква посока биха се развили технологиите и докъде биха стигнали, но няма причина да мислим, че техният „интелект“ би бил ограничен от нещо. И че дори да съществува ограничение, самите ние бихме го осъзнали. Оттук и думата „сингулярност“ – нещо непознаваемо, но със сигурност различно от всичко, което познаваме.
Машините отдавна превъзхождат човека в редица отношения – бързина на изчисленията, отсъствие на биологични и психически ограничения и др. Доскоро те можеха да решават предимно тясно специализирани задачи чрез алгоритми, създадени от специалисти в съответната област. Компютърът Deep Blue, който преди две десетилетия победи Гари Каспаров на шахмат, не е нищо повече от изчислителна машина, в която други шахматисти са заложили стратегия за успешна игра.
Едва в последните години, с натрупването на огромни количества данни и с нарастването на наличната изчислителна мощ, програмистите получиха възможност да „обучават“ алгоритми в много по-широки области от задачи, доскоро запазени за хората. Превод на текстове, шофиране в градски условия, общуване с клиенти на родния им език и други, доскоро запазени за хората дейности, вече се изпълняват от машините на достатъчно високо ниво, за да носят печалби на собствениците им.
Възможностите на човешкия разум обаче далеч не са надхвърлени. Все още алгоритмите се създават, усъвършенстват и интегрират от хора – предимно специалисти в информационните или други науки. Засега не може да бъде елиминиран човешкия елемент от производствения процес, поне в определени области и в усъвършенстването на съществуващите технологии. Deep Blue не би могъл да премести и пешка, без специалистите да заложат в него съответната програма. Никоя машина не би могла да изиграе ролята на такъв специалист.
Сред специалистите няма единно мнение за евентуалната технологична сингулярност в близките десетилетия. Прогресът в последните години дава надежди, че е възможно човешкият интелект в производството да бъде заменен напълно от машинен. Но има и сериозни скептици. Ноам Чомски, добре познат на нашите читатели като политически активист, изкарва прехраната си с лингвистични разработки в MIT. Той определя идеята за технологична сингулярност като „научна фантастика“.
Според него, когато говорим за „машините“, ние говорим за програмите, заложени в тях. „Сами по себе си машините не могат да правят нищо друго, освен да изпълняват заложените програми. А програмите са теория, описана по свой сложен начин. За такава теория можем да зададем същият въпрос, като за останалите – дава ли обяснение и разбиране? Програмите не дават. Те не са създадени за това. Можем ли да създадем теория за това да сме умни? Епохи ни делят от тази цел“.
Чомски често цитира Алън Тюринг, един от „бащите“ на модерната информатика, известен с теста си за това „дали машината мисли“. Според Чомски тестът всъщност цели да демонстрира безсмислието на самия въпрос. Все още нямаме добро определение за „мисленето“ като предмет – няма как да определим дали една машина „мисли“ по-добре от човека.
Не е нужно обаче да познаваме нещо, за да съществува. Днешната изчислителна мощ е дотолкова огромна, че позволява използването на донейде концептуални модели като дълбоките невронни мрежи. В последните няколко години такива мрежи навлизат като подобрения в добре изучени области като разпознаването на образи и на човешка реч. Една от критиките към такива модели е, че не разбираме как работят или „мислят“ те. Може да се окаже, че „мислят“ по неразбран от нас начин, който води към технологичната сингулярност.
За да може един алгоритъм да създаде нов, който да решава определен проблем, не е непременно нужно да разбираме как работи той. Ако опитаме обаче да го създадем чрез познатите технологии, съвременната изчислителна мощ би била съвсем недостатъчна. Разработките по създаване на същински интелект (специалистите го наричат „общ“, за да го разграничат от „специализирания“) получават неимоверно по-малко финансиране от тясно специализираните разработки, които предстои да изхвърлят от пазара на труда много шофьори и преводачи.
Вече е болезнено очевидно, че истински ИИ няма да възникне като просто правим отделни програми, които надминават хората в отделни строго ограничени области. Няма кой да плаща за разработване на технология, която да преобърне света, в който е забогатял.
Не знаем дали кръгът на роботизацията ще бъде затворен. Знаем, че това няма да се случи в идните десетилетия. И тясно специализираните роботи обаче заплашват работните места на стотици милиони или дори милиарди хора по света. Отрицателният отговор на въпроса за близката технологична сингулярност не прави въпросът за социалната революция по-малко актуален. •

З & С


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *