Що е революционна организация (има ли почва у нас)?

печат
Какво наричаш Революционна организация?
В четвъртата „поука“ от миналото интервю бях писал накратко:
4) Всеки член на революционната организация трябва да изпълнява стриктно доброволно поетите задачи и ангажименти за революционна пропагандна, агитационна, организационна дейност или за участие в планираните преки акции.
Системният или немотивиран отказ от това води до прекратяване на членството с придружаващите го последици.
Такава организация може да бъде ефикасна само когато действа нелегално и интернационално.
Аз съм анархист-бакунист, затова си позволявам да ти напомня, че Глава II от Бакуниновата теория и практика на Социалната революция е посветена на идеята за една революционна организация. В нея са изложени и бакуниновите 21 условия за членство в „Народното Братство“. От тях би трябвало да става ясно какво е революционна организация (РО) и какви са изискванията към нейните членове, но ако са нужни още пояснения, можем да добавим другите 20 програмни принципи, формулирани в „Революционния катехизис“.
Разбира се, можем да внесем изменения съобразно епохата, промените в местните и международните условия и преживявания сега интервал/период от време, но не и да отхвърлим основните идеи и цели на нашата революционна организация. Другото ще бъде измама и измяна.

Имаме ли примери за подобни организации в историята на анархисткото движение?
На ум ми идват испанската ФАИ и Махновщината.

Можем ли да кажем, че ФАКБ или СББЧ са били революционни организации?
ФАКБ през 20-те години на ХХ век – ДА! СББЧ – НЕ! И това беше основна причина за конфликтите с Хаджиев и съмишлениците му.

Каква би могла да бъде дългосрочната програма на една революционна организация?
Реализация на програмата на Социалната революция (СР).

Каква би трябвало да бъде краткосрочната програма на една революционна организация, работеща на територията на България?
Работа за укрепването ѝ и създаването ѝ като секция на Интернационалното РЕВОЛЮЦИОННО БРАТСТВО.

Каква би трябвало да бъде нейната структура, за да подсигури оцеляването и функционирането ѝ? От какви хора се нуждае революционната организация?
Тези два въпроса имат своя отговор в бакуниновите условия, принципи и идеи, които цитирах в началото.

Мислиш ли, че има условия такива хора да се намерят край нас в идните години?
Не съм врачка, но ако не се намерят, отново, както е ставало много пъти в историята ни, ще чакаме външните сили и събития да ни повлекат на буксир.

Защо не се намират съвременни „хайдути“, които да грабят награбеното?
Защото нямаме революционна ситуация. В замяна имаме предостатъчно хайдуци, малцина от които работят за своя сметка, поемайки риска, и мнозина, които са в системата и работят в нея и чрез нея, под нейния чадър за себе си и себеподобните. Те са организирани в голямата банда, наречена държава, и са солидарни, независимо от това дали са на власт, в опозиция, или се занимават с „бизнес“.

В настоящия исторически момент каква би била оптималната работа на една революционна организация? Изглежда думите не стигат, трябват и по-различни дела.
Може би предварително трябва да се анализира и дефинира настоящият исторически момент, което е трудна и трудоемка задача.
Иначе, една РО, заслужаваща името си, би трябвало при всички ситуации да пропагандира, да агитира, да организира и да действа в името на СР.
Пропагандата има за цел да запознае с анархизма тези, които са годни и имат желание да се посветят на апостолска дейност, тоест да агитират по-будните мъже и жени сред нисшите класи и да ги организират с оглед разширяването на организацията. От само себе си се подразбира, че пропагандистите/апостолите трябва да са се подготвили колективно и индивидуално за работата си.
Веднъж решена тази задача, пред организацията се поставя въпросът за революционното действие. Последното обхваща цялата гама от преки акции – от стачката, протестната демонстрация и други „мирни актове“ до саботажа, експроприацията и – като завършек – Социалната революция.
Всички замислени преки акции трябва да се съобразяват с отражението и влиянието им върху съзнанието на масите и тяхното активиране. Това изискване подсказва, че планираните акции трябва да се съобразяват с момента, с настроенията и готовността за участие в различните преки акции поне на будната част на масите и с преценка на плюсовете и минусите на резултатите.
Що се касае до по-острите форми на революционната дейност, трябва да сме наясно, че това са оръжия, към чиято употреба се прибягва само при наличие на революционна ситуация или в условията на гражданска война.
Ако масите са като кръчмарските, върху които политическите хитреци плюскат, пият и пеят, трябва да се чакат събития, които ще ги изведат от нравствения им махмурлук, от робската покорност, апатията и капитулантството. Чакайки този момент, следва да работим със и за спечелването на отделни хора, като им се разяснява, че животът им ще бъде такъв, какъвто сами си го направят, и че за да стане това, „властта“ трябва да се разпредели поравно между всички, които в кварталите, селищата, областите и страните желаят, могат и трябва да вземат участие в изработването на решения на проблемите си и да разпределят помежду си задачите и работите, планирани на общите им събрания, конференции и конгреси.

Казваш „думите не стигат, трябват и по-различни дела“.
Казаното слово на място и убедително – също е дело. За „по-различни“ дела е необходим критичен минимум от революционна организираност, сериозен анализ на последиците от такива дела и доброволното поемане на ангажимент за изпълнение на колективно взетото решение.
От само себе си се подразбира, че за този род дейност е необходимо най-стриктно спазване на конспиративните правила. Ако въпреки това стане провал, РО или неин орган може да се заеме с освобождението на „военнопленниците“ и с наказанието на конкретните предатели и палачи. Критерий при вземането на решение „За“ или „Против“ отново е съхраняването на РО, която е по-ценна от отделния индивид.

Може ли човек да бъде анархист, без да работи съзнателно за социална революция? Как можем да определим кой е „истински“ анархист и кой просто си е харесал да се кичи с такъв етикет?
Според мен една от основните характеристики на анархиста е колективизмът – в смисъл на колективно обсъждане и анализиране на текущия момент, правене на изводи, вземане на решения, разпределянето им между членовете на организацията и привеждането им в изпълнение. След това отчет и анализиране на резултатите. Разбира се, всичко това подчинено и съобразено с мирогледа ни, програмата и устава на РО.

Ако има стратегически или тактически различия между революционерите, не би ли било по-добре да се групират в различни организации, които се стремят поне да не си пречат взаимно?
Ако различията са стратегически, това означава, че малцинството или мнозинството е престанало да бъде анархистическо. При тактически разлики е желателно двете да останат в една организация, да действат поотделно, но да бият в обща цел. В този случай от само себе си се подразбира, че условие за оставането в една организация е да не си пречат взаимно…

Често към нас се обръщат хора, които не намират мястото си в пропагандата, с която се занимаваме с момента. Не е ли работа на една РО да подготвя подходящи акции за всякакви хора?
Работата на една действителна РО не се състои само в писане на статии. Проблемът е за какво е годен търсещият ни и има ли сам идеи за това, което желае да свърши. Ако не, може съвместно да се обсъди задачата му, като се внимава да не е насочен към нас агент-провокатор.

Как можем да преценим кои хора могат да работят в една РО и кои не?
Отговорът е в организирането и участието им в преки акции. С тях ще се провери годността и искреността им, като специално за най-надеждните, които ни интересуват най-много, следва да се предложат акции, насочени към решаване на ежедневните им проблеми от една страна и от друга – които ги тренират, повдигат самочувствието им и ги подготвят за борба за по-високи цели и за социалната революция в крайна сметка.
Това би било възможно, ако самите ние сме бойци и в състояние да им дадем пример и същевременно да ги доведем до преодоляване на чувството за безпомощност, на опасенията им и да действаме за революционизирането им.

Можем ли да определим кои са най-потиснатите слоеве на населението у нас? Какви са проблемите им?
Мисля, че у нас няма потиснати, защото никой не предприема действия, които да провокират репресивната мощ на властта. Ако това е вярно, те нямат проблеми. Иначе основният проблем е в летаргията на тези, които не са мъртвородени.

Възможно ли е те самите да не ги осъзнават като колективни проблеми?
Очевидно е възможно, щом няма колективна реакция.

Можем ли да им предложим краткосрочно решение?
Не, преди световната криза да е достигнала до точката на бифуркация или до кулминацията си…•

СМ


 

2 коментара

  • Христо Христов

    ЗДРАВЕЙ С.М.-поразително интервю с изказ на революционер от бъдещето ! посочете ми втори такъв титан на мисълта и
    света ще бъде друг,свят на безвластието!!

    • „Всеки член на революционната организация трябва да изпълнява стриктно доброволно поетите задачи и ангажименти за революционна пропагандна, агитационна, организационна дейност или за участие в планираните преки акции.“

      Никъде не става дума, че трябва да бъде „титан на мисълта“ 🙂 . Ако чакаме титаните да свършат нашата работа, няма да дочакаме 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *